Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

на своя племенник?

САВЕРНИ

Не го преви скръбта.

ЛАФЕМА

Обичаше ли го?

САВЕРНИ

Понеже бе бездетен

като живота си! Той беше цял уплетен

от мисли и мечти по тоя млад герой,

макар че пет лета не бе го виждал той.

В дъното минава старият маркиз Дьо Нанжи. С бели коси, бледо лице, скръстени на гърдите ръце. Облечен е по модата от времето на Анри IV. Дълбок траур, герб и лента на ордена на Светия дух 35 35 Орден на Светия дух — рицарски орден, учреден във Франция от Анри III през 1578 г. . Върви бавно. Девет стражи в траурно облекло, с алебарди на дясното рамо й мускети на лявото го следват в три редици на известно разстояние — те спират, когато той спира, и вървят, когато той върви.

ЛАФЕМА ( гледа го как минава )

Нещастник!

(Отива в дъното на сцената и изпраща с поглед маркиза.)

САВЕРНИ ( настрани )

Чичо!

Влиза Бришанто и се приближава до Саверни.

Същите, Бришанто.

БРИШАНТО

Шшт! Две думички, маркизе!

(Смее се.)

Откакто е мъртвец, как прелестно държи се!

САВЕРНИ ( тихо, сочи му маркиза, който минава! )

Погледай, Бришанто! Заради теб без жал

излъгах стареца, че вече съм умрял.

От тази скръб защо не го спасим веднага?

БРИШАНТО

Не, тъжният му вид в момента ни помага.

Пред всички в сълзи цял да бъде той облят,

защото те са част от твоя маскарад.

САВЕРНИ

Ох, чичо!

БРИШАНТО

Скоро той ще те съзре отново.

САВЕРНИ

Тогава радостта ще го срази сурово —

не би я издържал!

БРИШАНТО

Сам знаеш, грях не грях,

но нужно е това!

САВЕРНИ

А този горък смях,

мълчанието му, плача му… Как целува

ковчега!

БРИШАНТО

В който труп съвсем не съществува.

САВЕРНИ

Но моят труп, уви, в сърцето му е скрит.

Там е трупът ми, там!

ЛАФЕМА ( връща се )

От мъка е убит!

Той сякаш се руши, измъчва се безмерно!

БРИШАНТО ( тихо на Саверни )

Какъв е този тук със скръбен вид и в черно?

САВЕРНИ (дава си вид, че не знае)

Приятел в замъка…

БРИШАНТО ( тихо )

Дано да разбереш,

че гарванът така се спуска върху леш.

Я виж го как мълчи — край него ще успее

и мъдрият Сократ дори да полудее.

Влиза маркиз Дьо Нанжи, отново дълбоко замислен. Пристъпва бавно, сякаш не забелязва никого, и сяда на пейката.

Същите, маркиз Дьо Нанжи.

ЛАФЕМА ( отива към стария маркиз )

Страхотна загуба, маркизе! Знам, това

бе рядък племенник — над вашата глава

би бдял през старостта… Аз също съм потресен.

Красив бе, млад и с нрав наистина чудесен!

Бе сдържан с дамите, пред бога бе смирен,

бе мъдър в думите, в делата си — почтен.

Той беше съвършен и със сърне готово

за жертва.

Старият маркиз закрива лицето си с ръце.

САВЕРНИ ( тихо, на Бришанто )

Дяволът чете надгробно слово.

От тия му хвалби по-тъжен става той.

Я ти ме очерни — така го успокой!

БРИШАНТО ( на Лафема )

Съвсем не е така! За този мой покоен

другар ще ви река — не бе съвсем достоен!

Бе прекалено зъл, макар и да бе пръв

по храброст, но човек на двайсет е такъв.

Съдбата с тази смърт му заплати зловещо.

ЛАФЕМА

Дуелът? Що за грях? И що за срамно нещо?

(На Бришанто, сочи присмехулно шпагата му.)

А сам сте офицер?

БРИШАНТО ( със същия тон, сочи перуката на Лафема )

А вие — съдия!

САВЕРНИ ( тихо на Бришанто )

Чудесно!

БРИШАНТО

С греховце от всякаква боя!

Е да, той влизаше понякога и в храма

не от смирение, а да се срещне с дама.

Той бе развратен тип, нахален като шут.

САВЕРНИ ( тихо )

Добре!

БРИШАНТО

Началникът го смяташе за луд.

А красотата му — тя мина и замина.

Да! Над окото си той имаше цицина.

Бе куц, почервенял и гърбав при това.

САВЕРНИ ( тихо )

Спри!

БРИШАНТО

И не вдигаше от картите глава!

Да, той би проиграл душата си, живота

и благородството — навярно и имота.

Прахосник беше той, на страстите си роб.

САВЕРНИ ( дърпа го за ръкава, тихо )

Добре го утеши, и то пред моя гроб!

ЛАФЕМА ( на Бришанто )

Приятел ви е бил — защо го безчестите?

БРИШАНТО ( сочи Саверни )

Попитайте го!

САВЕРНИ

Мен? Отде-наде? Грешите.

ЛАФЕМА ( ласкаво, на стария маркиз )

Повярвайте, сеньор, за вас ще отмъстим —

убиеца под ключ за бесене държим!

Да, работата му май спукана е значи!

(На Бришанто и Саверни.)