Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Не би докоснал той корсажа на кралица.

КРАЛЯТ ( след минутно колебание, без да повдигне очи, отпраща Марион )

Върви!

МАРИОН ( с дълбок поклон към Краля )

Ще ги спася… Така ме беше страх!

(Излиза.)

ЛАНЖЕЛИ ( към Краля )

Сестра е на Дидие, единия от тях.

КРАЛЯТ

Която и да е! И що за сили скрити?

Принуди своя крал да си сведе очите.

Мълчание.

Е, шуте, вижда се, че днес ме изигра,

но аз ще ти простя.

ЛАНЖЕЛИ

А моят крал разбра,

че щом е милостив, той по-щастлив ще бъде!

КРАЛЯТ

Така е! Страдам аз от смъртните присъди.

Нанжи е прав: мъртвец не искам тоя път!

Тълпите в Монфокон, за Лувър значат смърт.

(Разхожда се с големи крачки.)

Кой на сина на крал Анри се осмелява

да стъпче святото му право да прощава?

Без трон и без права не съм ли също роб?

Не ме ли Ришельо заключва като в гроб?

Той носи мантия — саван мой погребален.

За тези две деца не искам край печален…

Животът ни е дар — сам бог ни го е дал.

(След кратък размисъл.)

Бог само сочи път към гроба, а не края.

За близките им днес ще свърши тази драма!

Така и старецът, и тази млада дама

ще ме благословят… Подписах. Аз съм крал!

Тъй ще възбудя бяс у моя кардинал.

Затуй пък Дьо Белгард ще тържествува тайно…

ЛАНЖЕЛИ

И кралят става крал понякога случайно.

Замъкът Божанси. Покрит двор. В дъното кула, изцяло обградена с висока скала. Вляво висока врата с островърх свод. Вдясно малка врата с извит свод в стената. До вратата каменна маса и каменна пейка.

Работници разбиват левия ъгъл на стената в дъното. Процепът вече е доста голям.

ПЪРВИ РАБОТНИК ( копае )

Ух, тежко!

ВТОРИ РАБОТНИК ( копае )

Тежко я! Ще леем доста пот,

докато рухне…

ТРЕТИ РАБОТНИК ( копае )

Пиер, там зърнах ешафод!

ПЪРВИ РАБОТНИК

Да!

(Отива при голямата врата и я измерва.)

Тясно е, не знам как може през портала

да пренесат сега с носилка кардинала?

ТРЕТИ РАБОТНИК

Не е ли тя цял дом?

ПЪРВИ РАБОТНИК ( утвърдително )

Завески я красят.

Двайсет и четири носачи я крепят.

ВТОРИ РАБОТНИК

Видях чудовище огромно в тъмнината

като Левиатан да крачи мълчешката.

ТРЕТИ РАБОТНИК

Да, толкова бойци с носилката вървят.

ПЪРВИ РАБОТНИК

Ще гледа двамата осъдени на смърт.

Той е болнав — така развлича се за кратко.

ВТОРИ РАБОТНИК

Да свършваме!

Отново се залавят за работа; стената почти е разрушена.

ТРЕТИ РАБОТНИК

Видя ли ешафода, братко?

За благородници…

ПЪРВИ РАБОТНИК

Да.

ВТОРИ РАБОТНИК

Щом не си от род,

не искай и насън подобен ешафод.

ПЪРВИ РАБОТНИК

А знаеш ли, Морис, вината им каква е,

та ги убиват?

ТРЕТИ РАБОТНИК

Не! Това съдът го знае.

Те продължават да рушат стената. Влиза Лафема. Работниците се смълчават. Той изниква от дъното, като че ли идва от вътрешния двор на затвора. Спира се край работниците, сякаш оглежда процепа, и им дава някакви нареждания. Процепът е завършен. Той ги кара да опънат от единия до другия край голям черен плат, който го скрива напълно, после ги освобождава. Почти в същото време се появява Марион в бяло, забулена. Тя влиза през голямата врата, прекосява бързо покрития двор и се втурва да почука на малката врата. Лафема се запътва на същата страна с бавни крачки. Вратичката се отваря. Появява се Портиерът.

Марион, Лафема.

МАРИОН ( показва пергамента на Портиера )

По кралска заповед!

ПОРТИЕРЪТ

Мадам, не може!

МАРИОН

Как!

ЛАФЕМА ( показва лист на Портиера )

От кардинала.

ПОРТИЕРЪТ

Да!

Лафема, тъкмо преди да влезе, се обръща, вглежда се за миг в Марион и прави няколко крачки към нея. Портиерът затваря вратичката.

ЛАФЕМА ( към Марион )

А! Вие ли сте пак?

МАРИОН

Да!

(Показва триумфално пергамента.)

Тази заповед съдбата ми променя.

ЛАФЕМА ( показва своя лист )

А ето заповед, която я отменя.

МАРИОН ( с вик на ужас )

От снощи я държа…

ЛАФЕМА

А аз от сутринта!

МАРИОН ( закрива очите си с ръце )

Надеждата умря!

ЛАФЕМА

Измамница е тя!

На милостта на крал мъдрецът не залага!

Пристъпва бавно тя, след туй чевръсто бяга.

МАРИОН

Но кралят обеща — това разбрах поне.

ЛАФЕМА

Какво е кралско „да“ пред кардиналско „не“?