Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Зает е.

(Снишава глас.)

С облечен в черно мъж.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( настрана )

Навярно тоя път

погубва някого с присъдата си: смърт!

(Към стария маркиз, стиска му ръката.)

По-твърдо!

(Въвежда маркиза в съседната галерия.)

Влезте там и вижте от дивана

как Приматис добре е украсил тавана! 43 43 … как Приматис добре е украсил тавана! — Приматис е френското произношение на името на Франческо Приматичо , италиански художник, скулптор и архитект, поканен от Франсоа I да украси замъка в Шамбор.

Двамата излизат. През парадния вход в дъното, който води към стълбата, влиза Марион в дълбок траур.

Марион, стражата.

ВОЙНИК С АЛЕБАРДА ( към Марион )

Мадам, не може!

МАРИОН ( пристъпва напред )

Аз ви моля…

ВОЙНИКЪТ ( препречва вратата с алебардата )

Настрана!

МАРИОН ( презрително )

Тук вдигат копие срещу една жена!

Но впрочем нищо!

МУСКЕТАРЯТ ( смее се, към войника )

Дръж!

МАРИОН ( с твърд глас )

Но моля ви, за бога,

аз се намирам тук за разговор с херцога!

ВОЙНИКЪТ ( сваля алебардата си, настрана )

Виж ти старчока му!

МУСКЕТАРЯТ

Елате!

Тя влиза с решителни стъпки.

ВОЙНИКЪТ ( настрана )

Странен свят!

Херцогът уж е стар, а всъщност още млад.

Затворен в кулата бе той от господаря

за тайни срещи там…

МУСКЕТАРЯТ ( прави знак на войника да мълчи )

Вратата се отваря. Малката позлатена вратичка се отваря. През нея излиза Лафема, държейки в ръка пергаментен свитък, от който виси червен восъчен печат на копринен шнур.

Марион, Лафема.

Жест на изненада у двамата, Марион отстъпва с ужас.

ЛАФЕМА ( приближава се с бавни стъпки към Марион, тихо )

Виж ти!

МАРИОН

Защо сте тук?

ЛАФЕМА ( развива пергамента и го показва на Марион )

За подпис! Ето на!

МАРИОН ( след като хвърля бегъл поглед, скрива лицето си с ръце )

О, боже!

ЛАФЕМА ( навежда се към ухото й )

Искаш ли?

Марион потръпва и се взира в него. Той не откъсва очи от очите на Марион.

А?

МАРИОН ( отблъсква го )

Бягай, сатана!

ЛАФЕМА ( изправя се, с присмех )

Нима не искате?

МАРИОН

Защо да се страхувам?

Тук само крал Луи прощава и царува.

ЛАФЕМА

Опитайте! Не бих попречил с нищо сам.

(Обръща й гръб, после изведнъж се връща скръства ръце на гърдите си и се навежда към ухото й.)

Ще съжалявате за тоя час, мадам!

Излиза. Влиза херцог Дьо Белгард.

Марион, херцог Дьо Белгард.

МАРИОН ( отива при херцога )

Дворецът само вас, херцог, с готовност слуша!

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Прекрасна, вие тук?

(Покланя се.)

С какво да ви услужа?

МАРИОН

Да видя крал Луи…

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Кога?

МАРИОН

Сега.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Защо?

МАРИОН

За нещо.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( със смях )

Крал Луи ви трябва, и туйто!

Премного бързате.

МАРИОН

Отказвате?

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Ей, богу

(усмихва се),

нали един на друг отдавали сме много?

МАРИОН

Заради крал Луи съм тук по тоя час.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Но пръв наред съм аз… Заклевам се пред вас,

че кралският кортеж точно оттук минава.

Да поговорим с вас самички дотогава!

Защо сте в черно днес? Видът ви е почтен,

а как се смеехте по-рано…

МАРИОН

Но за мен

смехът се свърши…

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Как! Тя, струва ми се, плаче.

МАРИОН ( изтрива сълзите си, с твърд глас )

Дошла съм за съвет при крал Луи, така че,

херцог…

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Целта?

МАРИОН

Ах, тя…

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Обидил ви е сам

светият кардинал?

МАРИОН

Да.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( отваря вратата на галерията )

Влезте бързо там!

За недоволните е точно тази зала.

И не излизайте оттам преди сигнала!

Марион влиза, той затваря врата.

Поел съм вече риск заради Дьо Нанжи.

Но още за един не ще ми натежи.

Малко по малко залата се изпълва с придворни, които разговарят помежду си. Херцог Дьо Белгард отива ту към един, ту към друг. Влиза Ланжели.

Придворните.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( към херцог Дьо Бопрео )

Привет, херцог!

ХЕРЦОГ ДЬО БОПРЕО

Привет!

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

Нима не сте разбрали…

ХЕРЦОГ ДЬО БОПРЕО