Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Елате! Аз съм глух! Да, глух… Не се бавете!

От мойте четири Испании вземете 74 74 От моите четири Испании вземете… — В границите на испанската държава в началото на XVI в. влизали: Испания, Южна Италия, включително Сицилия, част от Нидерландия и владения в Южна Америка, която тогава наричали Индия.

която искате!

ДОНЯ СОЛ ( мъчи се да се освободи )

Заради мойта чест,

освен камата ви не искам нищо днес!

Изтръгва камата от пояса му. Той я пуска и отстъпва.

Сега вземете ме!

ДОН КАРЛОС

Кама добре държите.

Разбрах сега защо бунтовника цените.

Иска да направи една крачка. Тя вдига камата.

ДОНЯ СОЛ

О, спрете! С вас и с мен ще свърша тоя път!

Той отстъпва още. Тя се извръща и надава вик.

Ернани!

ДОН КАРЛОС

Замълчи!

ДОНЯ СОЛ ( с вдигната кама )

Ни крачка! Инак — смърт!

ДОН КАРЛОС

Сеньора, кротостта — и тя предели има!

За да ви взема, с мен доведох още трима…

ЕРНАНИ ( изниква неочаквано зад него )

Забравихте един!

Кралят се обръща и вижда Ернани, неподвижен зад него в сянката, със скръстени ръце под дългото наметало, което го обгръща. Широката периферия на шапката му е вдигната отпред. Доня Сол извиква, затичва се към Ернани и го прегръща.

Дон Карлос, Доня Сол, Ернани.

ЕРНАНИ ( неподвижен, със скръстени ръце и пламтящ поглед, устремен към краля )

В небето се кълна!

Не мислех, че сте тук — сред тая тъмнина!

ДОНЯ СОЛ

Спасете ме!

ЕРНАНИ

Сега съвсем не се плашете,

любима!

ДОН КАРЛОС

Но защо, приятели проклети,

допускате при мен разбойнишкия вожд?

(Вика.)

Хей, Монтерей!

ЕРНАНИ

И той е в плен за тази нощ.

Не викайте сега безсилните им шпаги!

Не трима — шестдесет за мен ще дойдат, драги!

И всеки би могъл четирима да сломи.

Затуй да уредим конфликта си сами!

И тъй — девойката крадете неумело…

Кралю кастилски, туй е срамно, мръсно дело

и дело на подлец!

ДОН КАРЛОС ( усмихва се презрително )

Бандитът ме кори!?

ЕРНАНИ

Е, да! Не съм аз крал. Но щом и крал дори

обижда туй сърце и грубо подиграва,

то моят гняв расте и тъй ни изравнява.

А руменият цвят на моето чело

е по-зловещ от шлем и кралско облекло!

Не се залъгвайте с надежди за разплата!

(Улавя ръката му.)

Разбирате ли кой ви хваща за ръката?

Баща ми бе убит от вашия баща…

О, ненавиждам ви — отнехте ми властта!

О, ненавиждам ви — крадете любовта ми!

О, ненавиждам ви — за вашите измами!

ДОН КАРЛОС

Добре.

ЕРНАНИ

Забравил бях омраза, дълг суров.

Живях с един копнеж. Живях с една любов

тя беше доня Сол… И как да не простена

пред този страшен риск да бъде похитена!

Забравил бях, но пак заставате пред мен.

Сеньор, но вие сте и луд, и непочтен!

Дон Карлос, ти си в плен на своята засада.

Ни бягство, ни другар! Това ти е награда.

Сам, обграден отвред, без власт и без пари.

Какво ще правиш?

ДОН КАРЛОС ( гордо )

Как! Разпитвате дори?

ЕРНАНИ

Не бива да умреш от непозната шпага!

Не бива мойта мъст така да ми избяга!

О, не, на никого сега не бих те дал!

Пази се!

(Изважда шпагата си.)

ДОН КАРЛОС

Аз съм ваш владетел, вожд и крал.

Убий ме без дуел!

ЕРНАНИ

Ти имаш памет славна —

излязох срещу теб със шпага неотдавна!

ДОН КАРЛОС

Но вчера не разбрах с кого бих имал чест:

не ме познавахте и вие сам… Но днес

узнахме кой с кого кръстосва свойта шпага.

ЕРНАНИ

Възможно.

ДОН КАРЛОС

Без дуел. Убийте ме веднага!

ЕРНАНИ

Свещен си не за мен — за своя собствен двор!

Приготви ли се?

ДОН КАРЛОС

Не. Убийте ме, сеньор!

Ернани отстъпва. Дон Карлос впива в него орлов поглед.

И вие мислите, че с мръсните бандити

така, от град на град, за плячка ще летите?

Че вие, цели в кръв, убиващи сред мрак,

ще станете сега великодушни пак?

Че ние, жертвите, ще бъдем благодарни

да осветим със меч камите ви коварни?

Не, не! Злодействата навред след вас вървят.

Дуели с вас ли? Не! Аз чакам свойта смърт!

Ернани, замислен и мрачен, върти няколко мига дръжката на своята шпага, после внезапно се обръща към краля и счупва острието й в плочите.

ЕРНАНИ

Върви си!

Кралят се полуобръща към него и го гледа високомерно.

Среща с теб ще имаме отново.

Върви си!

ДОН КАРЛОС

Да, сеньор, но давам честно слово,

че щом се прибера в херцогския дворец,