Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

подобно сянка, пак не бих търпял лъжата

и днес, пред свършека на моя чист живот

ще бъда откровен на тоя ешафод.

Небесен ангел мой, покварен от земята,

съпруга си ми ти и тук, и в небесата!

В името на Отца, който ме вика днес,

прощавам ти…

МАРИОН ( задавена от сълзи )

Небе!

ДИДИЕ

Не бих си тръгнал, без

да ми простиш и ти!

(Коленичи пред нея.)

МАРИОН

Дидие!

ДИДИЕ ( все така на колене )

Прости ми, мила!

Бях лош… Бог ме избра да бъда злата сила,

която те терза! Ти ме изпращаш с плач.

О, колко ме боли, че станах твой палач!

Не ме оставяй пак на моята неволя!

МАРИОН

Ах!

ДИДИЕ

Погали ме с длан, за думичка те моля!

Ако сърцето ти препълнено тупти

и тази думичка не ми прошепнеш ти,

знак дай ми!

Марион поставя, длан на челото му. Той се надига и я притиска в обятията си с усмивка на небесна радост.

Да вървим!

МАРИОН ( хвърля се обезумяла между него и войниците )

Това е лудост! Няма

да свършат лесно с теб — не искам да ги мамя,

но аз ще бъда там… Пощада моля аз!

Да падна ли сега на колене пред вас?

Ето ме тук! Ако душата ви усеща

неволен трепет при молбата ми гореща,

ако не ви е бог прокълнал, слепешком

не го убивайте!

(Към насъбралите се зрители.)

Знам: всеки има дом,

но майки и сестри едва ли тази вечер

ще ви посрещнат пак с усмивки… Отдалече

ще кажат: „Боже мой, това е страшен грях!

Показали сте се безмилостни към тях?“

Дидие, аз идвам с теб! Те няма да посмеят

да те убият днес, щом искат да живея.

ДИДИЕ

Нека умра! Поне това ми позволи!

Дълбоко съм ранен и раната боли —

не се лекува тя… Ще легна в гроба с нея.

Но ако някога — виж колко сълзи лея! —

ти срещнеш по-щастлив и по-красив от мен,

за мен си припомни и гроба ми студен!

МАРИОН

Не! Ти ще бъдеш жив! Нима за тях молбите

не значат нищо?

ДИДИЕ

О, сбогувай се с мечтите!

Ще свикнат с моя гроб очите ти… Прости,

но мъртъв повече ще ме обичаш ти!

Да, в паметта ти жив навеки ще остана!

Но ако бъда жив, в душата с тази рана,

аз, който влюбен в теб единствено живях,

не би ли тръпнела от днес във вечен страх?

Ще бъда мнителен — навярно безсърдечно

за минали неща ще те разпитвам вечно!

Ще се съмнявам аз, ще дебна, ще коря,

ще те измъчвам… Ох, аз трябва да умра!

СЪВЕТНИКЪТ ( към Марион )

Самият кардинал ще дойде… Има време

молбата ви, мадам, за милост да приеме.

МАРИОН

Да, кардиналът!… Той ще дойде, господа!

Сами ще чуете как ще ми каже — да!

Дидие, ще видиш как след миг ще тържествувам!

Кажи ми как можа да сметнеш, че бълнувам,

че той, добър и стар, не може да прости

на теб, нещастника, както прости ми ти?

Бие девет часът. Дидие прави знак на всички да мълчат Марион слуша ужасена. След деветия удар Дидие се обляга на Саверни.

ДИДИЕ ( към народа )

Вие, които тук сте се събрали, вие

свидетелствувайте за в бъдеще, че ние

не се изплашихме пред прага на смъртта —

с този девети час вървим към вечността!

Оръдието гръмва при вратата на кулата. Черната завеса, която скрива отвора в стената, пада. Появява се огромната носилка на кардинала, носена от двадесет и четирима гвардейци, обградена от други двадесет и четирима гвардейци с алебарди и факли. Носилката е кървавочервена и украсена с герба на дома на Ришельо. Завеските са спуснати. Бавно прекосява дъното на сцената. Шум сред тълпата.

МАРИОН ( довлича се на колене до носилката простира ръце )

В името на Христа, който за всички страда,

пощада дайте им!

ГЛАС ОТ НОСИЛКАТА

Не, никаква пощада!

Марион пада на паважа. Носилката отминава и след нея отвеждат двамата осъдени. Тълпата се втурва след тях с невъобразим шум. Марион остава сама. Тя се повдига и се влачи на ръце, оглеждайки се наоколо.

МАРИОН

Що за слова! Къде са те? Дидие!… Все пак

тук имаше народ… Нима това е знак,

че полудявам?

Влиза народът в безпорядък. Носилката се появява отново в дъното, там, откъдето е изчезнала. Марион се надига и надава вик на ужас.

Той се връща.

ГВАРДЕЙЦИТЕ ( отстранявайки народа )

Път, народе!

МАРИОН ( права, с развети коси, сочи на народа носилката )

Червеният палач сред нас в носилка броди!

(Пада на паважа.)

ЕРНАНИ

ДОН КАРЛОС

ДОН РУИ ГОМЕС ДЕ СИЛВА

ДОНЯ СОЛ ДЕ СИЛВА

БОХЕМСКИЯТ КРАЛ