Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Иди си! Може би ме мислиш за разумен —

че като другите вървя по път безшумен,

но право към целта… Не е така, уви!

Свести се! Аз съм мощ, която все върви.

Сляп, глух, оръдие на тайни неразкрити!

Душа на клет бедняк, роден от тъмнините!

Къде вървя? Не знам. Но ветрове свистят

и зла съдба, и те ме тласкат все на път.

Аз слизам, без да спра. Не мога да се върна.

Поспра ли само миг и морен се обърна,

дочувам глас: „Върви!“ — и слизам в пропастта.

От пламък или кръв червена зее тя.

Пред моя устрем луд руши се всичко, стене.

Горко на този, що докосне се до мене!

Върви си, напусни фаталния ми път!

Неволно сея вред беди и нося смърт!

ДОНЯ СОЛ

О, боже!

ЕРНАНИ

Страшно зъл е моят демон. Ето

че щастие за мен е чудото, което

не е създал. А ти си щастието тук!

Но ти не си за мен. Бъди щастлива с друг!

Ще грейне може би над мен звезда, но няма

да й повярваш ти… И то ще е измама.

Вземи херцога!

ДОНЯ СОЛ

Не! Не искам тоя брак!

Сърцето ми кърви, разкъсвате го пак!

Не ме обичате!

ЕРНАНИ

Любима, в тоя замък

ти си огнището, което с ласкав пламък

ме стопля! Но прости, че си отивам аз!

ДОНЯ СОЛ

Не ви се сърдя! Не! Но ще умра без вас!

ЕРНАНИ

Как! Да умреш? За мен? Но никой не умира

за толкоз мъничко!

ДОНЯ СОЛ ( оставя да бликнат сълзите й )

Така…

(Отпуска се в едно кресло.)

ЕРНАНИ ( сяда до нея )

Плачът раздира

гърдите ми. Сгреших! Кой би ми отмъстил?

Ти пак ще ми простиш! Кой би ти обяснил,

че страдам, щом за мен една сълза проблесне

и дави пламъка в очите ти чудесни?

Другарите ми днес са мъртви. Пада мрак!

Прости! Обичал бих, но сам не зная как!

Уви! Обичам те, обичам те, любима!

Не сълзи! По-добре смъртта! О, ако имах,

аз бих ти дал света! Но съм така злочест!

ДОНЯ СОЛ ( хвърля се на шията му )

Прекрасен, щедър лъв за мен сте вие днес!

Обичам ви!

ЕРНАНИ

Смъртта не би била тъй груба,

щом идва с любовта!

ДОНЯ СОЛ

От все сърце ви любя!

Мой мили, от любов душата ми гори!

ЕРНАНИ ( скланя глава на рамото й )

Бих срещнал радостно кинжала ти дори!

ДОНЯ СОЛ ( с молба )

Нима не ви е страх? За тия думи бърже

би ви наказал бог.

ЕРНАНИ ( все така склонен на рамото й )

Тогава да ни свърже!

Ти настоя. Добре. Готов съм тоя път!

Двамата, в прегръдките един на друг, се гледат възхитено, без да виждат, без да чуват, потънали изцяло във взаимно съзерцание. Влиза Дон Руи през вратата в дъното. Той ги вижда и се спира като вкаменен на прага.

Ернани, Доня Сол, Дон Руи.

ДОН РУИ ( неподвижен, със скръстени ръце, стои на прага )

Гостоприемството така ли днес ценят?

ДОНЯ СОЛ

Херцогът!

Двамата се обръщат, като че ли ненадейно пробудени.

ДОН РУИ ( все така неподвижен )

Туй ли е от госта ми отплата!

Хей, старче, виж дали висока е стената,

дали затворени са външните врати!

Виж спят ли стражите, огледай всички ти,

търси оръжие, каквото подобава,

шейсетгодишен, пак обличай броня здрава!

Така ще заплатим за вярата ти в нас —

спасяваш ни и ний ти връщаме завчас.

О, господи, живях над шестдесет години,

видях разбойници и техните дружини

и често моят меч, среднощ или по здрач,

е вдигал дивеча за не един палач.

Видях предатели, убийци, гешефтари,

и отровители на своите господари,

видях умиращи без вяра в бог и крал,

граф Сфорца, Борджия и Лутер съм видял! 76 76 … граф Сфорца, Борджия и Лутер съм видял! — Миланският херцог Лодовико Сфорца , наричан Мавъра (1451–1508) и Цезар Борджия (1475–1507), незаконороден син на папа Александър VI, били известни със своите предателства и убийства; Лутер , основателят на немския протестантизъм, изглежда в очите на правоверния католик дон Руи Гомес въплъщение на ереста и безнравствеността.

Но аз не съм видял, а и навярно няма

подобен гост, готов на низост и измама!

Не беше тъй преди. Такава низост в миг

би вкаменила с гръм един злочест старик;

и той, понеже сам не може да се брани,

надгробна статуя за своя гроб ще стане.

Кастилци, маври! Кой е този тук сред вас?

(Вдига очи към портретите, които красят залата.)

Роднини Силва, днес дочули моя глас,

простете, че така избухвам! А туй значи:

гостоприемството тук вече се не тачи.

ЕРНАНИ ( става )

Херцог…

ДОН РУИ

Не говори!

(Пристъпва бавно три крачки напред и отново спира поглед на всички семейни портрети.)