Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ако в сърцето ми за тебе не гори

свещта на вярата и то те укори!

Тук аз се чувствам зле, душата ми — убита!

Не си ли ангел мой, надежда и защита?

Измами стражите! Оковите разби!

О, ти се спусна с мен и в ада може би!

Нима ти пленница край пленник да не стана?

С беглеца бегълка, жестоко изтерзана?

Чие сърце таи и хитрост, и любов?

Ти ме спаси от смърт, теши ме с благослов!

Аз съм обречен, лош, ти — слаба, но не крия

спаси ме от света, а и от мен самия.

Пожали клетника без знатен род и сан!

Не се ли влюби в мен, когато бях презрян?

МАРИОН ( плаче )

Да бъда с вас — това ме прави тъй щастлива!

ДИДИЕ

О, твоят поглед скъп пак нека ме опива!

Ти, боже, пожела по моя земен път

блед ангел, демон зъл навред да ме следят!

Бъди благословен, защото милостта ти

скри демона от мен и ангела ми прати!

МАРИОН

Мой повелител сте и слънце сте за мен!

ДИДИЕ

И твой съпруг?

МАРИОН ( настрана )

Уви!

ДИДИЕ

Усещам се блажен —

далеч от роден край, в една родина друга

да бъдеш там за мен любима и съпруга!

Съгласна ли си?

МАРИОН

Там за вас ще съм сестра!

Ще бъдете мой брат…

ДИДИЕ

Това не е игра!

Пред божия олтар ще бъда свързан с тебе.

Дай на душата ми подобен сладък жребий!

Бъди спокойна с мен — заклевам се в честта

да бдя над твоята моминска чистота!

МАРИОН ( настрана )

Уви!

ДИДИЕ

Болеше ме от тоя шут срещу ми!

Как ви обиждаше, как ви мърсеше с думи!

Най-страшно бе това — да ви гнети без жал

тълпа от шутове след толкова печал.

Ти целомъдрено и благородно цвете

в калта, каквито са жените и мъжете!

МАРИОН

Бъдете предпазлив!

ДИДИЕ

Усетих да пламти

у мен безумен гняв — той плещи ви на „ти“

пред мен, който едва понякога го прави,

за да не би така да нарани честта ви.

МАРИОН

Живейте с тях добре, отнася се за вас,

за мен!

ДИДИЕ

Да, права си и в тоя тежък час!

Аз съм съвсем злочест, но ти ми даваш радост

и своето сърце, и цялата си младост!

Прекрасни дарове — не бих се колебал

и кралство срещу тях с готовност бих ти дал

вместо безумие и бедност за награда…

Бог теб ми подари, а аз те хвърлих в ада!

Съдбата как можа така да ни плати —

добро ли сторих аз, зло ли извърши ти?

МАРИОН

Но щастието си дължа на вас!

ДИДИЕ ( отново помръкнал )

Разбирам —

светата искреност в словата ти прозирам!

Под недобра звезда живея вечно сам.

Вървя, но откъде и накъде не знам!

Небето ми е в мрак. Дали ти е приятно,

не знам, но моля те: върни се пак обратно,

а мен ме остави да следвам своя път!

Когато моите нозе се уморят,

в легло от лед ще спя, но то не е за двама —

за двама ни, Мари, в леглото място няма!

Върви си!

МАРИОН

Но, Дидие, бих искала до вас

да бъда винаги… И в смъртния ви час!

ДИДИЕ

Какво желаеш ти? Помни, където стъпя,

изгнание и скръб, и бедност дебнат, скъпа!

Не чувстваш ли скръбта над нас като палач,

че твоите очи ще се стопят от плач?

Марион обронва главата си в длани.

Кълна ти се: това е вярната картина

и бъдните ти дни ме карат да застина.

Върви!

МАРИОН ( избухва в плач )

Убий ме, но така не говори!

Горко ми!

(Ридае.)

Боже мой!

ДИДИЕ ( прегръща я )

Колко сълзи, Мари!

Чуй, само за една кръвта си ще пролея!

Прави каквото щеш — за тебе ще живея!

Бъди за мен любов, възторзи и мечти!

Мари, отговори! Не ме ли чуваш ти?

(Той я настанява на пейката в моравата.)

МАРИОН ( освобождава се от прегръдките му )

Притискате ме зле!

ДИДИЕ ( на колене, приведен към ръката й )

Такава реч убива!

МАРИОН ( усмихва се през сълзи )

О, вие сте тъй лош!

ДИДИЕ

А вие — тъй красива!

(Сяда на пейката до нея.)

Да те целуна ли по челото сега?

Целува я по челото. Двамата седнали се гледат опиянени.

Ох, гледай ме, Мари, да, още, все така!

ГРАСИЙО ( влиза )

Химена, викат ви, и при това припряно!

Марион бързо става. Заедно с Грасийо влиза Саверни, който се спира в дъното на сцената и внимателно гледа Марион, без да забелязва Дидие, който продължава да седи на пейката, прикрит от един храст.

САВЕРНИ ( в дъното, незабелязан, настрана )

За бога! Пак Марион! Не е ли много странно?

(Смее се.)

Химена!

ГРАСИЙО ( на Дидие, който се кани да последва Марион )

Стойте тук, ревнивецо лукав!

Ще ви подразня…

ДИДИЕ