Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ковчежника си аз ще викна със звънец…

Главата ви дали е вече оценена?

ЕРНАНИ

О, да!

ДОН КАРЛОС

От днес сте враг — с душа ожесточена,

предател и бунтар… Ще ви преследвам сам,

ще ви прогоня вън от кралството си…

ЕРНАНИ

Знам.

Изгонен съм…

ДОН КАРЛОС

Добре.

ЕРНАНИ

Но във земите френски

ще ида.

ДОН КАРЛОС

Стана ли аз император немски,

ще ви изгоня пак…

ЕРНАНИ

О, знам, че си жесток.

Останалият свят е толкова широк!

Не би ме уловил с безсилната си злоба.

ДОН КАРЛОС

Щом бъде мой светът…

ЕРНАНИ

То мой ще бъде гроба!

ДОН КАРЛОС

Но заговора ви — ще го осуетя!

ЕРНАНИ

Накуцва всяка мъст, едва пристъпва тя,

но все ще дойде…

ДОН КАРЛОС ( полуусмихнат, презрително )

Аз, да гоня в късни нощи

жената на бандит?!

ЕРНАНИ ( очите му пламват )

Кралю, държа те още!

Чуй, бъдещ цезаре с безсилно свит юмрук,

не ми припомняй пак, че пленник мой си тук,

защото, стисна ли ръка да те накажа,

имперския орел в яйцето му ще смажа!

ДОН КАРЛОС

Опитай се!

ЕРНАНИ

Върви!

(Сваля плаша си и го хвърля върху раменете на краля.)

Вземи и моя плащ,

защото се боя — ще срещнеш някой наш…

Кралят се загръща в плаща му.

Върви си! Мойта мъст ще чака друга дата.

Сега за всеки друг главата ти е свята!

ДОН КАРЛОС

Сеньор, понеже с мен говорите така,

не чакайте добро от моята ръка!

(Излиза.)

Ернани, Доня Сол.

ДОНЯ СОЛ ( улавя ръката на Ернани )

Да бягаме сега!

ЕРНАНИ ( отблъсква я нежно )

Така се случи, мила!

Премного съм злочест. Ще имате ли сила

да бъдете до мен сред толкова злини,

изцяло и докрай през земните си дни?

Желанието ви е толкова достойно!

Но, боже, бива ли да отнеса спокойно

това съкровище във мойта пещера?

То пламенна любов и в краля разгоря.

Да взема доня Сол и тя да бъде моя,

да тръгне с бурята, да се прости с покоя,

и да я впрегна сам в един такъв хомот,

е твърде късно… Мен ме чака ешафод!

ДОНЯ СОЛ

Какво говориш?

ЕРНАНИ

Аз обидих краля много.

Понеже му простих, ще ме накаже строго.

Да, той е може би в двореца си сега!

Той вика всеки страж и всеки свой слуга,

палачи, графове…

ДОНЯ СОЛ

Сърцето ми се стяга!

Ернани! Боже мой! Да бягаме веднага!

ЕРНАНИ

Как! С теб ли? Никога! Над мен се свечери.

Когато ти преди сърцето си разкри,

добра и влюбена, със нежност до забрава,

аз можех да ти дам и себе си тогава,

и моя чист поток, и моята гора,

изгнанишкия хляб, планинската зора,

зеленото легло и любовта си жива,

но да ти дам сега и ешафод? Не бива!

Единствено за мен го пазя…

ДОНЯ СОЛ

Но нали

ми беше обещал?

ЕРНАНИ ( пада на колене )

Мой ангел! Как боли

да виждаш, че смъртта е близо, че във мрака

развръзка кървава безмилостно те чака!

Но тук твърдя, макар и в грижи потопен,

макар изгнаник клет, макар дори роден

във люлка кървава като сред скръб коварна,

аз съм щастлив човек, защото сте ми вярна

и ме обичате, защото с благослов

над моето чело поръсихте любов!

ДОНЯ СОЛ ( наведена над лицето му )

Ернани!

ЕРНАНИ

Господ-бог премного ме почете!

Над пропастта ми той постави нежно цвете.

(Става.)

Не разговарям с вас във тоя мрак дълбок,

а с вечното небе и със самия бог!

ДОНЯ СОЛ

Да тръгнем, мили!

ЕРНАНИ

Не! Престъпно е… Мълчете!

Да падна в пропастта с откъснатото цвете?!

Иди си! Стига ми, че дъхнах аромат.

Свържи живота си, от мен превърнат в ад,

дори със стареца… Ернани си отива.

Аз влизам пак в нощта, ти остани щастлива!

ДОНЯ СОЛ

Не, с теб ще дойда аз! Да имам късче там

от смъртния ти плащ…

ЕРНАНИ ( притиска я в прегръдките си )

О, нека тръгна сам!

(Откъсва се от нея с конвулсивно движение.)

ДОНЯ СОЛ ( с болка, скръствайки молитвено ръце )

Ернани! Бягаш ли? Ти значи ме увлече,

плени едно сърце и го отблъскваш вече!

След толкова любов и болка, и тъга

защо да не умра щастлива с теб сега?

ЕРНАНИ

Аз съм прокуденик… И гибел предвещавам.

ДОНЯ СОЛ

Неблагодарник си!

ЕРНАНИ ( връща се )

Добре. Добре. Оставам…

Ти искаш, ето ме! Ела до мен, ела!

Ще бъда дълго с теб, щом ти го пожела.

Да ги забравим днес!

Сядат на една пейка.

Седни на тоя камък!

(Сяда в нозете й.)

Очите ти горят и ме обливат с пламък.