да бъде твоето, но чуй ме!
(Изтръгва му шишенцето.)
Аз го взех!
(Вдига шишенцето пред очите на Ернани и смаяния старец.)
ДОН РУИ
Понеже с две жени от дълго време споря,
ще трябва другаде с мъже да поговоря.
Чудесно се кълнеш в баща си, дон Хуан!
Ще разбере от мен, че има син презрян.
Прощавай!
(Прави няколко крачки, за да излезе.)
ЕРНАНИ ( задържа го )
Спри, херцог!
(На Доня Сол.)
Чуй моя зов сърдечен!
Да бъда ли подлец, лъжец, изменник вечен?
Кажи, да бъда ли последен негодяй
с дамгосано чело? Отровата ми дай!
Нима опозорен ще мога да живея?
ДОНЯ СОЛ ( мрачно )
Ти искаш?
(Пие от шишенцето.)
Пий, сега!
ДОН РУИ ( настрани )
Ах, тя била за нея!
ДОНЯ СОЛ ( връща полупразното шише на Ернани )
Вземи го!
ЕРНАНИ ( на Дон Руи )
Виж какво докара с твоя бяс!
ДОНЯ СОЛ
Хуан, не се сърди! Запазих твойта част.
ЕРНАНИ ( взима шишенцето )
О, боже!
ДОНЯ СОЛ
Мойта част би крил със всички сили,
че нямаш ти сърце на християнка, мили!
Не любиш като мен, в мен славна кръв пламти.
Аз пих — спокойна съм. Ще пиеш ли и ти?
Пий, ако искаш!
ЕРНАНИ
Как, как се реши? Нещастна…
ДОНЯ СОЛ
Но ти го пожела.
ЕРНАНИ
Това е смърт ужасна!
ДОНЯ СОЛ
Защо?
ЕРНАНИ
Но течността — към гроба води тя!
ДОНЯ СОЛ
Не трябваше ли с теб да легнем през нощта?
А все едно къде!
ЕРНАНИ
Забравил бях те вече —
ти, татко, отмъсти!
(Поднася шишенцето до устните си.)
ДОНЯ СОЛ ( хвърля се към него )
О, нож ли ме разсече?
Хвърли шишенцето! Обезумявам. Спри!
Недей! Отровата е жива… Тя гори…
О, сякаш хидра зла в сърцето ми израсна!
О, с хиляди зъби го ръфа като бясна!
Не! Никой никога не е бил тъй терзан!
Какво е? Огън ли? Не пий! Не пий, Хуан!
Ще страдаш много… Не!
ЕРНАНИ ( на Дон Руи )
Я виж го ти злодея!
Поне да бе избрал по-друга смърт за нея!
(Пие и хвърля шишенцето.)
ДОНЯ СОЛ
Какво направи?
ЕРНАНИ
Аз? А ти?
ДОНЯ СОЛ
Ела при мен —
в ръцете ми!
Сядат един до друг.
И ти ли страдаш ужасѐн?
ЕРНАНИ
Не.
ДОНЯ СОЛ
Брачната ни нощ започва! Свърши бала.
Но за невяста май съм малко побледняла!
ЕРНАНИ
Ах!
ДОН РУИ
Идва страшен час.
ЕРНАНИ
Смъртта ме призова.
Как страда доня Сол!… Как гледам сам това!
ДОНЯ СОЛ
Сега съм по-добре. Към светлини чудесни
ще полетим с криле, ще пеем нови песни!
Ще стигнем до един по-чист, по-хубав свят!
Ще ме целунеш ли?
(Целуват се.)
ДОН РУИ
В гърдите ми е ад!
ЕРНАНИ ( с отслабнал глас )
Аз благославям бог за моя път опасен
сред урви, пропасти, но винаги прекрасен,
защото се смили, щом тъй съм изтерзан,
да мога да заспя с уста на твойта длан!
ДОН РУИ
Щастливци!
ЕРНАНИ ( с глас, който все повече отслабва )
Доня Сол… ела… Виж — притъмнява.
Не страдаш ли?
ДОНЯ СОЛ
О, не.
ЕРНАНИ
Там огън засиява.
ДОНЯ СОЛ
Къде?
ЕРНАНИ ( с въздишка )
Там…
(Пада.)
ДОН РУИ ( повдига главата му, която пак се отпуска )
Той умря.
ДОНЯ СОЛ ( с разрошена коса, повдига се от мястото си )
Умрял ли?… Само спи.
Това е моят мъж… В мен всичко се топи
от обич… Ще заспим във брачното си ложе.
(С угасващ глас.)
Не го събуждайте, херцог Де Силва! Боже,
съвсем е уморен!
(Обръща към себе си лицето на Ернани.)
Мой мили, ти си блед!
Ела по-близо… Тъй…
(Пада мъртва.)
ДОН РУИ
Тя — мъртва, аз — проклет!
(Самоубива се.)
КРАЛ ФРАНСОА ПЪРВИ
ТРИБУЛЕ
БЛАНШ
ДЬО СЕН ВАЛИЕ
САЛТАБАДИЛ
МАГЕЛОНА
КЛЕМАН МАРО
ДЬО ПИЕН
ДЬО ГОРД
ДЬО ПАРДАЙАН
ДЬО БРИОН
ДЬО МОНШЕНЮ
ДЬО МОНМОРАНСИ
ДЬО КОСЕ
ДЬО ЛАТУР-ЛАНДРИ
ДЬО ВИК
МАДАМ ДЬО КОСЕ
ГОСПОЖА БЕРАРД
ПРИДВОРЕН от свитата на кралицата
ЛАКЕЙ на краля
ЛЕКАР
Придворни, пажове, хора от народа
Париж — 152…
Появата на тази драма в театъра даде повод за един нечуван министерски акт.
На другия ден след първото представление авторът получи от господин Жуслен дьо ла Сал, директор на Комеди Франсез, следната записка, чийто оригинал той грижливо е запазил:
„Часът е десет и половина: току-що получих нареждане да преустановя представленията на «Кралят се забавлява». Сам господин Тейлор 99 99 Изидор Тейлор (1789–1879) — през 1824 г. заемал длъжността комисар на Комеди Франсез; допринесъл много за поставянето на «Ернани» на сцената.
ми предаде това нареждане на министъра.
Читать дальше