Но вижте факла там! И сянка мълчалива!
До днес не е била зората тъй красива!
Я да побързаме! Сигнал очаква тя…
Ще чукна три пъти… И моята мечта
след миг ще слезе тук. Но ваште силуети
ще я изплашат, да!… Във сянката идете,
денете другия… И ще делим завчас:
за мен — девойката, разбойника — за вас!
Разбрахте ли?
ДОН РИКАРДО
О, да!
ДОН КАРЛОС
Пристигне ли, веднага
да бъде повален от удари на шпага!
Додето се свести, трофея мил и плах
ще отвлека далеч… Ще падне после смях!
Не го убивайте! Той е сърце горещо…
Храбрец е, а смъртта е сериозно нещо!
Тримата благородници се покланят и излизат. Дон Карлос ги оставя да се отдалечат, после пляска с ръце два пъти. На втория път прозорецът се отваря и Доня Сол се появява на балкона.
Дон Карлос, Доня Сол.
ДОНЯ СОЛ ( от балкона )
Ернани, тук ли сте?
ДОН КАРЛОС ( настрани )
Карамба! Нито звук!
(Отново пляска с ръце.)
ДОНЯ СОЛ
Сега.
(Затваря прозореца и светлината изчезва.)
След малко вратичката се отваря и се появява Доня Сол със светилник в ръка и с наметало на раменете.
Ернани!
Дон Карлос нахлупва шапката върху лицето си и се спуска бързо към нея.
(Изпуска светилника.)
Ах, това е някой друг!
Понечва да се върне. Дон Карлос изтичва към нея и я улавя за ръката.
ДОН КАРЛОС
Елате, доня Сол!
ДОНЯ СОЛ
Гласът е чужд! О, боже!
ДОН КАРЛОС
За чий по-влюбен глас така се разтревожи?
И аз съм влюбен в теб, а при това съм крал.
ДОН СОЛ
Как! Кралят?!
ДОН КАРЛОС
Пожелай — ще стана твой васал!
Защото този тук, когото цял обсеби,
е твоят господар, крал Карлос, роб пред тебе.
ДОНЯ СОЛ ( мъчи се да се освободи от ръцете му )
Ернани, помощ!
ДОН КАРЛОС
Да, страхът е справедлив!
Държи те твоят крал, а не бандит ревнив.
ДОНЯ СОЛ
Не, вие сте бандит, достоен за похвала!
Заради вас от срам почервенявам цяла.
Нима е подвиг туй — със малко хитрина,
насила, посред нощ, да грабнете жена?
Стократно по-добър и без душа дребнава,
да бе се той родил, където заслужава,
да бе го бог дарил заслужено с венец,
Ернани би бил крал, а вие — прост крадец!
ДОН КАРЛОС ( опитва се да я привлече )
Сеньора…
ДОНЯ СОЛ
Знаете, че беше граф баща ми!
ДОН КАРЛОС
Херцогство ще ви дам!
ДОНЯ СОЛ ( отблъсква го )
Тъй не говорят с дами!
(Отстъпва няколко крачки.)
Не съм обвързана със господар такъв!
Баща ми е пролял за вас потопи кръв.
Метреса да съм? Не! Кръвта на бунт се вдига;
а за съпруга тя е малко, не достига!
ДОН КАРЛОС
Принцеса!
ДОНЯ СОЛ
О, кралю, търсете своя лов
сред другите жени — те просят за любов!
Но ако спрямо мен си служите с измама,
ще ви покажа тук, че съм жена и дама!
ДОН КАРЛОС
Добре, така да е, но чуйте ме поне!
Станете ми жена, императрица!…
ДОНЯ СОЛ
Не.
Примамка е това. Да сложим край на спора!
Най-искрено, кралю, със вас ще поговоря.
Ернани е мой крал! Защо ми трябва трон?
Бих предпочела вън от вашия закон
да чувствам жажда, глад, година след година
живота си ведно със него да премина,
да страдам от войни, изгнание, печал,
отколкото да съм кралица с някой крал!
ДОН КАРЛОС
Щастлив е той!
ДОНЯ СОЛ
Нима? Бедняк, преследван вечно!
ДОН КАРЛОС
Бедняк, преследван… Да! Но любен тъй сърдечно!
Така самотен съм… А той е с ангел благ.
Нима ме мразите?
ДОНЯ СОЛ
Не ви обичам!
ДОН КАРЛОС ( сграбчва я насила )
Как?
Не ме обичате? Но туй е безразлично!
Ще ме последвате! Ще ви принудя лично…
Елате! Искам ви! Аз не току-така
държа Испания и Индия в ръка!
ДОНЯ СОЛ ( бори се )
Сеньор, смилете се! Това не са капризи.
О, вие сте ни крал! Графини и маркизи
принадлежат на вас… Те само чакат зов
да заплатят с любов на вашата любов.
А той? Какво е той? Един бедняк без вяра.
На вас принадлежат Кастилия, Навара,
Леон и Арагон, и десет кралства… Да!
Дори и Индия със златната руда!
Във вашите земи кой би посмял да влезе?
И слънцето над тях не може да залезе! 73 73 И слънцето над тях не може да залезе! — Перифраза на думите, които според историците произнесъл Карл V: „Над моята империя слънцето никога не залязва.“
О, вие сте богат! Защо сте озлобен
и ме отнемате? Той има само мен.
Коленичи. Той се опитва да я отвлече.
ДОН КАРЛОС
Читать дальше