Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

шума и воплите, и страшните кошмари.

И върху всичко туй звучат безброй фанфари.

Да! Хора, градове и кули, цял рояк;

камбаните звънят — дотук ги чувам чак.

(Замечтан.)

Основа на света — над тебе разлюляна

е пирамидата, в два полюса опряна.

Развихрени вълни, които в своя път

я люшкат и така й мястото менят,

и всички тронове, накацали по нея,

са като столчета и плахо се люлеят,

а всеки земен крал не мисли за сплетни,

към бога взрял очи… Не, долу погледни!

Народът — океан! Създава вечни грижи!

Щом хвърлиш нещо там, той цял ще се раздвижи,

ще люшне трон и гроб! Тогава всеки крал

във огледалото се вглежда побледнял.

О, ако взреш очи дълбоко под вълните,

ще видиш — там лежат империи разбити,

огромни кораби, люлени в дълбина,

които никой днес не може разпозна!

Да управляваш сам! Да стигнеш върха горе,

да знаеш, че и ти си като всички хора!

Да виждаш пропастта! О, в тоя миг свещен

дано не бъда аз от гордост заслепен!

О, пирамидо, в теб лежат крале, държави —

ти имаш тесен връх! Кой там ще ме постави?

Кой би ме подкрепил с душа и с глас сърцат,

усещайки под мен разлюшкания свят?

И цялата земя, туптяща, величава?

А с глобуса в ръце какво след туй ще правя?

Как да го нося сам? И бих ли издържал?

Аз — император? О, тежи и да си крал!

Един от смъртните можа с ръка сурова

да тласне своя дух до щастие такова.

Но аз ще мога ли? Кой моите мечти,

би укрепил сега?

(Пада на колене пред гробницата.)

О, Карл Велики, ти!

Понеже господ-бог ни взе и ни постави

лице срещу лице, влей мисли величави

във моя царствен ум! От гроба, от нощта

вложи в гърдите ми и мощ, и красота.

О, нека да прозра в сърцето на нещата!

Да видя, че пред мен е мъничка земята,

защото се боя да не завърша зле.

Във този Вавилон овчари и крале

умират от възторг пред своите заслуги,

когато гледат как под тях се влачат други.

О, как да победя и как да бъда строг,

по-малко милостив и повече жесток!

Ако понякога и в гроба, сянко свята,

се будиш от шума тревожен на земята,

от светлия си гроб, разтворен във нощта,

изпращаш мълнии към мрака на света;

ако е истина, ще мога ли тогава

след Карл Велики аз от днес да се прославя?

Кажи, макар дъхът на твоите уста

да счупи върху мен гробовната врата!

Не ме отхвърляй ти със вихър — дъх студен!

Подпрян на камъка, поговори със мен,

макар и за неща, които ужасяват

и карат хората от страх да побледняват!

Кажи и своя син не заслепявай ти —

навярно твоят гроб във светлина блести!

Ако мълчиш — поне ръката ми блажена

да пипне черепа, побрал една вселена,

да го изучи цял. Друг — толкова велик! —

пред туй небитие не виждам в тоя миг.

Не чуя ли духа, ще слушам пепелта ти!

(Поставя ключа в ключалката.)

Добре.

(Отдръпва се.)

Но ако той зашепне в тъмнината?

Ако ли ходи прав, със бавни крачки, сам?

Ако ли побелял изляза аз оттам?

Ще вляза!

Чуват се стъпки.

Идат. Кой сега се осмелява

един такъв мъртвец във гроба да смущава?

Кой?

Стъпките приближават.

Да — убийците подготвят мойта смърт!

Напред!

(Отваря вратата на гробницата и я затваря след себе си.)

Влизат хора, пристъпващи с глухи стъпки, лицата им са скрити под шапките и наметалата.

Заговорниците влизат един след друг, стискат си ръцете и разменят по някоя дума шепнешком.

ПЪРВИЯТ ( носи запалена факла )

Ad augusta.

ВТОРИЯТ

Per angusta. 93 93 Ad augusta. Per angusta. (Лат.) — Към трона. По тесни пътища.

ПЪРВИЯТ

Да бдят

светците!

ТРЕТИЯТ

Мъртвите…

ПЪРВИЯТ

И бог с десница свята!

Шум от стъпки.

ВТОРИЯТ

Кой там?

ГЛАС ОТ МРАКА

Ad augusta.

ВТОРИЯТ

Per angusta.

Влизат нови заговорници. Шум от стъпки.

ПЪРВИЯТ ( на Третия )

Оттатък

пристига друг…

ТРЕТИЯТ

Кой там?

ГЛАС ОТ МРАКА

Ad augusta, сеньор!

ТРЕТИЯТ

Към върха!

Влизат нови заговорници, които разменят знаци за поздрав с другите.

ПЪРВИЯТ

Добре. Сега сме в пълен сбор.

Докладвай, Гота! Лъч да блесне в тъмнината!

Заговорниците сядат в полукръг върху гробниците. Първият минава край останалите и всеки запалил от факлата по една свещ, която държи в ръка. След това Първият заговорник сяда мълчаливо върху един гроб в центъра на кръга, по-високо от останалите.

ХЕРЦОГ ГОТА ( става )