С какво се провиних пред бедната си майка,
та ме захвърли, без дори да се завайка?
Защо, откъсвайки ме от гръдта си, тя
безжалостно не ме предаде на смъртта?
САВЕРНИ ( връща се от дъното на вътрешния двор на затвора )
Я, лястовичката сред тази лъчезарна
прохлада все кръжи… Ще има дъжд…
ДИДИЕ ( без да го чува )
Невярна,
непостоянна е жената — най-добре
напомня на вода в разбунено море.
А лодката си аз предадох на морето!
Само една звезда ми светеше в небето.
Разби се лодката… До гроба стигнах млад,
но бях роден добър, бях с бъдеще богат.
Пламтеше може би у мен небесен пламък!
Туптеше в мен сърце… О, ти, жена от камък!
Как можеш да кривиш душата си така
пред мен, който лежах в самите ти крака?
САВЕРНИ
Марион и пак Марион! Съвсем сте полудели.
Най-сетне…
ДИДИЕ ( без да го чува, вдига портрета и се взира в него )
Този свят към нас жесток не е ли?
Да те предам ли пак на мъка и тегло
теб, демоне, прикрил се с ангелско крило?
(Поставя портрета върху сърцето си.)
Ела отново там, където беше!
(Приближава към Саверни.)
Странно!
Този портрет е жив — твърдя го… Постоянно,
докато спеше ти, с безмълвната си мощ
сърцето ми без жал гризеше цяла нощ.
САВЕРНИ
Да поговорим как смъртта ни приближава!
(Настрана.)
На мен тя носи скръб, а него утешава.
ДИДИЕ
Какво ме питахте? Аз нищичко не чух.
В мига, откакто знам коя е тя, съм глух,
замаян съм и слаб, до смърт се изтезавам,
не помня и не знам, за всичко тук забравям.
САВЕРНИ ( хваща го за ръката )
Смъртта?
ДИДИЕ ( радостно )
Ах!
САВЕРНИ
Нека тук побъбрим за смъртта!
Какво е тя?
ДИДИЕ
Добре ли спахте през нощта?
САВЕРНИ
Зле! На кораво спах, не беше никак леко.
ДИДИЕ
След близката ви смърт едва ли ще е меко
леглото ви… Сънят е лек на онзи свят.
Това е! Има ад — какво е този ад
пред земния живот?
САВЕРНИ
Страхът ми се стопява,
но да ме бесят — ей това ме притеснява.
ДИДИЕ
Това е също смърт, а после — сън блажен!
САВЕРНИ
За ваше щастие! Но аз съм възмутен!
Не плаши ме смъртта със страшното си жило,
но то да беше смърт, а то какво? Бесило.
ДИДИЕ
Хиляди смърти знам — то е едно от тях.
Досажда тази смърт, но не изпитвам страх.
Да, щом от възела жарта у вас угасне,
щом, стиснал гърлото, той към смъртта ви тласне
не е ли все едно, когато зърнем как
земята, цялата, потъва в черен мрак?
Лежите в гроб и той ви слави и ласкае,
докато вятърът на нощите играе
с нещастния ви труп в привечерния час
и гарвани кълват останките от вас.
Е, и какво от туй?
САВЕРНИ
Какъв мъдрец сте вие?
ДИДИЕ
Готов съм лешояд в плътта ми клюн да впие,
червей да я гризе, както гризе и крал…
Това е то плътта — напълно съм разбрал!
Затвори ли смъртта очите ни, душата
разтваря своя гроб и литва в небесата
далеч…
Влиза Съветник, съпровождан от стражи алебарди, облечени в черно.
Същите, Съветникът при палатата в параден костюм, тъмничари, стража.
ТЪМНИЧАРЯТ ( обявява )
Съветникът на краля!
СЪВЕТНИКЪТ (покланя се поред на Саверни и Дидие)
Господа,
аз имам тежък дълг, законът, за беда,
е строг…
САВЕРНИ
Да, свърши се и с малкото ни вяра!
СЪВЕТНИКЪТ ( развява един пергамент и чете )
„Луи, светият крал на Франция, Навара,
отхвърля жалбата и се показва твърд
към двамата мъже, осъдени на смърт,
но тъй като тъга изпълва ни гърдите,
решихме: нека днес им отсекат главите!“
САВЕРНИ ( радостно )
Отлично!
СЪВЕТНИКЪТ ( покланя се отново )
Господа, ще стане тук след час
посичането ви…
(Покланя се и се готви да излезе.)
ДИДИЕ ( все така унесен, към Саверни )
Нали твърдях пред вас,
че след смъртта трупът на прах студен ще стане?
Нека по този труп личат безбройни рани,
да смачкат костите, ръцете да строшат
и нека в локви кръв въргаля се трупът,
от мъртвото месо, зловонно и проклето,
безсмъртната душа ще отлети в небето.
СЪВЕТНИКЪТ ( връща се, към Дидие )
Мислете за смъртта! Щом вече ще се мре,
поне да сте готов.
ДИДИЕ ( кротко )
Мълчете по-добре!
САВЕРНИ ( весело към Дидие )
Бесило няма!
ДИДИЕ
Знам. Тъй празника провалят.
Със своя главорез пристига кардиналът.
Ръждясва брадвата, ще я използва днес.
Читать дальше