Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

но ешафода в креп без жал от мен ги скри.

Сега настъпва ден и както се полага,

ще ги измъкна пак ведно със мойта шпага.

Завистница-съдба ми даде за беда

не друго — светлина и въздух, и вода…

И тъй — избирайте: херцогът или мене;

брак в позлатен затвор или гори зелени.

ДОНЯ СОЛ

О, с вас ще дойда!

ЕРНАНИ

С мен? По моя горски път?

И с мойте храбреци, заплашвани от смърт,

чиято кръв кипи в коравите им жили,

понеже и до днес не са си отмъстили?

Нима такъв живот за вас би бил честит?

Нима не знаете, че аз съм зъл бандит?

Откак Испания без милост ме прогони

сред тия планини, под тия небосклони,

навред дружа с орли, живея в пещери —

там Каталония като сестра ме скри.

Растях с планинците, свободни, горди, смели…

Три хиляди от тях с мен биха в миг поели,

ако със своя рог ги призова на бой.

Защо треперите? Мислете… Боже мой,

да тръгнете след мен в горите, в планините,

сред хора-демони, прикрити, упорити,

да подозирате очи, уши, слова,

да ви пои поток, да спите на трева,

да слушате среднощ, с детето си в ръцете,

как яростно свистят куршумите проклети,

да водите такъв изгнанишки живот…

Да тръгнете след мен до моя ешафод?

ДОНЯ СОЛ

Ще тръгна…

ЕРНАНИ

Знатен е херцогът и любим е…

Баща му е живял с неопетнено име.

Богатства, титли, власт пред вашта красота

ще сложи…

ДОНЯ СОЛ

Утре с вас ще тръгнем сутринта.

Не ме корете пак за смелост като тая!

Мой ангел, демон мой дали сте, аз не зная,

но по следите ви покорно ще вървя —

като робиня… Вред с наведена глава

ще бъда с вас… Защо? Да обясня е мъчно,

но аз жадувам с вас да бъда неотлъчно,

да виждам вас, все вас… Щом стъпките замрат,

сърцето ми почти угасва в мойта гръд.

Не сте ли вие с мен, дори не съществувам,

но ако стъпките, които тъй жадувам,

погалят моя слух, това е верен знак,

че моята душа при мен се връща пак.

ЕРНАНИ ( притиска я в прегръдките си )

Мой ангел!

ДОНЯ СОЛ

Утре тук с другари се върнете

и три пъти среднощ на портата чукнете!

Ще бъда смела.

ЕРНАНИ

Как? Разбирате ли аз какъв съм?

ДОНЯ СОЛ

Все едно… Ернани, тръгвам с вас!

ЕРНАНИ

Не! Щом като сама последвате ме вие,

не бива име, род, душата си да крие

Ернани — днес пастир поради лош късмет!

Приемате бандит, ала изгнаник клет?

ДОН КАРЛОС ( отваря с трясък вратата на шкафа )

Защо приказвате тъй дълго и подробно?

Нима в такъв сандък на мен ми е удобно?

Ернани отстъпва удивен. Доня Сол извиква и се скрива в прегръдките му, загледана уплашено Дон Карлос.

ЕРНАНИ ( с ръка върху дръжката на шпагата си )

Какъв е този мъж?

ДОНЯ СОЛ

На помощ!

ЕРНАНИ

Нито звук!

Мълчете! Иначе ще вдигнем всички тук.

Когато съм до вас, каквото и да става,

за помощ чужд човек недейте призовава!

(На Дон Карлос.)

Какво си правил там?

ДОН КАРЛОС

Кой? Аз? И таз добра —

не съм препускал с кон през някаква гора!

ЕРНАНИ

Но който се е смял след дързък жест, рискува

да стане сам за смях…

ДОН КАРЛОС

Така ли ви се струва!

Сеньор, обичате очите й, разбрах;

и своите всяка нощ оглеждате във тях…

Но влюбен съм и аз и искам да узная

кой през прозореца се вмъква в тази стая,

докато чакам вън.

ЕРНАНИ

Да свършим този спор!

Отдето влизам аз, излизайте сеньор!

ДОН КАРЛОС

Почакайте — и аз по доня Сол копнея.

Тогава да делим съкровището… В нея

видях тъй много жар, любов и доброта,

че и за двама ни навярно има тя.

Но кой сте вие, кой? Туй исках да узная

и взет за вас в нощта, се вмъкнах най-накрая

и ви подслушах… Да, признавам си това!

Но там се задуших… Дочувах ви едва.

Измачках се съвсем и изхвърчах тогава.

ЕРНАНИ

И шпагата ми тъй сега се задушава

и търси въздух чист…

ДОН КАРЛОС ( отвръща му с поклон )

Добре, сеньор, разбрах!

ЕРНАНИ ( изважда шпагата си )

Готов!

Дон Карлос изважда своята шпага.

ДОНЯ СОЛ ( хвърля се между тях )

Ернани!

ДОН КАРЛОС

О, спокойствие, без страх!

ЕРНАНИ ( на Дон Карлос )

Кажете, кой сте?

ДОН КАРЛОС

Хе! А вие? Кой сте вие?

ЕРНАНИ

Аз името си скрих, то дълго ще се крие,

додето моят враг не сети посред нощ

звукът му в своя слух, в гръдта си — моя нож!

ДОН КАРЛОС

А кой е този враг?

ЕРНАНИ

Защо са имената?

Пази се!

Кръстосват шпаги. Доня Сол пада, трепереща, в едно кресло. Чуват се удари по вратата.