Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Какво си взехте?

ДОНЯ СОЛ

Аз?

ДОН КАРЛОС

Огърлица ли бе?

ДОНЯ СОЛ

Да.

ДОН КАРЛОС

Нека видя!

ДОНЯ СОЛ

Ооо!

Подава му ръката си и се готви да го последва. Дон Руи, който стои неподвижен и дълбоко замислен, се обръща, прави няколко крачки и възкликва.

ДОН РУИ

Земя, и ти, небе!

Ах, доня Сол, но той е без сърце в гърдите!

Дано да падне гръм, да разруши стените!

(Изтичва при краля.)

Кралю, детето ми! Защо е този плен?

ДОН КАРЛОС ( пуска ръката на Доня Сол )

Тогава пленника!

Херцогът свежда глава, терзан от мъчително колебание; после вдига очи и гледа портретите, протягайки ръце към тях.

ДОН РУИ

Смилете се над мен!

Прави стъпка към скривалището на Ернани. Доня Сол следи движенията му с тревога. Дон Руи се обръща към портретите.

Защо ме спирате? Сведете си челата!

(Приближава, олюлявайки се, към своя портрет, после отново се обръща към краля.)

Ти искаш?

ДОН КАРЛОС

Да.

Херцогът вдига трепереща ръка към пружината на скривалището.

ДОНЯ СОЛ

Ах!

ДОН РУИ ( блъсва стената с крак )

Не!

(Хвърля се в нозете на краля.)

Вземете ми главата!

ДОН КАРЛОС

Не! Племенницата!

ДОН РУИ ( изправя се )

Да, иначе — позор!

ДОН КАРЛОС ( улавя треперещата ръка на Доня Сол )

Сбогом!

ДОН РУИ

Довиждане!

Изпраща с поглед краля, който се оттегля бавно с Доня Сол; после слага ръка на кинжала си.

На добър път, сеньор!

Връща се към авансцената запъхтян, без да вижда и чува нищо повече, с поглед, прикован напред, и ръце, скръстени върху гърдите, които се повдигат от конвулсивни движения. Кралят излиза с Доня Сол и цялата свита от благородници излизат след него, двама по двама, надменно, в редица един зад друг. Те разговарят тихо помежду си.

(Дон Руи, настрани.)

Ти тръгваш от дома и радост в теб извира,

където верността в сърцето ми умира!

(Вдига очи, оглежда се наоколо и вижда, че е сам. Отива бързо към стената, откача две шпаги, премерва дължината им и ги слага на масата. След това отива до портрета, натиска пружината и тайната вратичка се отваря.)

Дон Руи, Ернани.

ДОН РУИ

Излез!

Ернани се появява на вратата на скривалището. Дои Руи му показва двете шпаги на масата.

И избери! Дон Карлос е на път.

Но ти ще ми платиш в дуел, в дуел до смърт!

По-скоро! Е, какво? Защо се разтрепери?

ЕРНАНИ

Дуел! О, старче, с теб не искам да се меря!

ДОН РУИ

Защо? Боиш ли се? Не си от род почтен?

Недей се тревожи! За да се бие с мен,

е знатен всеки мъж, когато ме обиди.

ЕРНАНИ

Но, старче…

ДОН РУИ

Кой кого! Ти или аз — ще видим!

ЕРНАНИ

Готов съм да умра! Ти ме спаси и знам —

животът ми е твой! Вземи го!

ДОН РУИ

Искаш сам?

(Към портретите.)

Той иска сам смъртта.

(На Ернани.)

Молитвата тогава!

ЕРНАНИ

Сеньор, последната към тебе ще отправя.

ДОН РУИ

Към бога, не към мен!

ЕРНАНИ

Не, не, към теб! Сеньор,

убий ме след това! Покрий ме със позор!

Но съжали се, дай, преди да си отида

от тоя тъжен свят, със нея да се видя!

ДОН РУИ

Как! Да я видиш?

ЕРНАНИ

Да! Обичния й глас

да чуя пак поне в предсмъртния си час!

ДОН РУИ

Да чуеш!

ЕРНАНИ

О, сеньор, разбирам ревността ти,

Но скоро в тъмен гроб смъртта ще ме запрати.

Ако не искаш ти, не бих я и видял,

но да я чуя пак! Веднага бих умрял.

О, да я чуя пак! Послушай ме и с радост

ще дам живота си и буйната си младост!

Душата ми, преди да литне сред лъчи,

ще види нейната вдън нейните очи.

Ти ще присъствуваш. Аз няма да говоря,

Убий ме след това!

ДОН РУИ ( посочва още отвореното скривалище )

О, боже! Що да сторя?

Но този кът нима е тъй дълбок и глух,

че нищо не си чул?

ЕРНАНИ

Не, нищичко не чух!

ДОН РУИ

Взе нея вместо теб! Сърцето ми погуби.

ЕРНАНИ

Но кой?

ДОН РУИ

Самият крал!

ЕРНАНИ

О, старче, той я люби!

ДОН РУИ

Как?

ЕРНАНИ

Наш съперник е, затуй ни я отне.

ДОН РУИ

Нима?… Проклятие! Васали, на коне!

След похитителя!

ЕРНАНИ

То би било безумно!

Чуй — сигурната мъст не се извършва шумно

Аз вече съм ти роб. Ти ме държиш, сеньор,

но нека отмъстя за нейния позор!

А дял от тази мъст на мен ми се полага.

Целунал бих дори нозете ти веднага!

След краля да вървим! За твоите права

ще го накажа с меч! Убий ме след това!

ДОН РУИ

И пак ще бъдеш мой?