Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

А може би дори сте късоглед… Свалете

си шапката, така по-лесно се чете.

ДИДИЕ ( катурва масата пред себе си )

Що за слова са туй — обидиха ме те!

Прочетох указа и ще ме наградите.

С главата и кръвта сега ще ми платите!

САВЕРНИ ( усмихва се )

Туй поведение съвсем не е сюрприз:

надуших аз плебей, а той пък в мен — маркиз!

ДИДИЕ

Плебей в дуел с маркиз!… Маркизе, интересно

ще бъде, ако с вас кръвта си смесим честно!

САВЕРНИ ( отново сериозен )

Не слагате ли край на земните си дни?

Наричам се Гаспар, маркиз Дьо Саверни.

ДИДИЕ

Е, и какво?

САВЕРНИ ( хладно )

Избрах си секундант: това е

граф Дьо Гасе — светът като почтен го знае;

и втори: Дьо Вийак — наследник по закон

е на рода Фьовад — роднина с Д’Обюсон.

А вие кой сте?

ДИДИЕ

Аз? Това не ви засяга!

Подхвърлено дете — намерен съм пред прага

на църква някаква… И нямам име аз,

но също бих пролял кръвта си както вас.

САВЕРНИ

Но случаят все пак не ми изглежда странен!

Подхвърленият син е често на дворянин,

макар че може би… Плебей да възвисиш

е по-добре, вместо маркиз да унижиш.

И тъй, кога?

ДИДИЕ

Сега!

САВЕРНИ

Добре, както решите,

но ако титлата сега си присвоите.

ДИДИЕ

Хей, шпага!

САВЕРНИ

Я го виж! И шпага нямал той!

Така ще бъде взет за дявол знае кой.

(Предлага на Дидие собствената си шпага.)

Не искате ли? Тя отлично ще ви пази.

Ланжели става, изтегля своята шпага и я подава на Дидие.

ЛАНЖЕЛИ

Вземете моята! За глупост като тази

е най-добре от шут — ще бъде чест за мен!

(Насмешливо.)

В замяна бих желал да бъда награден

с едно парче въже от вашето бесило! 33 33 … да бъда награден с едно парче въже от вашето бесило! — Съществувало народно поверие, че парче от въжето на обесения носи щастие.

ДИДИЕ ( взема шпагата, с горчивина )

Да бъде!

(На маркиза.)

Господи, добрия ти помилуй!

БРИШАНТО ( скача от радост )

Ура! Дуел!

САВЕРНИ ( на Дидие )

Къде ще бъдем?

ДИДИЕ

Ами да —

тук, под фенера!

ГАСЕ

Не, недейте, господа!

Фенерът тук е слаб — свещта му едва мига.

ДИДИЕ

Да боцна гърлото и тази свещ ми стига!

САВЕРНИ

Отлично!

ВИЙАК

Тъмно е.

ДИДИЕ

Не! Шпагите в нощта

като две мълнии ще блеснат под свещта.

Маркизе!

Двамата свалят плащовете си, махват с шапките си за поздрав и ги захвърлят зад гърбовете си. После изтеглят шпагите си.

САВЕРНИ

Ваш слуга!

ДИДИЕ

Започваме, пази се!

Кръстосват шпаги и се дуелират мълчаливо и ожесточено. Изведнъж малката врата се открехва и се появява Марион в бяла дреха.

Същите, Марион.

МАРИОН

Ох, що за шум!

(Забелязва Дидие под фенера.)

Дидие!

(Към биещите се.)

Защо?

Те продължават.

Дидие! Маркизе!

САВЕРНИ

Коя е тази тук?

ДИДИЕ (обръща се)

О, боже!

БУШАВАН ( притичва към Саверни )

Страшен миг!

Чух стражи да търчат след тоз далечен вик.

Със шпаги са в ръце и всяка шпага свети.

Влизат стражите с факли.

БРИШАНТО ( на Саверни )

Падни! Уж си умрял.

САВЕРНИ ( пада )

Ах!

(На Бришанто.)

Камъни проклети!

Дидие, мислейки, че го е убил, се спира.

НАЧАЛНИК СТРАЖА

По кралска заповед!

БРИШАНТО ( към благородниците )

Маркизът е в беда —

затуй да го спасим!

Благородниците обкръжават Саверни.

НАЧАЛНИК СТРАЖА

Хе! Спрете, господа!

Дуел под указа! Я виж ти куриози!

(Към Дидие.)

Предайте се, мосю!

Стражата хваща и обезоръжава Дидие, който е останал сам.

НАЧАЛНИК СТРАЖАТА ( посочва Саверни, който е легнал на земята и е наобиколен от благородниците )

А как се казва този,

който лежи?

БРИШАНТО

Гаспар, маркиз Дьо Саверни!

Убит е.

НАЧАЛНИК СТРАЖАТА

Хубав край на земните му дни!

По-зла ще е смъртта на този от смъртта му.

МАРИОН (уплашено)

Какво говори той?

НАЧАЛНИК СТРАЖАТА ( към Дидие )

Ще вземем този само!

Вървете!

Стражите отвеждат Дидие на едната страна, благородниците отнасят Саверни на другата.

ДИДИЕ ( на Марион, вцепенена от ужас )

По-добре ме забрави, Мари!

Прощавай!

Излизат.

Марион, Ланжели.

МАРИОН ( тича след Дидие, за да го задържи )

О, Дидие, така не говори!

Да те забравя ли?

Стражите я отблъскват; тя се връща към Ланжели отчаяна.