Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Когато маврите, след тежък бой на юг,

пленили граф Хирон — баща ми сбрал тогава

шестстотин храбреци и казал да направят

друг, каменен Хирон. След туй застанал прав

и твърдо се заклел пред каменния граф,

че ще отстъпи в срам пред маврите веднага,

но само ако той започне сам да бяга.

И смазал маврите, и графът бил спасен!

ДОН КАРЛОС

Дай пленника!

ДОН РУИ

Такъв е моят род почтен!

Говорят всички днес: „Нито един изменник —

и всеки е герой…“

ДОН КАРЛОС

Докарай моя пленник!

ДОН РУИ ( покланя се дълбоко пред краля, улавя го за ръка и го отвежда при последния от портретите, който служи за врата на скривалището, където се е приютил Ернани )

Доня Сол го следи с тревога в очите. Всички мълчат и чакат.

Това съм аз… Кралю, простете за това!

Да стана ли за смях на хорската мълва?

„Последният, синът на род могъщ и славен,

предаде своя гост… Затуй не е забравен!“

Доня Сол ликува от радост. Всички останали са слисани. Кралят, разгневен, се отдалечава. После остава няколко мига мълчалив, с треперещи устни и с очи, които хвърлят мълнии.

ДОН КАРЛОС

Тогава замъка без жал ще разруша!

ДОН РУИ

Ще ми платите ли, кралю? Или греша?

ДОН КАРЛОС

Ще срина кулите — това ви се полага,

и вместо тях, коноп ще засадя веднага!

ДОН РУИ

О, по-добре коноп над тях да вретени,

отколкото едно петно да ме петни!

Не е ли тъй?

ДОН КАРЛОС

Херцог, ти обеща главата

на страшния бандит…

ДОН РУИ

Аз обещах едната.

(Към портретите.)

Или пък другата!

(Показва своята глава.)

Ей тази ще ви дам!

(На краля.)

Вземете я!

ДОН КАРЛОС

Херцог, добре! Изгубих, знам!

Аз пожелах глава, но мъртва и красива,

за да я хвана сам за къдрите. Не бива

да вземам твоята. Палачът мълчалив

не би я уловил, защото си плешив!

ДОН РУИ

Кралю, без ругатни! Аз храня мисъл скрита

че струва повече от тази на бандита.

Нима пред вас стои главата на глупак?

ДОН КАРЛОС

Предай бунтовника!

ДОН РУИ

Сеньор, аз казвам пак:

Не!

ДОН КАРЛОС ( на свитата си )

Претърсете вред издъно тоя замък —

крилата, избите…

ДОН РУИ

В дома ми всеки камък

е верен като мен. И той не би предал

бунтовника, сеньор!

ДОН КАРЛОС

Но аз съм твоят крал!

ДОН РУИ

Дори и замъка без жал да разрушите,

аз в него ще умра, но ще мълча!

ДОН КАРЛОС

Молбите,

заплахите не ща да знам! Но чуй поне:

той — или замъкът и ти самият.

ДОН РУИ

Не!

ДОН КАРЛОС

Вместо една глава ще взема две тогава!

(На Херцог Алкала.)

Херцога под арест!

ДОНЯ СОЛ ( смъква булото си и се хвърля между херцога, краля и стражите )

Кралю, пред мен застава

един ужасен крал!

ДОН КАРЛОС

Как! Доня Сол? Греша

или…

ДОНЯ СОЛ

Кралю, не сте испанец по душа!

ДОН КАРЛОС ( смутен и разколебан )

Сеньора, вие сте към своя крал сурова!

(Приближава се до Доня Сол.)

Не вляхте ли сама в сърцето ми отрова?

Човек е ангел, щом съзре подобен чар,

но щом го мразите, той лесно става звяр.

Да бяхте искали, о, може би тогава

бих бил кастилски лъв, бих бил покрит със слава!

Но станах тигър зъл — на вас дължа това.

Мълчете! Той ръмжи, той вече зарева.

Доня Сол го поглежда. Той й отвръща с поклон.

Все пак се покорих!

(Обръща се към херцога.)

Мой мили братовчеде!

С упорството си ти премного ме подведе.

Почитай своя гост, не — своя собствен крал!

От теб съм по-добър! Дано да си разбрал!

И само доня Сол като залог ще взема.

ДОН РУИ

Как! Само!

ДОНЯ СОЛ ( смутена и уплашена )

Мен?

ДОН КАРЛОС

Да, вас!

ДОН РУИ

Дали да не приема?!

О, висша доброта! Главата ми щадят,

но не сърцето ми във старческата гръд.

Чудесна доброта!

ДОН КАРЛОС

Избирай между двама:

Ернани — доня Сол!

ДОН РУИ

Да, крал сте! Друго няма!

Дон Карлос се приближава до Доня Сол, за да я отведе. Тя побягва при Дон Руи.

ДОНЯ СОЛ

Спасете ме, сеньор

(Спира се внезапно. Настрани.)

Да се смиря поне!

Кръвта на чичо — не! И на Ернани — не!

(На краля.)

Тогава трябва аз… Ще дойда с вас.

ДОН КАРЛОС ( настрани )

Чудесно!

Смири се вече тя, оттук натам е лесно!

Доня Сол отива с бавни и твърди крачки към ковчежето със скъпоценности. Отваря го и взема оттам камата, която скрива в пазвата си. Дон Карлос се запътва към нея и й подава ръката си.

ДОН КАРЛОС ( на Доня Сол )