Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

защото жад за мъст ми шепне на ухото.

Върви! Но аз слухтя безшумно в твоя път

и моите стъпки все след твоите вървят.

Щом заран ти, кралю, поспреш и се обърнеш,

вред като призрак блед насреща мен ще зърнеш.

А вечер, щом поспреш и взор обърнеш ти,

друг поглед ще съзреш горещо да пламти.

(Излиза през малката врата.)

Двор пред двореца на Силва. Вляво високите дворцови стени, прозорец с балкон. Под прозореца малка врата. Вдясно и в дъното къщи и улици. Нощ. Тук-там, по фасадите на сградите, все още блестят осветени прозорци.

Дон Карлос; Дон Санчо Санчес де Сунига, граф Де Монтерей; Дон Матиас Сентурион, маркиз Де Алмунян; Дон Рикардо де Рохас, сеньор Де Касапалма. Пристигат и четиримата начело с Дон Карлос, с нахлупени шапки, загърнати в дълги наметала, чиито краища се повдигат от шпагите им.

ДОН КАРЛОС ( разглежда балкона )

Ето балконът й… Сърцето ми тупти.

(Посочва прозореца, който не е осветен.)

Не свети още, не!

(Шари с очи по другите осветени прозорци.)

И светлина блести

там, где не бих желал, а там, где търся нея,

е пълен мрак…

ДОН САНЧО

Кралю, да свършим със злодея!

Нима го пуснахте?

ДОН КАРЛОС

Дарих му път открит!

ДОН МАТИАС

Той може би е бил най-главният бандит!

ДОН КАРЛОС

Дали е главатар или служител верен,

не знам, но бе с лице на крал високомерен.

ДОН САНЧО

А името?

ДОН КАРЛОС ( вперил очи към прозореца )

Фернан… Не! То завършва с „и“…

ДОН САНЧО

Ернани може би?

ДОН КАРЛОС

Да.

ДОН САНЧО

Той е!

ДОН МАТИАС

Той стои

начело…

ДОН САНЧО ( на Краля )

Но какво говореха тогава?

ДОН КАРЛОС ( без да сваля очи от прозореца )

От шкафа им проклет не всичко се долавя.

ДОН САНЧО

Защо го пуснахте? Или ви стана жал?

ДОН КАРЛОС ( обръща се високомерно и го гледа в лицето )

Но, графе мой, така не се разпитва крал!

Двамата благородници мълчаливо отстъпват.

И впрочем в онзи миг не мислех за злодея;

аз виждах доня Сол, жадувах само нея.

Изгарям от любов! С какви очи е тя!

Два лъча, две звезди, две факли във нощта!

Говореха и аз от думите крилати

само: „Утре тук във полунощ елате!“

Но туй е главното. Щастлив съм, боже мой!

Докато с нож в ръка за плячка скита той,

докато дебне скрит и нечий гроб копае,

аз гълъбицата ще грабна, без да знае.

ДОН РИКАРДО

Кралю, послушайте един съвет от мен:

убийте ястреба и тя ще падне в плен!

ДОН КАРЛОС ( на Дон Рикардо )

Да, графе! Точно тъй. Ценя добри съвети!

ДОН РИКАРДО ( покланя се дълбоко )

Кралю, щом ставам граф, и графство посочете!

ДОН САНЧО ( живо )

Не — грешка!

ДОН РИКАРДО ( на Дон Санчо )

Моят крал ме прави граф.

ДОН КАРЛОС

Добре.

(Посочва Дон Рикардо.)

Изпуснах титлата — той да я прибере!

ДОН РИКАРДО ( отново се покланя )

Благодаря, сеньор!

ДОН САНЧО ( на Дон Матиас )

Нов граф се изтъркаля…

Кралят се разхожда в дъното и разглежда с нетърпение осветените прозорци. Двамата благородници разговарят на авансцената.

ДОН МАТИАС ( на Дон Санчо )

Но с хубавицата какво ще прави краля?

ДОН САНЧО ( гледа недоброжелателно Дон Рикардо )

Ще я направи май графиня в своя двор!

Щом тя роди му син, ще стане крал…

ДОН МАТИАС

Сеньор,

крал — незаконен син? Не, няма туй да мине!

Не съм видял крале, родени от графини.

ДОН САНЧО

Маркиз като вас ще бъде може би.

ДОН МАТИАС

И незаконен, той едва ли ще скърби.

Ще стане вицекрал в поробена държава.

Дон Карлос се завръща.

ДОН КАРЛОС ( гневно гледа осветените прозорци )

Като очи отвред ревниво наблюдават!

Най-после! Вече два угаснаха… На път!

Как бавно в чакане минутите текат!

Кой би ги ускорил, за да политнат в мрака?

ДОН САНЧО

Но всеки между нас, кралю, така ви чака!

ДОН КАРЛОС

А пък народът — вас! Тъй вечно е било!

Последният осветен прозорец угасва.

Потъна всичко в мрак!

(Обърнат към прозореца на Доня Сол, който все още е тъмен.)

Проклетото стъкло!

Кога ще светне то? Нощта е тъй неясна!

О, доня Сол, изгрей като звезда прекрасна!

(На Дон Рикардо.)

Не е ли полунощ?

ДОН РИКАРДО

Почти.

ДОН КАРЛОС

Без шум, без вик

да свършим! Другият ще дойде всеки миг.

Прозорецът на Доня Сол светва. Нейната сянка се очертава върху осветеното стъкло.