(Вади нож и го размахва.)
Изплащахме дълга към своя господар.
ДОН КАРЛОС
Добре.
(Към Дон Руи.)
Как! Силва? Ти!
ДОН РУИ
Или пък ти — кой знае!
ЕРНАНИ ( обръща се към заговорниците )
Главите ни и власт — той само туй желае!
(На императора.)
По синкав кралски плащ ще проличи кръвта —
на пурпурния плащ се скрива лесно тя.
ДОН КАРЛОС ( на Дон Руи )
Но, братовчеде, ти постъпваш вероломно,
баронския си герб петниш така нескромно!
Предателство? Нима си за това призван?
ДОН РУИ
Родриго — кралят, е създал граф Хулиан! 98 98 Родриго — кралят, е създал граф Хулиан! — След като предводителят на вестготите в Испания Родриго обидил дъщерята на граф Хулиан, последният разгромил войската му с помощта на маврите и го убил (711).
ДОН КАРЛОС ( на херцог Алкала )
Вземете знатните измежду враговете!
А другите.
Дон Руи Гомес, херцог фон Люцелбург, херцог Гота, Дон Хуан де Аро, Дон Гусман де Лара, Дон Хил Телес Хирон, барон Хохенбург се отделят от групата заговорници, между които остава Ернани. Херцог Алкала ги обгражда с войници.
ДОНЯ СОЛ ( настрани )
Спасен!
ЕРНАНИ ( излиза от групата заговорници )
И мен със тях вземете!
Щом гибелната смърт ще ме отмине, сир,
щом пренебрегвате смирения пастир
и щом за меча ви е ниска мойта шия,
тогава своя род пред всички ще разкрия.
От бога имаш трон, а мен направи бог
херцог Сегорб, маркиз Де Монроа, херцог
Кардона и виконт Де Гор, граф Албатера —
не малък брой земи са мои не от вчера.
Да, аз съм принц Хуан, владетел на Ави,
в изгнание роден. Палачът умъртви
баща ми, зная аз — на смърт го ти обрече.
Смъртта му между нас, дон Карлос, се изпречи.
Ти имаш ешафод, аз — нож, добре прикрит.
Роден херцог, аз бях изгнаник и бандит.
Но щом без полза меч съм точил в урви диви
и в бистрите води на ручеи пенливи,
(слага шапката на главата си, към другите заговорници)
да сложим шапки!
Всички испанци слагат шапките си.
(Към Дон Карлос.)
Да, ще постоим така
и нека ги свали палачът с меч в ръка!
(Към пленниците.)
Аз искам да умра с вас, Силва, Гота, Лара!
Хуан от Арагон е с титла твърде стара.
(Към придворните и войниците.)
Принц Арагонски съм — от много славен род!
Вдигнете по-висок, достоен ешафод!
(Присъединява се към пленниците.)
ДОНЯ СОЛ
Небе!
ДОН КАРЛОС
Забравил бях — отдавна всичко стана.
ЕРНАНИ
Но помня аз, че в мен кърви огромна рана.
Не оскърбителя обидата гнети —
у оскърбения тя яростно пламти.
ДОН КАРЛОС
Баща ми е отнел главата на баща ви?
Не знаех. Към това какво да се прибави?
ДОНЯ СОЛ ( пада на колене пред императора )
Сир, пощадете го! Сир, не бъдете твърд
или убийте мен! Обичам го до смърт!
О, той е мой съпруг! Чрез него дишам само!
Бъдете милостив — убийте ни и двама!
Сир, аз пълзя пред вас! Той е за мен кумир,
тъй както е за вас империята, сир!
О, милост!
Дон Карлос я гледа неподвижен.
Но какво размисляте? Треперя…
ДОН КАРЛОС
Станете! Вие сте графиня Албатера,
маркиза Монроа…
(На Ернани.)
Той ще ви служи с меч,
и титли дава ви…
ЕРНАНИ
Това е кралска реч?
ДОН КАРЛОС
Не, императорска!
ДОНЯ СОЛ ( става )
О!
ДОН КАРЛОС ( посочва я на Ернани )
Вашата съпруга!
ЕРНАНИ ( с поглед към небето, прегърнал Дона Сол )
О, боже!
ДОН КАРЛОС ( на Дон Руи Гомес )
Дон Руи, чрез моята услуга
два знатни рода днес се свързват в този брак.
ДОН РУИ ( мрачен )
Не е до знатността…
ЕРНАНИ ( гледа Доня Сол с любов и я прегръща )
Аз вече нямам враг!
(Хвърля ножа си.)
ДОН РУИ ( на себе си, гледайки двамата )
О, да избухна ли? Тегло любовно, нямо!
Не, състрадание ще предизвикам само!
Без пламък изгори, скръбта си скрий от тях
и страдай, но без вик. Ще предизвикаш смях!
ДОНЯ СОЛ ( в прегръдките на Ернани )
О, мой херцог!
ЕРНАНИ
С любов съм преизпълнен, мила!
ДОНЯ СОЛ
О, щастие!
ДОН КАРЛОС ( на себе си, с ръка на гърдите )
Сърце, не бий с такава сила!
Послушай разума — той дълго бе смутен.
От днес Германия, Испания за мен
ще бъдат с Франция в сърцето ми еднички.
(Спира поглед на знамето.)
Да, императорът е горд орел над всички
и не сърце, а герб той носи цял живот.
ЕРНАНИ
О, цезарю!
ДОН КАРЛОС
Сеньор, ти си от славен род
Читать дальше