Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

По майка кралят ни е чужденец в страната —

империята днес го блазни.

ПЪРВИЯТ

Не — смъртта!

ХЕРЦОГ ГОТА ( хвърля свещта си на земята и я стъпква с крак )

Да смажем тоя крал подобно на свещта!

ВСИЧКИ

Да бъде!

ПЪРВИЯТ

Смърт!

ХЕРЦОГ ГОТА

Да, смърт!

ВСИЧКИ

И да потъне в сянка!

ДОН ХУАН ДЕ АРО

Баща му немец е.

ХЕРЦОГ ФОН ЛЮЦЕЛБУРГ

А майка му — испанка!

ХЕРЦОГ ГОТА

Не е испанец той, не е и немец. Смърт!

Смърт!

ЕДИН ОТ ЗАГОВОРНИЦИТЕ

Да, но ако там сега го изберат

за император?

ПЪРВИЯТ

Не!

ДОН ХИЛ ТЕЛЕС ХИРОН

Ще бъдем безпощадни!

Короната ведно с главата му ще падне!

ПЪРВИЯТ

Но възкачи ли се на тоя трон свещен,

на бог, а не на нас ще бъде подчинен.

ХЕРЦОГ ГОТА

Той трябва да умре, преди да го получи!

ПЪРВИЯТ

Не ще го изберат.

ВСИЧКИ

И всичко ще приключи!

ПЪРВИЯТ

А колко ли ръце за този властелин?

ВСИЧКИ

Една.

ПЪРВИЯТ

А удари в сърцето му?

ВСИЧКИ

Един.

ПЪРВИЯТ

Кой ще удари?

ВСИЧКИ

Аз!

ПЪРВИЯТ

Той е един грабител!

Избират него там, тук ние — отмъстител!

Да теглим жребие!

Заговорниците написват имената си върху бележниците, после откъсват листчетата, навиват ги и един след друг ги хвърлят в урната на един гроб.

Бог с нас!

Всички коленичат. След това Първият става.

Да бъде твърд,

по удар — римлянин, евреин горд — по смърт!

Той трябва да презре стоманените клещи,

да пее пред смъртта, пред факлите зловещи,

да го убие сам и да умре герой,

да стори всичко!

(Изважда от урната едно от листчетата.)

ВСИЧКИ

Кой?

ПЪРВИЯТ ( високо )

Ернани.

ЕРНАНИ ( излиза от тълпата заговорници )

Той е мой!

Държа те, моя мъст! Почти до изнемога

те гоних!

ДОН РУИ ( промъква се из тълпата и извежда Ернани настрани )

Отстъпи ми удара!

ЕРНАНИ

Не мога!

Нека очите ви от завист не блестят!

Такова щастие намирам първи път!

ДОН РУИ

Бедняк си… Ще ти дам и замъци красиви,

и селяни безброй, и всички мои ниви

за този удар. О, кълна се, вижда бог!

ЕРНАНИ

Не!

ХЕРЦОГ ГОТА

Вие за това сте твърде слаб, херцог!

И твърде стар!

ДОН РУИ

Назад! По-важна е душата!

Тя по-добре върти кинжала от ръката!

(На Ернани.)

А ти си мой.

ЕРНАНИ

Да, ваш! Но мой е моят враг!

ДОН РУИ ( изважда рога от пояса си )

Добре, приятелю, вземи си рога.

ЕРНАНИ ( разколебан )

Как!

Живота ли? О, не! За страшна мъст съм жаден!

Небето тъй реши — ще бъда безпощаден!

Баща ми чака мъст! И още… Вижда бог!

А нея?

ДОН РУИ

Никога! Аз връщам този рог.

ЕРНАНИ

Не!

ДОН РУИ

Размисли, момче!

ЕРНАНИ

Не, жертвата е моя.

ДОН РУИ

Добре! Бъди проклет за тази дързост твоя!

(Слага отново рога на пояса си.)

ПЪРВИЯТ ( на Ернани )

Преди да изберат нов император там,

ти още тази нощ причакай краля!

ЕРНАНИ

Знам

да пращам врагове в гробовете им хладни!

ПЪРВИЯТ

Върху изменника измяната да падне!

Да ти помага бог! Ще пратим някой друг,

ако загинеш ти. Да сложим клетва тук!

Ще удряме подред — до смърт и до разплата!

Дон Карлос ще умре.

ВСИЧКИ ( изваждат шпагите си )

Кълнем се!

ХЕРЦОГ ГОТА ( към Първия )

В какво, братя?

ДОН РУИ ( улавя шпагата си за острието и я вдига над главата си )

Във кръста!

ВСИЧКИ ( вдигат шпаги )

Да умре неизповядан!

Чува се далечен топовен гърмеж. Всички застават в мълчание. Вратата на гробницата се отваря, Дон Карлос се появява на прага. Бледен, той се ослушва. Втори гърмеж. Трети гърмеж. Той разтваря докрай вратата на гробницата, но без да пристъпи, прав и неподвижен на прага.

Заговорниците, Дон Карлос, после Дон Рикардо, благородници и стража; Кралят на Бохемия, Баварският херцог, после Доня Сол.

ДОН КАРЛОС

Да!

Аз, императорът, ви слушам, господа!

Всички факли изведнъж угасват. Дълбоко мълчание.

(Прави една крачка в мрака, който е тъй гъст, че едва се различават заговорниците, неми и неподвижни.)

Мълчание и мрак! И в миг се скри рояка.

Нима си мислите, че туй е сън във мрака?

И че без факлите ще бъдете за мен

надгробни статуи край тоя гроб свещен?

Не, статуи така не шушнат тайни скрити.

Не стойте тъй пред мен, оклюмали главите —

Карл Пети е пред вас! Ударете със замах!

Ще смеете ли? Не! Отстъпвате от страх!