Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

БАВАРСКИЯТ ХЕРЦОГ

ХЕРЦОГ ГОТА

ХЕРЦОГ ФОН ЛЮЦЕЛБУРГ

ДОН САНЧО

ДОН МАТИАС

ДОН РИКАРДО

ДОН ГАРСИ СУАРЕС

ДОН ФРАНСИСКО

ДОН ХУАН ДЕ АРО

ДОН ПЕДРО ГУСМАН ДЕ АРО

ДОН ХИЛ ТЕЛЕС ХИРОН

ДОНЯ ХОСЕФА ДУАРТЕ

ПЛАНИНЕЦ

ИАКЕС

ДАМА

ПЪРВИ, ВТОРИ, ТРЕТИ — ЗАГОВОРНИЦИ

Заговорници на Свещената лига — немци и испанци; планинци, благородници, войници, пажове, народ.

Испания, 1519

Авторът на тази драма писа преди няколко седмици по повод преждевременната смърт на един млад поет:

„… В този момент на литературни стълкновения и вихрушки кои трябва да съжаляваме — тези, които умират, или тези, които се борят? Без съмнение тъжно е да се види един поет на двадесет години, който си отива, една пречупена лира, едно бъдеще, което угасва; но все пак не е ли и покоят хубаво нещо? Не се ли полага той на онези, около които непрестанно се трупат клевети, хули, омрази, завист, прикрито коварство, низки предателства; почтени хора, с които воюват непочтено; верни на родината си хора, които искат само да й дарят една свобода повече — свободата на изкуството и ума; хора трудолюбиви, които мирно и добросъвестно продължават своето творчество, жертва, от една страна, на мръсните машинации на цензурата и полицията, а от друга — на неблагодарността на същите умове, за които работят; не им ли е разрешено понякога да обръщат със завист лице към тези, които са паднали преди тях и почиват в гроба: «Invideo — казваше Лутер във Вормските гробища, — invideo, quia quiescunt.» 54 54 «Invideo… invideo, quia quiescunt.» (Лат.) — Завиждам, завиждам им, защото почиват.

Какво значение има това? Младежи, да бъдем смели! Колкото и да искат да ни огорчат в настоящето, бъдещето ще бъде хубаво. Романтизмът, толкова пъти невярно определян, не е нищо друго — в това е същинското му определение, ако се разглежда откъм неговата войнствена страна — освен либерализъм в литературата. Тази истина вече е разбрана от почти всички издигнати умове и техният брой е голям; и скоро, защото делото вече е доста напреднало, литературният либерализъм ще бъде не по-малко популярен от политическия либерализъм. Свобода в изкуството — свобода в обществото — ето двойната цел, към която единодушно трябва да се стремят всички последователни и логични умове; ето нейното знаме, което сплотява, с изключение на малцина (те ще поумнеят), цялата младеж — така силна и търпелива днес; после, заедно с тази младеж и начело на нея, редом с елита на предишното поколение ще застанат всички мъдри старци, които след първия момент на недоверие и оглеждане признаха, че това, което правят техните синове, е резултат на онова, което са правили самите те, и че свободата в литературата е дъщеря на политическата свобода. Този принцип е принцип на века и той ще вземе връх. Така наречените ултри от всякакъв вид — класически и монархически, напразно ще се опитват да възвърнат стария режим във всички области — както в обществото, така и в литературата; всеки напредък на страната, всяко израстване на умовете, всяка стъпка на свободата ще събарят това, което те биха се опитали да издигнат. И в крайна сметка техните реакционни усилия ще се окажат полезни. При революцията всяко движение тласка напред. Истината и свободата имат тази прекрасна особеност, че всичко, което се прави за тях и против тях, еднакво им служи. И така, след толкова велики дела, които нашите бащи са извършили и които видяхме, ние се освободихме от старата социална форма; как да не можем да се освободим и от старата поетическа форма? За един нов народ трябва ново изкуство. Възхищавайки се от литературата на Луи XIV, така добре приспособена към неговата монархия, днешна Франция, Франция на XIX век, на която Мирабо 55 55 Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749–1791) — виден деец на Великата френска революция, вожд на конституционалистите, идеолог на либерално настроената аристокрация. даде свободата и Наполеон силата, ще съумее да създаде своя собствена литература — и лична, и национална.“

Авторът на тази драма моли за прошка, че сам се цитира; неговите думи притежават свойството така трудно да се запомнят, че е необходимо често да ги повтаря. Впрочем днес може би не е никак излишно да се заостри вниманието на читателите върху двете страници, които авторът току-що цитира. Не затова, че тази драма заслужава хубавото име ново изкуство , нова поезия , съвсем не; но затова, че принципът на свободата в литературата току-що направи една крачка; че току-що бе отбелязан напредък — не в изкуството, защото тази драма е твърде незначителна, а в самата публика; затова, че по този начин се сбъдна една част от направените по-горе смели предсказания.