Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Ох!

МАРИОН ( тихо, на Дидие )

Задръжте своя гняв!

Дидие сяда отново. Марион влиза в плевника.

САВЕРНИ ( в дъното на сцената, настрани )

С кого ли тя така по пътищата скита?

Май с онзи, който бог ми прати за защита

и който ме спаси? Дидие! Разбирам аз…

Влиза Лафема.

ЛАФЕМА ( в дрехи за път, поздравява Саверни )

Прощавайте, мосю…

САВЕРНИ ( поздравява )

А, ето ви и вас!

Напускате ли ни?

(Смее се.)

ЛАФЕМА

Какво пък ви разсмива?

САВЕРНИ ( смее се )

Каква история! И колко си я бива!

Дойдоха току-що актьори и сред тях

сетете се кого с очите си видях!

ЛАФЕМА

Сред гостите ли?

САВЕРНИ

Да!

(Смее се по-силно.)

Марион Дьолорм се крие.

ЛАФЕМА ( стреснат )

Марион Дьолорм!

ДИДИЕ ( който след пристигането им не откъсва очи от тях )

Коя!?

(Той се полунадига от пейката.)

САВЕРНИ ( все така смеейки се )

Я да разкажем ние

на цял Париж това! Отивате ли там?

ЛАФЕМА

Да, тази новина най-точно ще предам!

Но сигурен ли сте, че сте я разпознали?

САВЕРНИ

Да сбъркам някоя с Марион Дьолорм? Едва ли.

(Рови в джоба си.)

Ето портрета й като залог блажен —

един художник я изобрази за мен.

(Подава на Лафема един медальон.)

Сравнете!

(Посочва вратата на плевника.)

В плевника тя може да се види —

като испанка там в зелен фустан отиде.

ЛАФЕМА ( гледа последователно ту портрета, ту плевника. )

Тя е! Марион Дьолорм!

(Настрана.)

Наистина успях!

(На Саверни.)

А придружител тя има ли сред тях?

САВЕРНИ

Кълна се! Дамите, каквато тя се смята,

без придружители не скитат из страната.

ЛАФЕМА ( настрана )

Ще сложа стражи там и би било позор,

ако не заловя фалшивия актьор.

Ще бъде заловен!

(Излиза.)

САВЕРНИ ( гледа след Лафема, който излиза )

Извърших май голяма,

излишна глупост! Бре!

Отвежда встрани Грасийо, който до този момент е стоял в ъгъла, жестикулирайки съвсем сам и мърморейки ролята си през зъби.

Коя е тази дама?

(Посочва му вратата на плевника.)

ГРАСИЙО

Химена!

(Тържествено.)

Името на дамата не знам!

(Посочва Дидие.)

Поговорете си със спътника й там!

Излиза встрани към парка.

Дидие, Саверни.

САВЕРНИ ( обръща се към Дидие )

Кажете ми, мосю… Я как ме гледа! Странно!

Ха, тоя ме спаси, при туй така спонтанно!

(Високо към Дидие.)

Ако не бе под ключ, бих казал, друже мой…

ДИДИЕ

Ако не бе умрял, бих казал, че сте той!

Две думи промълвих, и то без капка злоба,

но тия думички го провалиха в гроба.

САВЕРНИ

Шшт! Вие сте Дидие!

ДИДИЕ

Вие маркиз Гаспар!

САВЕРНИ

За мен се бихте там, и то с такава жар!

Живота си дължа…

Приближава с разтворени прегръдки. Дидие отстъпва.

ДИДИЕ

На мен ми е приятно,

защото бях решил, че съм го взел обратно!

САВЕРНИ

Не, не, спасихте ме! Ако ви трябва брат,

приятел, секундант, аз съм богат и млад,

и всичко ще ви дам: имота и живота…

ДИДИЕ

Маркизе, бих приел портрета й с охота!

Саверни му подава портрета. Дидие го разглежда, горчиво.

Какво чело, очи! Наистина е тя.

Портретът й струи такава чистота!

САВЕРНИ

Нима?

ДИДИЕ

Заради вас ли тя е пожелала

портрета си?

САВЕРНИ ( кима утвърдително, с поклон към Дидие )

Сега на вас тя би го дала!

Тя предпочита вас — достатъчен мотив

да сте щастлив човек!

ДИДИЕ ( със силен смях, в който звучи отчаяние )

Наистина щастлив!

САВЕРНИ

О, поздравявам ви! Тя е добра и мила,

със знатни родове тя само е дружила.

С такава прелестна любима, току-виж,

сте се издигнали, добили сте престиж,

показали сте вкус… Вас ще ви назовават

„любовник на Марион“ — и ще ви уважават!

Дидие иска да върне портрета, но Саверни отказва.

Портретът е за вас, — ще ви го подаря,

а с него и Марион!

ДИДИЕ

Да, да, благодаря!

(Притиска портрета до гърдите си.)

САВЕРНИ

Марион е прелестна в испанската си дреха!

Като наследник мой ви казвам за утеха:

тъй Меровингите 38 38 … тъй Меровингите сам кралят наследи… — Меровинги , първата династия на франкските крале (V–VIII в.). сам кралят наследи,

мен — двамата Брисак…

(Смее се.)

Е, да, но по-преди

сам Ришельо е бил при вашата любима

и младият Д’Ефия, Сент-Мемовците, трима,