Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

На святата Мадона!

ДОН РУИ

Пиларска?

ЕРНАНИ

Да, сеньор!

ДОН РУИ

Нетачещи закона

не биха спазили един такъв обет.

Ще стигнеш там… Какво ще правиш занапред?

Мадоната видял — нима това е всичко?

ЕРНАНИ

Това е моето желание едничко!

Да видя свещите, да видя нея там —

във сребърен ковчег, блестяща в своя храм!

И пак насам…

ДОН РУИ

Добре. Как те зоват? Кажи ми!

Наричам се Руи де Силва.

ЕРНАНИ ( колебае се )

Мойто име?!

ДОН РУИ

Щом искаш, премълчи! Не ще те укоря!

Ти молиш за подслон?

ЕРНАНИ

О, да!

ДОН РУИ

Благодаря!

Бъди добре дошъл! И както ти обичаш,

живей във моя дом! Мой „гост“ ще се наричаш.

И който и да си, не правя днес въпрос.

Ако го праща бог, и дяволът е гост!

Двукрилата врата в дъното се разтваря. Влиза Доня Сол в булчинска премяна. Зад нея пажове, слуги и две прислужнички, които носят върху кадифена възглавка гравирано сребърно ковчеже и го поставят на масата. В него се намират скъпи украшения: херцогска корона, гривни, колиета, перли и диаманти в безпорядък. Ернани, задъхан и слисан, гледа Доня Сол с пламтящи очи, без да слуша херцога.

Същите, Доня Сол, слуги, пажове, прислужнички.

ДОН РУИ ( продължава )

Мадоната за мен е тука. Виж — пристъпя…

Щом я помолиш, тя дарява радост.

(Отива да подаде ръка на Доня Сол, все така бледа и печална.)

Скъпа!

Как! Без корона ли? Без пръстен в тоя ден?

ЕРНАНИ ( с гръмък глас )

Кой иска златото, предлагано за мен?

Всички се обръщат учудени. Той разкъсва дрехата си на поклонник, захвърля я в крачката си и застава пред всички, облечен като планинец.

Аз съм Ернани!

ДОНЯ СОЛ (настрани, радостно)

Жив! О, боже!

ЕРНАНИ ( на слугите )

Да, бандита,

когото дирят вред…

(На херцога.)

И кой съм — всеки пита.

Диего, Перес? Не… Ернани ме зоват.

По-честно име днес не могат да петнят.

Аз съм прокуденик! Вземете ми главата

и сватбения пир ще ви платят със злато!

(На слугите.)

Аз ви я давам в дар… Ще ви платят добре!

Да, да! Вържете ме! Кой може да ви спре?

Не, безполезно е, една верига здрава

навеки ме държи…

ДОНЯ СОЛ ( настрани )

Горко ми!

ДОН РУИ

Лошо става.

Ха, гостът ми е луд!

ЕРНАНИ

Бандит — това съм аз!

ДОНЯ СОЛ

Не вярвайте!

ЕРНАНИ

Сеньор, бях откровен пред вас!

ДОН РУИ

Как! Толкова пари? Нима не ви е ясно?

Аз съм несигурен в слугите си.

ЕРНАНИ

Прекрасно!

Дано се съблазни поне един от тях!

(На слугите.)

Предайте ме!

ДОН РУИ ( опитва се да го накара да замълчи )

Мълчи! Нима не те е страх,

ако повярват?

ЕРНАНИ

Не! Сега е тъкмо сгода.

Аз съм бунтовникът, зоват ме сред народа

Ернани!

ДОН РУИ

Замълчи!

ЕРНАНИ

Ернани!

ДОНЯ СОЛ ( с угаснал глас на ухото му )

О! Мълчи!

ЕРНАНИ ( полуобърнат към Доня Сол )

Да, сватба става тук! Но чувам — глас звучи.

И мене ме зоват.

(На херцога.)

Невястата ми вярна

не е тъй хубава, но и не е коварна!

Тя е Смъртта.

(На слугите.)

Кои от вас ще се решат?

ДОНЯ СОЛ ( тихо )

Смилете се!

ЕРНАНИ ( на слугите )

За мен куп злато ще платят!

ДОН РУИ

Това е демон!

ЕРНАНИ ( на един млад слуга )

Ти! Ще станеш твърде лесно

човек, а не слуга… Аз ти говоря честно!

(На слугите, които остават неподвижни.)

Какво? Треперите? Все тъй не ми върви!

ДОН РУИ

Не ще ви предадат — ще заплатят с глави!

Дори да си бандит, да си пропит с коварство,

дори да ми дадат за теб огромно царство,

все пак си гостенин, дори от своя крал

ще те закрилям… Бог на мене те е дал!

Ще бдя над теб до смърт, макар да си Ернани!

(На Доня Сол.)

Да, доня Сол, след час ще бъдем с вас венчани!

Сега идете си! Настъпва вече нощ.

Затварям замъка!

Излиза. Слугите го следват.

ЕРНАНИ ( гледа отчаян пояса си, на който няма никакво оръжие )

Ах, нямам даже нож!

След като херцогът излиза, Доня Сол прави няколко крачки, като се преструва, че се кани да последва прислужничките, после се спира и след като и те излизат, се връща разтревожена при Ернани.

Ернани, Доня Сол.

Ернани разглежда с хладен и сякаш разсеян поглед сватбения накит, поставен върху масата; после поклаща глава и очни му пламват.

ЕРНАНИ

Да, поздравявам ви! Съвсем не се преструвам!