Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Смъртта го застрашава.

Какво е сторил той? Защо да го забравя?

ЛАНЖЕЛИ ( улавя я за ръка и мълчаливо я води към табелата с указа )

Четете!

МАРИОН ( чете и се отдръпва ужасена )

Боже! Смърт! Ще го убият… Май

с вика си причиних ужасния му край.

За помощ изкрещях — това желаех само,

но с този вик сама повиках тук смъртта му.

Как тъй? Един дуел! Нима е грях голям?

(На Ланжели.)

Ще го осъдят ли?

ЛАНЖЕЛИ

И още как, мадам!

МАРИОН

Той ще избяга…

ЛАНЖЕЛИ

О, висока е стената!

МАРИОН

Но в мен нали все пак едничка е вината?

Мен, боже, накажи!

(На Ланжели.)

Защото той за мен

е всичко в тоя свят и слънце в моя ден!

О, господи! Затвор! И смърт след страшни мъки!

ЛАНЖЕЛИ

Ако поискат те…

МАРИОН

Аз имам препоръки

за среща с краля… Той е милосърден крал.

ЛАНЖЕЛИ

Да, по-различен е от своя кардинал!

МАРИОН ( объркана )

Но дайте ми съвет!

ЛАНЖЕЛИ

О, бих го дал с охота!

Но той ще стигне май до своята Голгота.

МАРИОН

Ужасно е това!

(На Ланжели.)

От вас повява студ.

Но кой сте вие?

ЛАНЖЕЛИ

Аз? Самият кралски шут.

МАРИОН

Дидие, нечестна съм и подла вдън душата!

Но туй, което е възможно за жената,

ще го направя… Аз те следвам!

(Тръгва в онази посока, в която са отвели Дидие.)

ЛАНЖЕЛИ ( сам )

На къде?

(Вдига шпагата си, оставена на земята от Дидие.)

Те, те са шутове… Не аз! Отде-наде?

(Излиза)

Парк в стил „Анри IV“. В дъното върху едно възвишение се вижда замъкът Нанжи — новият и стария: Стария — кула със сводове и кулички; новият — висока тухлена сграда с ъгли от дялан камък, с остър покрив. Главната врата на стария замък е обвита в черно и отдалеч на нея се откроява щит с гербовете на фамилията Дьо Нанжи и Дьо Саверни.

Дьо Лафема с костюм на висш съдебен служител от онова време, маркиз Дьо Саверни, облечен като офицер от Анжуйския полк, с перука, черни мустаци и превръзка на окото.

ЛАФЕМА

И тъй: видели сте как в смъртна схватка влизат?

САВЕРНИ ( засуква мустаци )

Дьо Саверни бе мой добър другар. Маркизът

умря.

ЛАФЕМА

Маркизът ли?

САВЕРНИ

Наистина умря.

Видях как шпагата умело се провря

през дрехите му, тя просъска като жива

и в черния му дроб видях да се забива;

там, както знаете, създава се кръвта,

затуй ужасно бе, когато бликна тя,

ЛАФЕМА

Умря от удара?

САВЕРНИ

Почти. Той малко страда.

В бълнуване след туй видях го да изпада,

дойдоха спазмите, за миг се вцепени

и тъй се раздели със земните си дни.

ЛАФЕМА

Проклятие!

САВЕРНИ

Поне се изясни за мене:

кръвта тече и вън от вратните ни вени!

Да се глоби Пеке — че за да разбере

какво е черен дроб, той живо псе дере 34 34 Да се глоби Пеке… той живо псе дере. — Жан Пеке (1622–1674), френски лекар и анатом, занимавал се действително с вивисекция, Юго допуска неточност — през 1638 г., когато се развива действието, Пеке е бил едва на шестнадесет години.

ЛАФЕМА

Та значи е умрял?

САВЕРНИ

Да, да, и безвъзвратно!

ЛАФЕМА

Но впрочем вие сте млад лекар вероятно?

САВЕРНИ

Не!

ЛАФЕМА

Но сте учили преди години?

САВЕРНИ

Да.

По Аристотел.

ЛАФЕМА

Туй нима е за беда?

САВЕРНИ

Признавам искрено, че ме привлича злото!

То ми харесва… Зъл съм затова, защото

убивам с луд възторг. Двайсетгодишен бях —

войник ли, лекар ли да стана? И избрах

след време шпагата… Е, малко по-опасно,

но бързо към целта. Тогава исках страстно

да съм актьор, поет, дресьор на мечки — мен

ми се похапваше през всеки божи ден.

Със всичко се простих!

ЛАФЕМА

Но малко ли поети

сте изучавали заради стиховете?

САВЕРНИ

По Аристотел!

ЛАФЕМА

Тъй! Маркизът ви е дал

приятелството си?

САВЕРНИ

Бях само прост капрал,

маркизът — офицер…

ЛАФЕМА

Така!

САВЕРНИ

Преди година

попаднах в тоя полк по простата причина —

в дар на маркиза там ме прати Дьо Косад:

подарък беден, но щом няма по-богат?

Получих скоро чин. Мустакът ми е черен

като на другите… И при това съм верен!

ЛАФЕМА

И с тази тъжна вест дойдохте току-що:

да знае чичото?

САВЕРНИ

Дойдохме с Бришанто

да донесем трупа… За жалост, тъй излиза,

че с подходящ гуляй ще погребем маркиза.

ЛАФЕМА

Как старият маркиз Нанжи прие смъртта