Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

и други острови аз имам да прибавям.

Отнеха ми едни — ще я закърпя сам

с херцогства, с острови, тъй както аз си знам!

ДОН РУИ

Не страдайте, кралю! В империи небесни

сам дядо ви по-свят и по-велик ще блесне.

ДОН КАРЛОС

Франсоа е упорит, лукав, властолюбив!

Щом старецът умря, задебна с поглед див

империята му… Той Франция владее,

а в нея тъй добре, тъй леко се живее!

Чух дядото на Луи 71 71 Чух дядото на Луи… — Карлос има предвид Луи XII, крал на Франция от 1498 до 1515 г. да шепне в късен час:

„Да бях сам бог-отец със двама сина аз,

един бих сторил бог, а втори — крал на Франция!“

(На Херцога.)

Как мислиш, за успех той има ли гаранция?

ДОН РУИ

Победи го красят.

ДОН КАРЛОС

Но той е чужденец,

не може папата да му даде венец.

ДОН РУИ

Като испански крал сте също недостоен!

ДОН КАРЛОС

Но в Гент съм аз роден!

ДОН РУИ

Франсоа е храбър воин!

В последната война го потвърди съвсем.

ДОН КАРЛОС

Орелът кацне ли на моя царствен шлем,

ще литне също тъй…

ДОН РУИ

Кралю, латински вие

разбирате ли?

ДОН КАРЛОС

Зле.

ДОН РУИ

Това опасност крие!

Латинския език в Германия ценят!

ДОН КАРЛОС

Но ще послушат те испански тоя път!

Щом властен е гласът, не чака да се спори

и безразлично е на кой език говори.

Във Фландрия, херцог, отивам, искам там

да взема жезъла на император! Знам,

че бърза и Франсоа. Но аз ще го преваря!

И тъй — на път!

ДОН РУИ

Нима ще тръгне господаря,

преди да отърве от банди Арагон?

Врагът навред снове, изтръгва плач и стон.

ДОН КАРЛОС

На Аркос 72 72 На Аркос наредих… — Херцог Аркос бил верен васал на Карлос. наредих до крак да ги избие.

ДОН РУИ

На вожда им дали сте наредили вие

да му се предаде?

ДОН КАРЛОС

А как се казва той?

ДОН РУИ

Не знам! Твърдят, че бил бунтовник и герой.

ДОН КАРЛОС

В Галиция се скрил, но скоро ще го хвана

с един отряд войска… Отдавна му се каня!

ДОН РУИ

Как! Значи той не бил из близката гора?

ДОН КАРЛОС

Не! Ще преспя у теб!

ДОН РУИ ( покланя се ниско )

Кралю, благодаря!

(Повиква слугите.)

Отдайте почести на моя гост — на краля!

Слугите се връщат с факли. Херцогът ги нарежда в две редици чак до вратата в дъното. През това време Доня Сол се приближава бавно до Ернани. Кралят ги следи.

ДОНЯ СОЛ ( тихо на Ернани )

Тъй — утре в полунощ ще чакам за сигнала!

Три пъти ми чукни!

ЕРНАНИ ( тихо )

Да!

ДОН КАРЛОС ( настрани )

В полунощ? Така…

(Високо на Доня Сол, към която галантно пристъпва.)

Сеньора, мога ли да ви подам ръка?

Отвежда я до вратата. Тя излиза.

ЕРНАНИ ( с ръка върху дръжката на кинжала си, който е скрит на гърдите му )

Ти, мой кинжал!

ДОН КАРЛОС ( връща се, настрана )

На вид е странен и не бяга!

(Отвежда Ернани настрана.)

Аз ви направих чест, като кръстосах шпага

със вас, сеньор! За мен по сто причини днес

сте подозрителен, но аз бих бил без чест,

ако предателствам… Сега сте без защита.

Вървете!

ДОН РУИ ( връща се и сочи Ернани )

Кой е той?

ДОН КАРЛОС

Един от мойта свита.

Излизат, съпроводени от слугите и факлите. Херцогът върви пред Краля със свещ в ръка.

ЕРНАНИ ( сам )

От твойта свита ли? От твойта свита… Да!

И вечно, ден и нощ, навред ще те следя

с очи, с кинжал в ръка, със всяка мисъл своя…

Че моят род чрез мен във теб преследва твоя!

А ето те сега съперник… Бях смутен —

въпросът „мъст — любов“ остана нерешен.

Сърцето ми не бе достатъчно голямо,

не мислех да мъстя, горях от обич само;

но щом желаеш ти, щом ти във тоя час

ми спомняш… Е, добре! Не съм забравил аз!

Да, любовта ми пак везните разлюлява,

но пак омразата надолу натежава.

От твойта свита? Да! Тъй каза ти сега.

И вече никога нито един слуга,

нито херцог, макар нозете ти да лиже,

ни майордом, дори да те обсипва с грижи,

ни царедворец, ни дресиран дворцов пес

но ще вървят след теб, тъй както аз от днес!

Какво ти искат тук кастилските дворяни?

Играчки, титли… да! Щом бъдат приласкани

със златната овца, те ще подвият крак.

Но малко ми са те! Не съм такъв глупак!

Не с празна щедрост ти ще се спасиш от мене,

а със душата си, с кръвта на своите вени,

с това, що би открил в сърцето ти без жал,

след дълго ровене победният кинжал!

Върви! След теб съм аз! От мен те дебне злото,