Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Объркват ме ораторски слова.

(Показва косите си, започнали да посивяват.)

Косата ми от тях без време посивя.

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Пред вас стои старик, пред вас девойка плаче.

Тук е въпрос за смърт и за живот обаче.

КРАЛЯТ

Какво желаете?

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Пощада за Гаспар!

МАРИОН

Пощада за Дидие!

КРАЛЯТ

Пощада ли? Макар

че тъй ще вляза в спор със сляпата Темида,

МАРИОН

Бъдете милостив, дано такъв ви видя!

Премного млади са! Как може още млад

да стигнеш дъното на зейналия ад?

Велики боже! Смърт на срамното бесило!

Бъдете милостив! Какво би ви смекчило?

Как да говоря с вас? Сълзите ли са грях?

Но този кардинал у всички вдъхва страх.

Не ги е виждал той… Две думи да му каже

Дидие, би му простил, би го обикнал даже.

На тази възраст — смърт! И за дуел! Не, не!

Те имат майки, тях спомнете си поне!

Не го допускайте!… Жени сме ние клети,

не разговаряме добре като мъжете.

Еднички воплите, сълзите са за нас —

потрябва ли, стоим на колене пред вас!

Е, да, виновни са! Това ли ви терзае?

Простете им, кралю! Та младежта не знае

какво да прави, как се защитава чест?

Едно намигане, един по-рязък жест —

за нищо никакво се спречкват слепешката…

Туй става всеки ден, така стоят нещата.

Известно е това на тия господа.

Попитайте ги! Ох, нали? Каква беда!

Бихте могли, кралю, да ги спасите лесно.

Ако го сторите, ще ви обичам честно!

Ох, милост! Боже мой, да молех по-добре,

бих чула може би: „Не, няма да умре

любимият ви мъж, повярвайте ми, няма!“

Ох, задушавам се…

КРАЛЯТ

Коя е тази дама?

МАРИОН

Една сестра, кралю, трепереща пред вас!

Скъп на народа сте…

КРАЛЯТ

Да, негов съм и аз!

Но чрез дуелите страната ни отслабва.

МАРИОН

Пощада трябва!

КРАЛЯТ

Да, но пример също трябва!

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Двайсетгодишни са — четирма като тях

биха ме стигнали… Кралю, това е грях!

МАРИОН

Но имате жена и син, и майка вие —

във вашето сърце любов към тях се крие.

И брат! Бъдете мил към клетата сестра!

КРАЛЯТ

Не, нямам брат…

(Замисля се за миг.)

Е, да! Но той не ме разбра.

(Забелязва свитата на маркиза.)

Маркизе Дьо Нанжи, що за войска сте взели?

Нима към Божи гроб на поход сте поели?

Дошли сте с гвардия, но имате ли сан?

Херцог ли, пер ли сте?

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ

Барон съм на Бретан,

кралю, и четири владения владея —

не ги дължа на вас, с което се гордея!

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( настрана )

Премного гордо днес надигате глава!

КРАЛЯТ

Барон сте си у вас, тук нямате права.

Тук ние властваме, тук наши са земите,

аз съдя тук…

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ ( потръпва )

Кралю, защо не им простите

(пада на колене)

заради младостта?… Готов съм ей сега

да падна, стар не стар, във вашите крака.

Кралят прави рязък жест, изразяваш гняв и отказ. Маркизът се изправя бавно.

Аз ваша милост, бях съратник на баща ви.

Когато извергът внезапно се изправи

и го уби 52 52 Когато извергът… — Бащата на Луи XIII, Анри IV, бил убит през 1610 г. от фанатика йезуит Равайак. , бях там… Аз цяла нощ не спах

и над покойника, докато съмне, бдях.

Успях за кралството до гроба да изпратя

след своя горд баща шестимата си братя.

Изгубих след това любимата жена!

И ето ме пред вас с превити рамена!

Като играчка с мен палачът си играе,

на колелото му смъртта над мен витае…

Тъй костите ми бог, немилостив към мен,

пречупени с лостове… Залезе моят ден!

(Слага ръка върху гърдите си.)

Последни удари… И бог да ви помага!

Прави дълбок поклон и излиза. Марион с мъка се надига и веднага пада в несвяст в нишата на позлатената врата към кабинета на Краля.

КРАЛЯТ ( изтрива една сълза, следейки с поглед отдалечаващия се маркиз; към Дьо Белгард )

За да не бъде слаб, на краля се налага

да бъде твърд докрай… Но аз се натъжих!

(Той се замисля за миг и след това рязко нарушава мълчанието.)

Днес няма милост, не, аз вече съгреших!

(Приближава се до Белгард.)

Херцог, преди това чух нещо да твърдите,

с което би могло и да си навредите,

защото за това тъй лесно би могло

да чуе кардинал-херцог Дьо Ришельо.

Затуй във бъдеще по-предпазлив бъдете!

(Прозява се.)

Ужасно спах, Белгард!

(Отпраща с жест стражи и придворни.)

Приятели, простете,

но искам да съм сам!

(Към Ланжели.)

Те да вървят, не ти!