Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Свещени мъртъвци!

Познали рай и ад, железни храбреци,

кажете кой е той! Нима не е заблуда,

че е Ернани? Не! Той сигурно е Юда!

Кажете кой е той, продумайте поне!

(Скръства ръце на гърди.)

Дали сте виждали подобно нещо? Не!

ЕРНАНИ

Херцог…

ДОН РУИ ( все така към портретите )

О, вижте го, проклетникът проклети!

Но вие по-добре в душата му четете.

Не го изслушвайте! Без капка срам и чест,

той вижда — своя дом със кръв оплисквам днес

и готвя страшна мъст от бури вероломни —

пира на Седемте глави 77 77 … пира на Седемте глави… — Според средновековното народно предание седемте братя юноши от старинния кастилски род Лара били предателски въвлечени в засада от техния вуйчо и убити от маврите. На угощение в двореца на халифа на Кордова Алманзор той заповядал да поднесат на бащата главите на седемте му синове. Преданието за „Седемте инфанта на Лара“ е послужило на сюжет на множество романси и на едноименната епическа поема. да ви напомни.

Той бил изгнаник клет, а Силва по права

бил като Лара. Той ще ви твърди това,

че бил приет за гост от мен и вас горещо…

Свещени прадеди, виновен ли съм в нещо?

Съдете ни!

ЕРНАНИ

Сеньор, аз сторих много зло.

Ако е имало безукорно чело,

възвишено сърце или душа красива —

това са вашите, о, дон Руи де Силва!

Аз, тук стоящият, съм много провинен

и знам — ще бъдете безмилостен към мен!

Да, тъкмо бях решил да отвлека жена ви,

та вашето легло с позор да се прослави!

Аз имам кръв. С кинжал гнева си утоли,

кинжала избърши и после не мисли!

ДОНЯ СОЛ

Убийте мен, сеньор! О, той не е виновен.

ЕРНАНИ

Мълчете, доня Сол! Часът е тъй върховен

и този час е мой, друг нямам — вижда бог!

Дължа да обясня на стария херцог!

Кълна ви се, херцог, във мойта смърт блажена:

виновен съм, но тя е чиста и почтена!

Признавам искрено. О, не бъдете лош

към нея, чистата. А мен убийте с нож!

След като моя труп изхвърлят надалече,

измийте пода си. И забравете вече!

ДОНЯ СОЛ

Аз съм виновна! Аз…

Дон Руи се обръща при тия думи и изтръпва, след това впива в Доня Сол страшен поглед. Тя пада на колене пред него.

Сърцето ми гори

в към него!

ДОН РУИ

Тъй!

(На Ернани.)

Тогава трепери!

Навън зазвучават тръби. Влиза един Паж.

(На Пажа.)

Какво е туй?

ПАЖЪТ

Сеньор, самият крал ви дири.

Той идва със стрелци. Отвън херолдът свири.

ДОНЯ СОЛ

Как! Кралят? Боже мой!

ПАЖЪТ ( на херцога )

Попитал е дори

защо вратите са подпрени.

ДОН РУИ

Отвори!

Пажът се покланя и излиза.

ДОНЯ СОЛ

Изгубен е!

Дон Руи отива при един от портретите, който е неговият собствен, най-последният вляво, и натиска една пружинка. Портретът се отмества и зад него се вижда издълбано в стената скривалище. След това се обръща към Ернани.

ДОН РУИ

Сеньор, елате тук!

ЕРНАНИ

Съдбата

ме подари на вас. Предайте ми главата!

Ваш пленник съм.

(Влиза в скривалището.)

Дон Руи натиска отново пружината и портретът заема първоначалното си място.

ДОНЯ СОЛ ( на херцога )

Сеньор, бъдете милостив!

ПАЖЪТ ( влиза )

Крал Карлос!

Доня Сол бързо спуска воала си. Двете крила на вратата се разтварят. Влиза Дон Карлос във военни доспехи, следван от група благородници, въоръжени като него. След тях войници, въоръжени с копия, стрелци.

Дон Руи, Доня Сол, забулена, Дон Карлос, свита. Дон Карлос приближава бавно, с лява ръка върху дръжката на шпагата, а с дясна на гърдите си, и впива в стария херцог поглед, изпълнен с недоверие и гняв. Херцогът посреща краля и му се покланя дълбоко. Мълчание. Очакване и ужас наоколо. Накрая кралят, застанал срещу херцога, вдига внезапно глава.

ДОН КАРЛОС

Братовчед, аз идвах тук щастлив,

но бе заключено… И чаках доста много.

Ръждясал мислех аз кинжала ти, ей богу,

но виж, че съм сгрешил… То не било така.

Той блясна тъкмо днес във твоята ръка!

Дон Руи иска да отговори, но кралят го прекъсва с властен жест.

Младежките ти дни са тъй невъзвратими!

Нима сме със чалми? Така ли е, кажи ми!

Не съм ни Боабдил 78 78 Не съм ни Боабдил… — Абдула ибн Мухаммад XI, познат под името Боабдил, последният мавритански владетел на Гренада (1482–1492), победен и прогонен от Фернандо II (1481). , ни Мохамед. Пред гост,

какъвто съм, защо си вдигнал своя мост?

ДОН РУИ ( покланя се )