Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

четирма Аржанто… Ще бъдете блажен

в такова общество…

(Все така се смее.)

Добро…

ДИДИЕ ( настрана )

Аз съм сразен!

САВЕРНИ

Разказвайте сега!… Мен тук ме пренебрегват,

защото съм мъртвец — а утре ме погребват.

Вие измамихте съдии, прокурор —

Марион ви отърва от техния затвор

и двама тръгнахте с пътуващи актьори!

Що за история — дали ще се повтори?

ДИДИЕ

Да, да, история!

САВЕРНИ

Марион заради вас

е понамигнала?

ДИДИЕ ( гръмогласно )

По дяволите! Аз…

САВЕРНИ

Ревнувате ли?

(Смее се.)

Що за глупава идеи!

И то коя? Марион? Бъдете мил към нея!

За нея сте сега като добре дошъл…

ДИДИЕ

Спокойно!

(Настрана.)

Ангелът е всъщност демон зъл!

Влизат Лафема и Грасийо. Дидие излиза. Саверни го следва.

Лафема, Грасийо.

ГРАСИЙО ( към Лафема )

Какво сеньорът би желал сега да знае?

(Настрана.)

С плащ на алкад 39 39 С плащ на алкад е той… — Алкад , областен съдия в Испания от онова време, обединяващ административните, съдебните и полицейските функции. е той, с лице на полицай е.

Под веждите личат две малки зли очи.

Доносчик ще да е — то просто му личи!

ЛАФЕМА ( изважда кесия )

Момче!

ГРАСИЙО ( приближава се към Лафема, тихо )

Химена ли, сеньор, коя е? Мигом

ще ви издам…

ЛАФЕМА ( тихо, шепнешком )

Какъв е нейният Родриго?

ГРАСИЙО

Любовникът й?

ЛАФЕМА

Да.

ГРАСИЙО

Който е в нейна власт?

ЛАФЕМА ( с нетърпение )

Тук ли е?

ГРАСИЙО

Да.

ЛАФЕМА ( приближава се бързо до него )

Къде?

ГРАСИЙО

Сеньор, това съм аз!

Безумно влюбен съм!

Лафема, разочарован и раздразнен, се отдалечава, после се приближава отново и раздрънква кесията до ухото и под носа на Грасийо.

ЛАФЕМА

Тук доста злато има!

ГРАСИЙО

От тази музика жив трепет ме обзима!

ЛАФЕМА ( настрана )

Дидие е мой!

(Към Грасийо.)

Виж тук!

ГРАСИЙО

А колко има там?

ЛАФЕМА

Двадесет златни.

ГРАСИЙО

Хм!

ЛАФЕМА ( дрънка кесията пред носа му )

Желаеш ли?

ГРАСИЙО ( грабва му кесията )

Не знам!

(С театрален тон към Лафема, който слуша силно обезпокоен.)

Да бяхте с гърбица и тя като корема

да е внушителна, аз щях да ги приема,

ако натъпкани със злато бяха те.

Май апетитът ми наистина расте…

ЛАФЕМА ( живо )

Тогава?

ГРАСИЙО ( слага кесията в джоба си )

Бих приел и след това, ей богу,

бих казал искрено:

(С дълбок поклон.)

„Благодаря ви много!“

ЛАФЕМА ( настрани, яростно )

Виж ти маймуната!

ГРАСИЙО ( настрана, смее се )

Виж стария котак!

ЛАФЕМА ( настрана )

Те ме залъгват май — разбрали са се как!

Това е заговор — кой няма да се сети?

Проклети дяволи! Ох, цигани проклети!

(Към Грасийо, който си тръгва.)

Поне кесийката ми дай!

ГРАСИЙО ( обръща се, с трагически тон )

Как? Според вас,

сеньор, светът какво би казал днес за нас?

Срещу позора ми заплащате богато —

една глава и чест да ви продам за злато!

(Иска да си тръгне.)

ЛАФЕМА ( задържа го )

Върни ми златото!

ГРАСИЙО ( със същия тон )

Аз над честта си бдя

и затова, сеньор, не мога да крада!

(Покланя се и влиза тържествено в плевника.)

ЛАФЕМА ( сам )

Безсрамен шут, надут, но низък по душа е!

Ще ми попаднеш ти в ръцете, то се знае,

но дивеч по-добър сега си уловил…

Ах, този мой Дидие, къде ли се е скрил?

Щом хвана бандата, едва ли ще е сложно

да разбера къде се крие… Невъзможно!

Игла в копа сено намира ли се? Днес

в казан на алхимик се стапя лесно смес

от мед и от калай, и идва миг, когато

проблясва скритото в сплавта парченце злато.

И все пак без Дидие как бих се появил

пред кардинала?

(Плесва се по челото.)

О! Виж ти, че съм открил!

Той е в ръцете ми!

(Вика през вратата на плевника.)

Хей, господа актьори,

две думи!

Актьорите излизат от плевника.

Същите. Актьорите, сред тях Марион и Дидие, после Саверни, после маркиз Дьо Нанжи.

СКАРАМУШ ( към Лафема )

Само две?

ЛАФЕМА

Открито да говорим

и просто! Пратен съм от кардинала аз

в провинцията за актьори като вас,

защото в часове на отдих съчинява

пиеси всякакви — така се забавлява;

в театъра му днес май нещо не върви