Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ДОНЯ СОЛ

Хосефа!

ДОНЯ ХОСЕФА

Ето ме!

ДОНЯ СОЛ

Ернани е храбрец,

но где е? Страх ме е!…

Шум от стъпки зад малката врата.

Ах, той пристига тука.

По-бързо отвори, не чакай да почука!

Хосефа отваря малката врата. Влиза Ернани с широко наметало и широкопола шапка. Под наметалото се вижда костюмът му на арагонски планинец: сив, с кожена ризница, сабя, кама и рог на пояса.

ДОНЯ СОЛ ( спуска се към него )

Ернани!

ЕРНАНИ

Доня Сол! Най-сетне съм при вас!

И този глас познат… Да, ваш е този глас!

Защо далеч оттук животът ми минава?

Да бяхме заедно, аз всичко ще забравя!

ДОНЯ СОЛ ( докосва дрехите му )

Исусе! От дъжда сте с мокри рамене!

ЕРНАНИ

Така ли?

ДОНЯ СОЛ

Може би ви е студено?

ЕРНАНИ

Не.

ДОНЯ СОЛ

Свалете тоя плащ!

ЕРНАНИ

Кажете, скъпа моя,

когато, тъй добра, потънете в покоя

и светъл сън склопи очите ви в нощта,

полуразтворил тъй любимите уста,

нима не ви шепти блед ангел колко мила

сте към нещастника, отблъскван с груба сила?

ДОНЯ СОЛ

Дойдохте късничко, но аз не ви коря.

Студено ли ви е?

ЕРНАНИ

На мен? До вас горя!

Когато ревността гърдите ни вълнува,

когато бурята в сърцата ни бушува,

какво, че облаци над пътя ни трещят —

през гръм и мълнии ще си проправим път!

ДОНЯ СОЛ ( сваля наметалото му )

Подайте шапката, подайте своята шпага!

ЕРНАНИ ( с ръка на шпагата си )

Не! Тя ми е другар, тя вярно ми помага!

Херцогът — чичо ваш и бъдещ ваш съпруг —

го няма?

ДОНЯ СОЛ

Да. Сами във тоя час сме тук,

ЕРНАНИ

Да, само този час! Едничък той остава!

А после? Да умра или да ви забравя?

Мой ангел! Само час… Ах, само час в нощта,

а искам цял живот, дори и вечността!

ДОНЯ СОЛ

Ернани!

ЕРНАНИ ( горчиво )

Няма го! Щастлив съм! В тъмнината

като страхлив крадец заставам пред вратата,

разбивам я — при вас се вмъквам и за час

крада от стареца прекрасния ви глас.

Щастлив съм и дори завиждат ми, любима,

крада му час, а той, живота той ми взима!

ДОНЯ СОЛ

Мълчете!

(Дава плаща на дуенята.)

Изсуши наметката! Вземи!

Хосефа излиза.

(Доня Сол сяда и прави знак на Ернани да дойде при нея.)

Елате!

ЕРНАНИ ( без да я чува )

И така, тук значи сме сами?

ДОНЯ СОЛ ( усмихва се )

Не се страхувайте!

ЕРНАНИ

Не е ли тук?

ДОНЯ СОЯ

Ернани,

да го забравим!

ЕРНАНИ

Не! Как може туй да стане?

Обича ви, нали? Той ще ви бъде мъж!

Днес не ви ли е целувал ни веднъж?

И да забравя? Не.

ДОНЯ СОЛ (усмихната)

Това ли ви вълнува?

Но той като баща челото ми целува!

ЕРНАНИ

Не! Като влюбен мъж, като ревнивец стар…

Ах, той ще бъде ваш съпруг и господар!

Старик обезумял! Сломен и с бели власи,

завършил своя път, почувствувал смъртта си,

той, призрак вледенен, се влюбва и без жал

с девойка встъпва в брак… Старик обезумял!

Додето с тръпна длан ръката ви улавя,

за другата ръка смъртта го вледенява.

Сред нашата любов се втурва като звяр.

Хей, старче, мярка дай на някой стар гробар!

Кой иска този брак? И кой ви принуждава?

ДОНЯ СОЛ

Говорят: кралят сам…

ЕРНАНИ

Как? Кралят? Чуй тогава —

баща му с ешафод баща ми умъртви…

Години минаха, но раната кърви

и към вдовицата, и към сина му даже

омраза смъртна в мен кипи и ще ги смаже.

Тогава се заклех пред бога и света

на неговия син за туй да отмъстя.

Дон Карлос, между нас омразата напира

и затова навред в Кастилия те диря.

Бащите ни без жал над тридесет лета

се биха, но макар че ги срази смъртта,

враждуват още те, мирът не приближава,

чрез синовете им двубоят продължава…

Тъй значи — този брак желаеш ти! Добре.

Изпречваш ми се сам… Е, кой ще ме възпре?

ДОНЯ СОЛ

Ах, плашите ме!

ЕРНАНИ

С мен върви смъртта. Не крия —

признавам ви, че страх изпитвам аз самия.

Мъжът, комуто днес ви дават, е херцог

Де Силва, чичо ваш — богат и с чин висок,

прочут и в Арагон, известен и в страната…

И вместо младост той ще ви даде в отплата

тъй много накити и злато, и пари,

че би помръкнала кралицата дори.

А по богатство, сан, по гордост и по слава

невинаги и тя със вас ще се сравнява.

Това ви дава той… А аз съм скитник прост,

израснах сред леса, из който тичах бос.

А може би и аз бих имал герб прославен,

но под ръжда от кръв той вече е забравен.

А и права за власт бих имал аз дори,