Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

и иска някак си да го пообнови.

Всички актьори се приближават забързано към Лафема. Влиза Саверни, който наблюдава с любопитство това, което се случва.

ГРАСИЙО ( настрани, брои монетите на Лафема )

Дванайсет! Лъжец! Не двайсет монети!

ЛАФЕМА

По малко откъсче от роля ми кажете!

И аз ще преценя коя от вас и кой!

(Настрана.)

Спаси ли се сега, голям хитрец е той!

Събрахте ли се?

Марион се приближава незабележимо до Дидие и търси начин да го отвлече. Дидие отстъпва и я отблъсква.

ГРАСИЙО ( отива към тях )

Хей, по-бързо тук елате!

МАРИОН

Пресвети небеса!

Дидие я изоставя и отива да се смеси с актьорите; тя го следва.

ГРАСИЙО

Сам бог при нас ви прати!

Сред нощни пирове, в разкошно облекло,

ще произнасяте по стих от Ришельо. 40 40 … ще произнасяте по стих от Ришельо. — Кардинал Ришельо съчинявал посредствени пиеси и ги публикувал под чуждо име.

Съдба!

Актьорите се нареждат прел Лафема. Марион и Дидие са сред тях Дидие, без да поглежда Марион, е забил поглед в земята, със скръстени под плаща ръце, Марион не сваля от Дидие очи, пълни с тревога.

ГРАСИЙО ( начело на трупата, настрана )

Май гарванът сега вербува цяла

тълпа от шутове, и то за кардинала.

ЛАФЕМА ( към Грасийо )

Ти първи! Кой си ти?

ГРАСИЙО ( с дълбок поклон и пирует, при който изпъква гърбицата му )

Грасийо се казвам, аз

най-мила песничка ще пея тук пред вас!

(Пее.)

Под перуки на съдии

твърде много зло се крие;

от коса те всеки път

срещу залата текат.

Глоби, беднота, бесила,

а сред тях с най-страшна сила,

както си му е реда,

от най-важния в съда.

Думите на адвоката

рукнат върху съдията:

наши и латински — смес,

както знаем всички днес…

ЛАФЕМА ( прекъсва го )

Фалшиво пееш ти за завист на орлите!

Млъкни!

ГРАСИЙО ( смее се )

Но песента е с думи знаменити!

ЛАФЕМА ( към Скарамуш )

Ваш ред е!

СКАРАМУШ ( покланя се )

Скарамуш! В такъв тържествен час

„Дуеня на честта“ ще прочета пред вас.

(Декламира.)

„Прекрасни са — твърди испанската кралица —

епископ пред олтар, в бой воин, хубавица

в постеля и крадец окраден на свой ред…“

Лафема го прекъсва с жест и дава знак на Тайбра да говори Тайбра му отвръща с дълбок поклон и се изправя.

ТАЙБРА ( високопарно )

Наричат ме Тайбра. Пристигам от Тибет,

чрез мен могулите са с участ прегорчива.

ЛАФЕМА

Не туй…

(Тихо на Саверни, който е до него.)

Марион Дьолорм е толкова красива!

ТАЙБРА

Това е хубаво! Но за да няма спор,

от „Карл Велики“ реч изслушайте, сеньор!

(Рецитира предвзето.)

„Злокобен жребий мой! Небе, теб призовавам,

виж колко ме боли и как се изтезавам!

Ограбвам себе си без жал и ето на:

на друг предавам сам любимата жена!

Той тръпне в щастие, а аз се гърча в злоба;

усещам как тече жлъч в моята утроба.

Тъй птиците строят за другите гнезда,

не хранят себе си пчелите за беда,

не пазят вълната за себе си овните,

за други кравите пасат по равнините!“

ЛАФЕМА

Добре!

(Към Саверни.)

Чудесен слог! От „Брадамант“ — поет

е този наш Гарние!

(Към Марион.)

Май вие сте на ред!

Как се наричате?

МАРИОН ( разтреперана )

Химена!

ЛАФЕМА

Боже мой,

тогава имате красив любим и той

погуби на дуел…

МАРИОН ( изплашена )

Как!

ЛАФЕМА ( с присмех )

После предпочете

да скита…

МАРИОН ( настрана )

Господи!

ЛАФЕМА

Това ми разкажете!

МАРИОН ( полуобърната към Дидие )

„Ако би жертвал ти живота и честта,

и щастието си заради любовта

към мен самата, о, Родриго мой, спаси ме

със сабя от врага, от неговото име;

дон Санчо в тоя миг е моят смъртен враг,

с дуел ме отърви от бъдещия брак!

Да моля още ли? Бъди готов за боя,

по-важен е дългът, по-късно ще съм твоя.

Ако все още в теб пламти любов към мен,

с мен след победата ще бъдеш награден!“

Лафема става и учтиво й целува ръка. Марион бледна, гледа към Дидие, който стои неподвижен със сведени очи.

ЛАФЕМА

Не знам подобен глас да има по земята —

със скрити струни той прониква вдън сърцата!

Прекрасна сте!

(Към Саверни.)

И аз разбирам в тоя миг:

в сравнение с Корней. Гарние е свръхвелик!

Но някакъв растеж усеща се у него,

откакто монсеньор в двореца си прие го 41 41 … откакто монсеньор в двореца си прие го. — Със самото идване на младия Корней в Париж Ришельо му предложил да пише под прякото му ръководство. Корней се опитал да работи по този начин, но скоро се отказал от сътрудничеството с всесилния кардинал и предпочел да пише по собствено вдъхновение. .