Изпуснете ли го, капралът на кралете —
смъртта по божи знак поставя друг за крал,
след като новата парола е предал…
Чрез Милостта, кралю, бог пътя ни бележи.
КРАЛЯТ
Чрез Справедливостта! И двамата младежи
ще свършат!
ЛАНЖЕЛИ
Като вас и мен… Прост, именит,
разкъсва ни смъртта с еднакъв апетит.
Макар на тясно, спят удобно мъртъвците,
но кардиналът зле притиска ви гърдите…
Почакайте, кралю! Годините летят
и, току-виж, дошъл на трима ни редът.
Аз шут съм, вие — крал, а Ришельо — владетел,
но трима ще заспим… Макар да е усетил
величието, той ще легне като нас
в двуметровия гроб — това ви казвам аз!
В носилка носят го… Кралю, нали така е?
КРАЛЯТ
Животът ни е мрак, а гробът светлина е!
Все пак даряваш ми по някой ведър час.
ЛАНЖЕЛИ
Но аз, кралю, дойдох да се сбогувам с вас.
КРАЛЯТ
Какво?
ЛАНЖЕЛИ
Напускам ви.
КРАЛЯТ
Но как! Така не става.
От служба при крале смъртта освобождава.
ЛАНЖЕЛИ
Аз… скоро ще умра.
КРАЛЯТ
Това ли ми скрои?
ЛАНЖЕЛИ
Осъден съм от вас, Бурбон и крал Луи.
КРАЛЯТ
Кажи, що за шега дотук те е довела?
ЛАНЖЕЛИ
Признавам ви, кралю, и аз бях на дуела.
Ако не аз, поне бе шпагата ми там!
Аз ви я връщам.
(Изтегля шпагата си и му я предава, опрял коляно о земята.)
КРАЛЯТ ( взема шпагата и я разглежда )
Да! Но, бога ми, не знам
защо ти е на теб.
ЛАНЖЕЛИ
И аз съм благородник!
В дуела имам пръст — аз също съм негодник.
КРАЛЯТ ( сериозен и мрачен )
Прощавай! Докато си жив, ми позволи
да се сбогуваме с целувка, Ланжели!
(Целува Ланжели.)
ЛАНЖЕЛИ ( настрана )
Как сериозно той за всичко се залавя!
КРАЛЯТ ( мълчи известно време )
Не, кралят на съда не се срещупоставя!
Ала за вас, Арман ще съдят недобре,
ако с младежите и шутът ми умре.
(Разхожда се силно развълнуван, с ръка на челото си. После се обръща към обезпокоения Ланжели.)
Иди се утеши — животът е страдание!
Смъртта е пир, човек е слаб като дихание.
ЛАНЖЕЛИ ( настрана )
Ох, дяволе!
КРАЛЯТ ( продължава да се разхожда и изглежда много развълнуван )
И ти ще свършиш може би.
ЛАНЖЕЛИ ( настрана )
Пот по челото ми май затова изби?
(Високо.)
Но застъпете се…
КРАЛЯТ
Кой ще ме забавлява?
Чрез теб ще знам какво оттатък гроба става.
Чудесен случай.
ЛАНЖЕЛИ ( настрана )
Я, какъв добър урок!
Кралят продължава да се разхожда с големи крачки, обръщайки се от време на време към Ланжели.
КРАЛЯТ
Тъй кардинал Арман ще вдигнеш на възбог!
(Скръства ръце.)
Дали ще властвам пак — запитвам се тревожно.
ЛАНЖЕЛИ
Според Монтен „не знам“, според Рабле „възможно“ 53 53 Според Монтен „не знам“, според Рабле „възможно“ — „Не знам“ , по-точно „Нима мога да знам?“ — фраза от „Опитите“ (1588) на френския хуманист Монтен, с която той дава израз на завършения си скептицизъм по отношение на религиозните и всякакви други ограничаващи човешкия ум догми. Според преданието Рабле (1494–1553), умирайки, казал: „Тръгвам да диря великото “може би" " (предадено в случая с „възможно“ ), с което изразил съмнение в задгробния живот.
!
КРАЛЯТ ( с решителен жест )
Дай онзи пергамент!
Ланжели му подава с готовност един пергамент, който се намира на масата до мастилницата. Кралят написва бързо няколко думи и подава пергамента на Ланжели.
Помилвах ви.
ЛАНЖЕЛИ
Но как!
И тримата ли?
КРАЛЯТ
Да.
ЛАНЖЕЛИ ( изтичва при Марион )
Коленичете в знак
на благодарност…
МАРИОН ( пада на колене )
Ох, дали пък не сънувам?
ЛАНЖЕЛИ
И аз това…
МАРИОН
Чии колене да целувам —
на вас, на него ли?
КРАЛЯТ ( изумен, разглежда Марион, настрана )
Нима това за мен
е клопка?
ЛАНЖЕЛИ ( дава пергамента на Марион )
Ето го! Това е документ…
Марион целува документа и го скрива в пазвата си.
КРАЛЯТ ( настрана )
Измамен съм!
(Към Марион.)
Мадам, веднага ми върнете
ей този лист!
МАРИОН
Небе!
(Към Краля, показва дръзко гърдите си.)
Елате го вземете
от моето сърце!
Кралят се спира и се отдръпва смутен.
ЛАНЖЕЛИ ( тихо, на Марион )
И го пазете! Знам,
че той не би посмял да бръкне с пръсти там.
КРАЛЯТ ( на Марион )
Аз чакам!
МАРИОН
Вие сам…
КРАЛЯТ ( свежда очи )
Каква е хубавица!
ЛАНЖЕЛИ ( тихо, на Марион )
Читать дальше