дори и да умре, възбужда само смях.
Те птици са, цвърчат, с крила в безброй украси
с перата си ведно променят любовта си.
А старците стоят без глас, без цвят дори,
ала крилата им са верни и добри.
И тъй сме предани — с походка ъгловата,
с набръчкано лице, без бръчки във сърцата!
Обикне ли старик, то нека го щадят!
Сърцата винаги с младежка страст туптят.
Чуй! Моята любов не бляска твърде много,
не е играчка тя… И гледа някак строго —
дълбока, бащинска, пропита с мъжество,
като креслото ми от дъбово дърво.
Така те любя аз, изпълнен с обич свята,
тъй както всички тук обичаме зората,
различните цветя и тая висина…
Да гледам твоята походка на сърна
и чистото чело, и твоя поглед ясен —
за мен ще бъде пир и вечен, и прекрасен!
ДОНЯ СОЛ
Уви!
ДОН РУИ
И после, виж! Цени се в тоя век,
когато, уморен, угасва стар човек,
когато бавно спре пред мрамора на гроба,
да срещне гълъб чист, жена без капка злоба
и тя да го търпи, да се държи добре,
защото стареца наскоро ще умре!
Това е свят закон и с право той увлича
едно добро сърце, което се обрича
да бди над стареца до сетния му ден —
без обич може би, но пълно с дълг свещен!
От този миг за мен ще бъдеш ангел властен,
ще подмладиш духа на стареца злощастен;
до сетния ми час ще бъдеш с мен добра —
загрижена сестра, покорна дъщеря!
ДОНЯ СОЛ
Защо пък да не ви достигна и задмина?
Та за да бъдеш жив, съвсем не е причина
това, че бил си млад… И знам едно поне:
издържа старецът, младежът — често не!
За миг клепачите затварят му очите,
тъй както плочите — гробовете разкрити.
ДОН РУИ
О, мрачни мисли! Как говорите пред мен
в един така свещен, така тържествен ден!
Ударил е часът, а колко сте сурова!
Защо за църквата все тъй не сте готова?
По-бързо! Доня Сол, минутите текат.
Воала! Роклята!
ДОНЯ СОЛ
Не бързам тоя път!
ДОН РУИ
Как!
Влиза един Паж.
Казвай, Иакес!
ПАЖЪТ
Сеньор, навън във мрака
поклонник някакъв или бедняк ви чака
и моли за подслон.
ДОН РУИ
Какъвто и да е,
той носи щастие… Защо не го прие?
Да влезе! Но кажи, какви са новините
за онзи главатар на толкова бандити,
разбунил тоя край с въстание и кръв?
ПАЖЪТ
Ернани е убит! Той бе планински лъв,
но свърши…
ДОНЯ СОЛ ( настрани )
Боже мой!
ДОН РУИ
Как?
ПАЖЪТ
Те са разгромени!
Сам кралят ги следи с бойци въоръжени.
Животът му е бил прескъпо оценен,
но казват, че сега е мъртъв.
ДОНЯ СОЛ ( настрани )
Как! Без мен?
Ернани?
ДОН РУИ
Значи той е мъртъв? Слава богу!
Любима, тази смърт ме радва твърде много.
Върви се приготви с готовност и любов
за двойно празненство!
ДОНЯ СОЛ ( настрани )
Да, с траурен покров!
(Излиза.)
ДОН РУИ ( на Пажа )
Отнес брилянтите и малката корона!
(Сяда отново в креслото си.)
Знам — тя ще бъде с тях подобна на мадона.
А пред брилянтите, пред нейните очи
би паднал и монах и с почит ще мълчи.
Къде е гостът ни? Той молел се горещо
за покрив… Ние с теб заплеснахме се нещо!
Пажът се покланя и излиза.
Защо да чака вън? Не бива тъй!
Вратата в дъното се отваря. Влиза Ернани, преоблечен като поклонник. Херцогът става и отива да го посрещне.
Ернани се спира на прага.
ЕРНАНИ
Сеньор,
мир и любов над вас!
ДОН РУИ ( приветства го с ръка )
Бог в синия простор
да бди над всички ни!
Ернани влиза. Херцогът сяда.
Поклонник си?
ЕРНАНИ ( покланя се )
Така е.
ДОН РУИ
Навярно прекосил Армила 75 75 Навярно прекосил Армила? — Селце, разположено на около 100 км от Сарагоса, през което преминавали всички поклонници, идващи от Северна Испания.
?
ЕРНАНИ
Там витае
смъртта… По-кротък път избрах…
ДОН РУИ
Там има бой
с бандитите?
ЕРНАНИ
Не знам.
ДОН РУИ
А вождът — как е той,
Ернани?
ЕРНАНИ
Не, сеньор, не съм го чувал даже!
ДОН РУИ
Как! Толкова по-зле… И може да се каже,
че губиш само ти! Ернани е бандит!
Години е вилнял… Отидеш ли в Мадрид,
бесило ще съзреш — врата му то ще стиска…
ЕРНАНИ
О, не…
ДОН РУИ
Главата му ще вземе който иска!
ЕРНАНИ ( настрани )
Да дойде!
ДОН РУИ
За къде си тръгнал ти?
ЕРНАНИ
Сеньор,
за Сарагоса съм!
ДОН РУИ
За някой свят събор?
В чест на Мадоната?
ЕРНАНИ
Читать дальше