Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ХЕРЦОГЪТ

Как!

Най-искрено ли?

КРАЛЯТ

Да!

ХЕРЦОГЪТ ( дръзко )

Велик е според мене!

КРАЛЯТ

Ще кажете ли в Рим, че е същински гений?

Държавата сега се гърчи между нас —

да, всичко върши той, а нищото съм аз!

ХЕРЦОГЪТ

Ах!

КРАЛЯТ

Не урежда ли финансите, войната,

законите, мира, наредбите в страната?

Да, той е кралят! Без да се съветва с мен,

съсипа Лигата 46 46 … съсипа Лигата… — Светата Лига , военнополитически съюз на немските католически графове начело с император Фердинанд II, образуван по време на Тридесетгодишната война и поддържан от Испания против протестантската Уния. Неутралитетът на Франция в първите години на войната косвено спомогнал за успехите на Лигата, но с идването си на власт през 1624 г. Ришельо извършил поврат във външната политика на Франция и повел борба срещу австрийските и испански Хабсбурги, което предопределило поражението на Лигата във войната. , дори е разгневен

на Австрия, оттам е нашата кралица 47 47 … Австрия, оттам е нашата кралица. — През 1615 г. Луи XIII сключва брак с Ана Австрийска, дъщеря на испанския крал Фелипе II и внучка на германския император Карл V. .

ХЕРЦОГЪТ

Но разреши, кралю, светата му десница

зайчарник в Лувъра…

КРАЛЯТ

Е, да, но ето на —

хитрува с Дания…

ХЕРЦОГЪТ

Но давате цена

на златото, кралю!

КРАЛЯТ ( с нарастваща досада )

Той срещу Рим воюва.

ХЕРЦОГЪТ

Е, да, но разреши, тъй както ми се струва,

и вие пратихте по кръчмите декрет

от всеки по екю да вземат занапред.

КРАЛЯТ

А договорите? Защо от мен са скрити?

ХЕРЦОГЪТ

Но затова в Планшет търпи лова, ловците.

КРАЛЯТ

Той върши всичко сам. Към него час по час

отправят жалби… Аз съм само сянка, аз

съм нищо… Но защо от мен така се крие?

ХЕРЦОГЪТ

Но пък лекувате от живеница вие. 48 48 Но пък лекувате от живеница вие. — Според народните вярвания кралят на Франция притежавал способността да лекува живеница само с едно докосване до болния.

Гневът на Краля нараства.

КРАЛЯТ

Към моя орден той домогва се без срам

заради своя брат, но няма да го дам!

ХЕРЦОГЪТ

Но…

КРАЛЯТ

И роднинската му сган е…

ХЕРЦОГЪТ

Завистлива!

КРАЛЯТ

А племенницата ужасно си я бива!

ХЕРЦОГЪТ

Злословят…

КРАЛЯТ

Стражите му колко са на брой?

ХЕРЦОГЪТ

Сто конника…

КРАЛЯТ

С това така ме дразни той!

ХЕРЦОГЪТ

Но пази Франция…

КРАЛЯТ

Душата ми ранява!

Той еретиците с една ръка сразява,

а с другата ръка със шведа сключва пакт.

(Тихо, на ухото на Дьо Белгард.)

На Гревския площад набожният дъртак

колцина е убил и всички безсъмнено

мои приятели… Облечен е в червено

от техни капки кръв… Мен в траур вмъкна той.

ХЕРЦОГЪТ

Към всички е жесток… Помилва ли Сен Прьой?

КРАЛЯТ

Ако така държи на тях, то той тогава

ме тачи…

(Внезапно, след миг мълчание, скръства ръце.)

Майка ми затуй пък заточава! 49 49 Майка ми затуй пък заточава! — Майката на Луи XIII, Мария Медичи, след неуспешен заговор срещу Ришельо (1630), се укрива в Брюксел, а през 1638 г. по заповед на Ришельо се преселва в Англия.

ХЕРЦОГЪТ

Но предан е, кралю, наистина към вас,

към волята ви…

КРАЛЯТ

Да, но как го мразя аз!

Той ме души до смърт… Съвсем не съм свободен,

а мисля, че не съм ни глупав, ни негоден,

със стъпка тежка днес ме тъпче той без жал,

но не рискува ли да сепне своя крал?

Макар че аз съм слаб, макар че той сияе,

от кралския ми дъх се плаши и терзае,

той скъпо ще плати в мига, когато аз

престана да мълча и чуят моя глас.

Мълчание.

Твори той всяко зло, а злото по-зло става —

и аз се чувствам зле, и цялата държава!

Той е навред, а аз — в самите му нозе:

дори и Австрия със зъби той гризе.

Не защитава днес и малката ми флота,

пред Густав-Адолф 50 50 Густав II Адолф — крал на Швеция (1611–1632). уж ми бранел бил живота.

Той е навсякъде като духа на крал!

Във Франция и в мен, в дома ми се е сврял.

Ах, колко жалък съм!

(Приближава се до прозореца.)

И дъжд вали безкрайно.

ХЕРЦОГЪТ

Кралю, тежи ли ви?

КРАЛЯТ

Херцог, скучая тайно!

Мълчание.

Уж пръв във Франция, последен съм у нас.

Дори бракониер с възторг бих станал аз.

По цели дни на лов! И да не ме смущава

брътвежа тук, да спя сред някоя дъбрава,

презрял придворните, сред бурите запял

и като птица в лес щастливо бих живял.