Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДОНЯ СОЛ ( става изплашена )

Боже мой, кой чука на вратата?

Съперниците спират. През малката вратичка се втурва Доня Хосефа, силно изплашена.

ЕРНАНИ ( на Хосефа )

Кой чука?

ДОНЯ ХОСЕФА ( на Доня Сол )

Господи! Дойде внезапно той…

Сеньора, чичо ви…

ДОНЯ СОЛ ( сключва ръце )

Херцогът?! Боже мой,

загубена съм!

ДОНЯ ХОСЕФА ( оглежда се наоколо си )

Ах! Какви са тия шпаги?

И непознатият… Дуел! Исусе благи!

Двамата прибират шпагите си в ножниците си, Дон Карлос се загръща в наметалото си и смъква шапката над очите си. Чука се.

ЕРНАНИ

Той идва…

Чука се.

ГЛАС ( отвън )

Доня Сол, отваряйте!

ЕРНАНИ

Не, не!

ДОНЯ ХОСЕФА ( изважда броеницата си )

Ах, свети Якове, смили се ти поне!

Отново се чука.

ЕРНАНИ ( посочва на Дон Карлос шкафа )

Дали да влезем там?

ДОН КАРЛОС

Във шкафа ли?

ЕРНАНИ

Ей богу,

ще се сберем…

ДОН КАРЛОС

Да, знам, че е широко много…

ЕРНАНИ ( сочи малката вратичка )

Оттам?

ДОН КАРЛОС

На добър път. А аз оставам тук.

ЕРНАНИ

Ще заплатите с кръв, щом правите напук!

(На Доня Сол.)

С какво ли да подпра?

ДОН КАРЛОС ( на Доня Хосефа )

Отваряйте вратата!

ЕРНАНИ

Защо?

ДОН КАРЛОС ( на смаяната Хосефа )

Отваряйте! По-скоро!

Продължава да се чука. Доня Хосефа, разтреперана, отива да отвори.

ДОНЯ СОЛ

Майко свята!

Същите, Дон Руи Гомес де Силва; брадата и косите му са бели. Слуги със свещници.

ДОН РУИ

Мъже при доня Сол! И в тая тъмнина!

Елате всички тук и дайте светлина!

(На Доня Сол.)

Свети Хуане 61 61 Хуан от Авила (1500–1569) — испански проповедник, съветник на Игнаций Лойола, обявен за светец. , чуй! Кълна се, тази дама

не иска трима ни — тук са излишни двама!

(На двамата младежи.)

Сеньори, а защо сте тук по тоя час?

Когато Сид, Бернард живеели у нас 62 62 Когато Сид, Бернард живеели у нас… — Родриго Диас де Бивар , известен като Сид (1043–1099) — испански рицар, прославил се с победите си над маврите; Бернардо дел Карпио — кастилски герой, живял през XI в., победил според преданието Сид. ,

навред в Кастилия, мъжествени и бойки,

те тачели честта на старци и девойки.

Оръжието им по-леко е било,

отколкото за вас — изящно облекло.

Те са почитали мъжете с бели власи

и коленичели във църква с любовта си;

не мамели човек, дори и просяк хром,

и бранили до смърт честта на своя дом.

Щом искали жена, то без петно, веднага

пред всички, през деня, я взимали със шпага,

с кама… А колкото за тези храбреци,

които посред нощ, подобно на крадци,

делата си без срам на мрака доверяват

и чуждите жени безчестно съблазняват —

аз тук твърдя, че Сид, прадядото ни мил,

би взел за подлеци… Той би ги унизил

и пищния им герб, макар да няма равен,

би смазал с тъпото на своя меч прославен.

Тъй би постъпил той… Сравнявам със тъга

предишните мъже с мъжете ни сега!

Защо сте тук? Защо? Нали за да се каже,

че младите със мен се подиграват даже!

Със мен — саморски войн 63 63 Със мен — саморски войн? — Самора , град в областта Леон, където Бернардо дел Карпио победил сарацините. ?… Да ме замерят с кал?

Смях да възбуждам аз — боеца побелял?

Не ще се смеете!

ЕРНАНИ

Херцог…

ДОН РУИ

Не говорете!

Какво! Днес имате кинжали във ръцете,

соколи, пиршества, ловджийски хрътки, лов

и песни, та чрез тях да вдъхвате любов,

пера по шапките и кадифени дрехи,

и балове, и смях, и радост, и успехи,

а скука ви гнети! И трябва ви сега

играчка… Аз ли? С мен си правите шега.

Разбихте я съвсем… Но нека, боже прави,

по вашите лица тя белег да остави!

След мен!

ЕРНАНИ

Херцог…

ДОН РУИ

След мен! Защо не ви е страх?

Сеньори, да не би това да е за смях?

Едно съкровище ще браня тук със сила —

честта на своя дом и на девойка мила.

Обичам доня Сол! Сред толкова жени

наскоро пръстен тя със мен ще размени.

Тъй чиста, прелестна — тук всички я обичат!

И щом излезна аз, когото тук наричат

Руи де Силва, щом, без да изпратя вест,

се върна, сварвам тук крадци на мойта чест.

Назад, бездушни, зли! Измийте си ръцете,

и вече никога жените не петнете!

Не, продължавайте! Добре е и така.

(Сваля огърлицата си.)

Туй „Златно руно“ 64 64 Туй „Златно руно“… — рицарски орден, създаден от бургундския херцог Филип III Добрия (1429), чийто отличителен знак е златен овен; въведен в Испания от Карл V. тук тъпчете със крака!