Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Вие го счупихте в радостта отмина…

Царица бяхте там — и чиста, и невинна!

О, жено! Имам ли вина до тоя час

аз — този, който бях на колене пред вас?

ТЪМНИЧАРЯТ

Отлита времето…

МАРИОН

Да, времето отлита!

Дидие, аз съм жена без право да попита

и никой нищичко не ми дължи сега,

но ти ме порица, прокле и обруга.

Аз повече от срам и присмех заслужавам!

Ти бе добър към мен, затуй те благославям

от все сърце… Часът, любими мой, дойде!

Палачът спомня си за теб сега, Дидие!

Подготвих всичко… Да! Върви, върви… Ей богу

недей ми казва „Не“… Това ми струва много

Блъсни, ритни ме ти, бий ме дори с юмрук,

без жал мини по мен, но побегни оттук!

ДИДИЕ

Да бягам? От кого? Освен от вас самата

да бягам в гроба си, да бягам… под земята.

ТЪМНИЧАРЯТ

Побързайте!

МАРИОН

Ела!

ДИДИЕ

Не!

МАРИОН

Мили мой, прости!

ДИДИЕ

Кому?

МАРИОН

Да видя как ще бъдеш вързан ти!

Да гледам всичко туй до ужас изтерзана!

О, не! Ела, ела! Слугиня ще ти стана.

Покаях се, Дидие, вземи ме пак… Така

слугинята си пак ще тъпчеш ти с крака,

тази, която ти в дни на беди нарече

своя жена…

ДИДИЕ

Жена!

В далечината се чува оръдеен изстрел.

И си вдовица вече!

МАРИОН

Дидие мой!

ТЪМНИЧАРЯТ

Късно е!

Барабанен тътен. Влиза Съветникът при палата, придружен от покаяници с факли, от Палача, войници, народ.

МАРИОН

Ах!

ДИДИЕ ( към Съветника )

И ние, монсеньор!

СЪВЕТНИКЪТ

От двамата ви кой е

маркиз Дьо Саверни?

Дидие посочва с пръст спящия Саверни.

(Съветникът към Палача.)

Буди го!

ПАЛАЧЪТ ( разтърсва Саверни за раменете )

Май че той е

заспал! Ей, монсеньор!

САВЕРНИ ( разтърква очи )

Да нарушат така

съня ми?

ДИДИЕ

Само е прекъснат засега!

САВЕРНИ ( още сънен, забелязва Марион и й се покланя )

Сънувах тъкмо вас и прелестна, и строга!

СЪВЕТНИКЪТ

Не сте ли връчили душата си на бога?

САВЕРНИ

Но да, мосю!

СЪВЕТНИКЪТ ( протяга му един пергамент )

Добре! И подпишете тук!

САВЕРНИ ( взема пергамента и го преглежда набързо )

Това е протокол, че ще умре не друг,

а аз, и подписът смъртта ми потвърждава.

(Той подписва и отново преглежда протокола.)

(Към Писаря.)

Три грешки има тук — сега ще ги поправя.

(Той взема отново перото и ги поправя. Към Палача.)

Ти ме събуди, ти ще ме приспиш…

СЪВЕТНИКЪТ ( към Дидие )

Дидие!

Дидие се представя. Съветникът му подава перото.

Тук подпишете! Тук!

МАРИОН ( закрива очите си с ръце )

Ох, краят му дойде!

ДИДИЕ ( подписва )

При този подпис съм щастлив до дън сърцето!

Стражите застават в шпалир и ги обграждат.

САВЕРНИ ( към някакъв човек в тълпата )

Мосю, мръднете се — да гледа и детето!

ДИДИЕ ( към Саверни )

Мой братко, ти за мен направи този жест!

Да се прегърнем!

(Прегръща Саверни.)

МАРИОН ( втурва се към него )

Ах, отдай ми тази чест

да ме прегърнеш тук!

ДИДИЕ ( посочва Саверни )

Но той ми е приятел!

МАРИОН ( молитвено сключва ръце )

Ох, колко си жесток! Раняваш мен, която

на колене пълзях… И милост търсех аз

за вас от силните, за себе си от вас!

ДИДИЕ ( хвърля се към Марион, задъхан и облян в сълзи )

Тогава не! У мен сърцето е разбито.

Не, не, обичам те — не бих могъл сърдито

да те оставя… Не! Защо да съм с лице

на вид жестоко, но с измъчено сърце?

Обичам те! Ела!

(Притиска я трескаво в прегръдките си.)

Ела! Умирам вече,

но съм щастлив… Смъртта на радостта не пречи.

МАРИОН

Дидие!

Той отново я прегръща пламенно.

ДИДИЕ

Ела при мен! Ах, кой измежду вас

би бил безмилостен в такъв злокобен час,

не би се разделил с нещастната, всецяло

отдала му с любов сърце, душа и тяло?

Аз нямах право! Не! Как да не й простя

сега, когато се сбогувам със света?

Ела при мен! Помни: навсякъде жените

са като тези тук — не си пестят сълзите,

но ти под целия прекрасен небосклон

ми бе най-скъпата… Помни това, Марион!

Ти бе към мен добра, обичаше ме жадно,

но този мой живот завърши безпощадно!

Самата истина след туй ще заблести —

и да си лъгала, не си виновна ти!

Падението си изкупи ти самата!

Захвърлена била си нявга слепешката,

както съм бил и аз… или преди това

са те продали те… Вдигни сега глава!

Но ако ей сега изчезне в миг земята