Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Кралю…

ДОН КАРЛОС ( на благородниците )

Ключовете… Вратите завардете!

Двама офицери излизат. Неколцина други строяват войниците в три редици по дължина на залата — от краля до главната врата.

(Дон Карлос се обръща към херцога.)

Аа, възкресявате метежите проклети?

По дяволите! Щом държиш в ръка кинжал,

ще се държа сега аз също като крал!

И сам ще разруша из дебри и балкани

бунтовните гнезда на своите дворяни.

ДОН РУИ ( съвзема се )

Аз съм от верен род!

ДОН КАРЛОС ( прекъсва го )

Пак хитрост… Говори!

Или двореца ти ще срина, разбери!

Пожара угасих, но искрица остава.

Избих бандитите, не — вожда… Кой тогава

го крие? Само ти! Ернани вся терор,

той е бунтар и ти го криеш тук!

ДОН РУИ

Сеньор,

така е!

ДОН КАРЛОС

Е, добре! Главата на Ернани —

или пък твоята!

ДОН РУИ ( покланя се )

Разбрах. Това ще стане.

Съгласен съм.

Доня Сол закрива лицето си с ръце и пада на едно кресло.

ДОН КАРЛОС ( с по-мек тон )

Нима се стресна изведнъж?

Докарай пленника!

Херцогът скръства ръце на гърдите си, навежда глава и остава няколко мига замислен. Кралят и Доня Сол го наблюдават мълчаливо, вълнувани от различни чувства. Най-после херцогът вдига глава, отива при краля, улавя ръката му и го отвежда с бавни крачки пред най-стария от портретите — този, с който започва галерията, отдясно на зрителя.

ДОН РУИ ( сочи на краля старинния портрет )

О, вижте този мъж!

Дон Силвиус — създал рода ни стародавен,

трикратен консул в Рим, човек могъщ и славен!

(Минава към следващия портрет.)

Ей тук дон Галсеран де Силва — втори Сид,

погребан в „Торо“, храм покрай Валядолид 79 79 … погребан в „Торо“, храм покрай Валядолид. — Торо не е храм, а град в испанската провинция Самора, разположен в близост до Валядолид. ,

спи в златен саркофаг, сред хиляди свещици.

Той отърва Леон от данък — сто девици! 80 80 Той отърва Леон от данък — сто девици! — Леон , главен град в едноименната област (Северозападна Испания); след като претърпял поражение от маврите, градът се задължил да им предава всяка година по сто девойки.

(Минава към следващия.)

Дон Блас — изгнаникът, сам този път избрал,

защото заблудил неволно своя крал.

(На друг.)

Кристобал! В славния двубой при Ескалона

дон Санчо, кралят ни, пешком, в желязна броня,

бил обкръжен отвред. „Кристобал!“ — чул се стон;

Кристобал тутакси предал му своя кон.

(На друг.)

Дон Хорхе — той платил за дон Рамиро, краля,

и го откупил…

ДОН КАРЛОС ( скръстил ръце, гледа го от главата до петите )

Хм, затуй ще го похваля.

А после?

ДОН РУИ ( минава към друг портрет )

Дон Руи де Силва — рицар смел

на „Свети Яков“ 81 81 „Свети Яков“ — рицарски орден, основан през 1175 г. за борба с маврите. , мъж, подобен на орел.

Огромният му меч ни кара да сме бледи —

взе триста знамена и тридесет победи;

превзе Мотрил, Суец, Нийар, а след това

умря бедняк… Кралю, да преклоним глава!

Покланя се, сваля шапка и минава на друг портрет. Кралят го слуша с нарастващо нетърпение и гняв.

Дон Хил, синът му горд, сред честните най-честен,

и с честността си той бе като крал известен.

(На следващия.)

Дон Гаспар бе честта на моя род! Държат

на нас дворяните и още ни ценят.

Страхлив е Сандовал, затуй се с нас сродява;

завижда ни Манрике, ревнивец Лара става,

и Аленкастро с тях 82 82 … завижда ни Манрике, ревнивец Лара става, и Аленкастро с тях. — Имена на прославили се през късното средновековие благородници, герои на много легенди и предания. … Докосваме с нозе

херцогски родове, с челата си — крале!

ДОН КАРЛОС ( нетърпеливо )

Надсмиваш ли ми се?

ДОН РУИ ( отива при друг портрет )

Дон Васкес бил Мъдреца.

Дон Хайме бил прочут, наричан бил Храбреца —

Замет и маврите премазал 83 83 … Замет и маврите премазал… — Замет , арабски емир, владетел на Испания през VIII в., убит пред вратите на укрепената Тулуза (721). в кървав бой.

Прескачам другите…

Като вижда гневния жест на краля, той отминава голям брой портрети и се насочва към трите последни портрета, вляво от зрителя.

Това е дядо. Той

живя шейсет лета във честност, без да мами

дори евреите.

(Приближава се към предпоследния.)

А ето и баща ми!

Той бе велик, макар че е последен тук.