Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Здесь есть возможность читать онлайн «Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Избрани творби в осем тома (Том 6): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Избрани творби в осем тома (Том 6)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Избрани творби в осем тома (Том 6) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Избрани творби в осем тома (Том 6)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

С какво се провиних пред бедната си майка,

та ме захвърли, без дори да се завайка?

Защо, откъсвайки ме от гръдта си, тя

безжалостно не ме предаде на смъртта?

САВЕРНИ ( връща се от дъното на вътрешния двор на затвора )

Я, лястовичката сред тази лъчезарна

прохлада все кръжи… Ще има дъжд…

ДИДИЕ ( без да го чува )

Невярна,

непостоянна е жената — най-добре

напомня на вода в разбунено море.

А лодката си аз предадох на морето!

Само една звезда ми светеше в небето.

Разби се лодката… До гроба стигнах млад,

но бях роден добър, бях с бъдеще богат.

Пламтеше може би у мен небесен пламък!

Туптеше в мен сърце… О, ти, жена от камък!

Как можеш да кривиш душата си така

пред мен, който лежах в самите ти крака?

САВЕРНИ

Марион и пак Марион! Съвсем сте полудели.

Най-сетне…

ДИДИЕ ( без да го чува, вдига портрета и се взира в него )

Този свят към нас жесток не е ли?

Да те предам ли пак на мъка и тегло

теб, демоне, прикрил се с ангелско крило?

(Поставя портрета върху сърцето си.)

Ела отново там, където беше!

(Приближава към Саверни.)

Странно!

Този портрет е жив — твърдя го… Постоянно,

докато спеше ти, с безмълвната си мощ

сърцето ми без жал гризеше цяла нощ.

САВЕРНИ

Да поговорим как смъртта ни приближава!

(Настрана.)

На мен тя носи скръб, а него утешава.

ДИДИЕ

Какво ме питахте? Аз нищичко не чух.

В мига, откакто знам коя е тя, съм глух,

замаян съм и слаб, до смърт се изтезавам,

не помня и не знам, за всичко тук забравям.

САВЕРНИ ( хваща го за ръката )

Смъртта?

ДИДИЕ ( радостно )

Ах!

САВЕРНИ

Нека тук побъбрим за смъртта!

Какво е тя?

ДИДИЕ

Добре ли спахте през нощта?

САВЕРНИ

Зле! На кораво спах, не беше никак леко.

ДИДИЕ

След близката ви смърт едва ли ще е меко

леглото ви… Сънят е лек на онзи свят.

Това е! Има ад — какво е този ад

пред земния живот?

САВЕРНИ

Страхът ми се стопява,

но да ме бесят — ей това ме притеснява.

ДИДИЕ

Това е също смърт, а после — сън блажен!

САВЕРНИ

За ваше щастие! Но аз съм възмутен!

Не плаши ме смъртта със страшното си жило,

но то да беше смърт, а то какво? Бесило.

ДИДИЕ

Хиляди смърти знам — то е едно от тях.

Досажда тази смърт, но не изпитвам страх.

Да, щом от възела жарта у вас угасне,

щом, стиснал гърлото, той към смъртта ви тласне

не е ли все едно, когато зърнем как

земята, цялата, потъва в черен мрак?

Лежите в гроб и той ви слави и ласкае,

докато вятърът на нощите играе

с нещастния ви труп в привечерния час

и гарвани кълват останките от вас.

Е, и какво от туй?

САВЕРНИ

Какъв мъдрец сте вие?

ДИДИЕ

Готов съм лешояд в плътта ми клюн да впие,

червей да я гризе, както гризе и крал…

Това е то плътта — напълно съм разбрал!

Затвори ли смъртта очите ни, душата

разтваря своя гроб и литва в небесата

далеч…

Влиза Съветник, съпровождан от стражи алебарди, облечени в черно.

Сцена четвърта

Същите, Съветникът при палатата в параден костюм, тъмничари, стража.

ТЪМНИЧАРЯТ ( обявява )

Съветникът на краля!

СЪВЕТНИКЪТ (покланя се поред на Саверни и Дидие)

Господа,

аз имам тежък дълг, законът, за беда,

е строг…

САВЕРНИ

Да, свърши се и с малкото ни вяра!

СЪВЕТНИКЪТ ( развява един пергамент и чете )

„Луи, светият крал на Франция, Навара,

отхвърля жалбата и се показва твърд

към двамата мъже, осъдени на смърт,

но тъй като тъга изпълва ни гърдите,

решихме: нека днес им отсекат главите!“

САВЕРНИ ( радостно )

Отлично!

СЪВЕТНИКЪТ ( покланя се отново )

Господа, ще стане тук след час

посичането ви…

(Покланя се и се готви да излезе.)

ДИДИЕ ( все така унесен, към Саверни )

Нали твърдях пред вас,

че след смъртта трупът на прах студен ще стане?

Нека по този труп личат безбройни рани,

да смачкат костите, ръцете да строшат

и нека в локви кръв въргаля се трупът,

от мъртвото месо, зловонно и проклето,

безсмъртната душа ще отлети в небето.

СЪВЕТНИКЪТ ( връща се, към Дидие )

Мислете за смъртта! Щом вече ще се мре,

поне да сте готов.

ДИДИЕ ( кротко )

Мълчете по-добре!

САВЕРНИ ( весело към Дидие )

Бесило няма!

ДИДИЕ

Знам. Тъй празника провалят.

Със своя главорез пристига кардиналът.

Ръждясва брадвата, ще я използва днес.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Избрани творби в осем тома (Том 6)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Избрани творби в осем тома (Том 6)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Избрани творби в осем тома (Том 6)»

Обсуждение, отзывы о книге «Избрани творби в осем тома (Том 6)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x