Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Знам, че дуелите маркизът свято тачи,

че никакъв закон не би му ги отнел,

но с някакъв Дидие да тръгнеш на дуел?

САВЕРНИ ( настрани )

Дидие!

Старият маркиз, който през цялото време е останал безмълвен и неподвижен, става и излиза с бавни крачки в противоположната на страната от която е дошъл. Стражата му го следва.

ЛАФЕМА ( изтрива една сълза и го проследява с поглед )

Наистина, съсипва го скръбта му!

ЕДИН СЛУГА ( притичва )

Ох, монсеньор!

БРИШАНТО

Сега покой му трябва само.

СЛУГАТА

Все пак налага се да знам едно; кога

и как ще погребем…

БРИШАНТО

По-късно, не сега!

СЛУГАТА

Актьори от града нечакано дойдоха

и молят за подслон — в такава суматоха.

БРИШАНТО

Часът е зле избран, но и в подобен час

гостоприемството е дълг свещен за нас.

(Посочва един навес вляво.)

Да влязат в плевника!

СЛУГАТА ( подава му писмо )

Писмо! Май бързо то е.

(Чете.)

„Мосю Дьо Лафема…“

ЛАФЕМА

Това писмо е мое.

БРИШАНТО ( тихо, на Саверни, който стои замислен в ъгъла )

Да бързаме! Сега ще се приготвят те

за погребение!

(Дърпа го за ръкава.)

Сънуваш ли?

САВЕРНИ ( настрани )

Дидие!

Излизат.

ЛАФЕМА ( сам )

Червеният печат! Това писмо говори

за важни работи — я, я да го отворим!

(Чете.)

„Ваше височество, върховен съдия,

убиецът Дидие, коварната змия

избяга…“ Господи, дойдоха и бедите!

„Една жена, Дьолорм, го следва по петите!

Веднага тръгвайте! Не се бавете, не!“

Държа го, мислех си! Ох, дайте ми коне!

От двама ни един! Нима съм предполагал?

Единият умрял, а другият избягал…

Но ще го хвана аз!

(Излиза.)

Влиза група пътуващи актьори — мъже, жени, дена, в национални костюми. Сред тях Марион и Дидие, преоблечени като испанци; Дидие с голяма филцова шапка, загърнат в плащ.

Актьорите, Марион, Дидие.

СЛУГАТА ( води актьорите към плевника )

Домът ви е насам.

Маркизът засега живее ето там!

Недейте вдига шум, бъдете по-смирени!

Покойник имаме и утре тежък ден е.

Недейте песен пя — ще ни раздразни тя,

когато мъртвият опеем през нощта.

ГРАСИЙО ( нисък и гърбав )

По-малко ще шумим от ловните ви псета,

които лаят, щом ни зърнат силуета.

СЛУГАТА

Но фокусници те не са, любезни мой.

ТАЙБРА ( на Грасийо )

Мълчи или ще спим под звездния безброй!

Слугата излиза.

СКАРАМУШ ( на Марион и Дидие, които до тоя момент са стояли неподвижно встрани )

Да поприказваме! От трупата сте вие.

Тази красавица до теб сега се крие

Любовник ли си й или си й съпруг,

не знам, но от властта укривате се тук,

понеже тази власт държа я в плен нечестно,

но впрочем всичко туй не ми е интересно…

Кажете за какво ви бива? Не се май —

ти, мургаво дете, Химена изиграй! 36 36 … Химена изиграй! — Химена , героиня от трагикомедията на Корней „Сид“.

Марион прави реверанс.

ДИДИЕ ( възмутен, настрана )

Какъв нахален шут! Как плещи, без да мига!

СКАРАМУШ ( на Дидие )

Млад хвалипръцко днес съвсем не ни достига…

Заплашвай с гръмък глас, врага си вкамени,

надувай се, крачи наперен, открадни

жената на Оргон 37 37 Жената на Оргон — Елмира , героиня от комедията на Молиер „Тартюф“ (1664); Юго допуска анахронизъм, тъй като действието на „Марион Дьолорм“ се развива много преди написването на „Тартюф“. , ухажвай дъщеря му!

А мавъра убий с единствен удар само!

Трагически герой! Такъв ще си почти!

ДИДИЕ

Както обичате.

СКАРАМУШ

Приказвай ми на „ти“!

(С дълбок реверанс.)

Е, самохвалко наш, привет!

ДИДИЕ ( настрана )

Глупци проклети!

СКАРАМУШ ( на другите актьори )

Да репетираме! Хей, супата сварете!

Всички, с изключение на Марион и Дидие, влизат в плевника.

Марион, Дидие, после Грасийо, Саверни, накрая Лафема.

ДИДИЕ ( след дълго мълчание, с горчив смях )

Мари, дълбока ли за вас е пропастта?

С мен леко ли ви е по пътя през калта?

Вървяхте все след мен. Съдбата ми попречи

на вашата съдба и я съсипва вече.

Къде сме двамата? Твърдях, че в тоя свят…

МАРИОН ( трепереща, сключва ръце )

Упреквате ли ме?

ДИДИЕ

Да бъда прокълнат!

Да бъда и изгнан от кралските съдии,

тъй както никой друг, както не сме и ние,