Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Туй е изпял

с бурбонска лилия самият кардинал!

ЛАНЖЕЛИ

Но замълчете!

ГЛАШАТАЯТ ( продължава )

„… крал на Франция, Навара…“

БРИШАНТО ( тихо на Бушаван )

Виж титла! Ришельо ласкае господаря.

ГЛАШАТАЯТ ( продължава )

„На всички слушащи сърдечен наш привет!

(Покланя се.)

С благоразумие, от месеци наред,

желаем свършека на всичките дуели,

но дуелистите са все безумно смели,

затуй дуелите безспирно се множат

и съобщаваме на всички тоя път,

че всеки дуелист зле ще накажем ние.

Който остане жив, пак няма да се скрие.

Помнете: указът е справедлив и твърд —

за знатен или не едно отсъжда: смърт!

За да привършим с туй явление тревожно,

помилване от нас ще бъде невъзможно!

Тъй разпореждаме — Луи и Ришельо!“

Негодувание сред благородниците.

БРИШАНТО

И нас като крадци! Виж ти какво било!

БУШАВАН

Нас да ни бесят? Кой е тоя град, където

за благородници готово е въжето?

ГЛАШАТАЯТ ( продължава )

„И всеки, за да е подробно запознат,

сложете указа на градския площад!“

Двама слуги на кметството окачват голяма дъска с указа на едно желязо, стърчащо на стената вдясно.

ГАСЕ

Отлично! Указът е вместо нас обесен.

БУШАВАН ( поклаща недоволно глава )

Той чака автора, изпял го като песен.

Глашатаят излиза. Народът се оттегля.

Влиза Саверни. Свечерява се.

Същите. Маркиз Дьо Саверни.

БРИШАНТО ( отива към Саверни )

Мой скъпи Саверни, все още дириш ти

човека, който те със шпага защити?

САВЕРНИ

Претърсих, но Марион, младежът и крадците

ги няма никъде… май вдън земя са скрити…

И всичко засега изчезна като сън.

БРИШАНТО

Все пак видял си го и след дуела вън,

след като шайката е трябвало да бяга?

САВЕРНИ

Не! След това свещта той угаси веднага.

ГАСЕ

Хм, странно!

БРИШАНТО

Но нима не би го разпознал

при среща?

САВЕРНИ

Не, не съм лицето му видял.

БРИШАНТО

А името?

САВЕРНИ

Дидие.

РОШБАРОН

Не би могло да бъде

на благородник.

САВЕРНИ

Да, но ако точно съдим,

мнозина са по род по-славни, ала кой

се слави със сърце, каквото има той?

Бях сам със шест крадци, Марион и този скромен

герой. Той ме спаси. Дългът ми е огромен,

но аз ще го платя. Заклевам се сега —

със всичката си кръв!

ВИЙАК

Маркизе, откога

си плащате дълга?

САВЕРНИ ( гордо )

Повтарям!… Ще потретя:

с кръвта си плащам, тя е моята монета!

Вече е съвсем тъмно. Прозорците на града светват един след друг. Влиза човек, който пали фенерите, запалва фенера над указа и излиза. Малката врата, през която са влезли Марион и Дидие, се отваря. Дидие излиза, върви бавно, дълбоко замислен, скръстил ръце на гърдите си.

Същите. Дидие.

ДИДИЕ ( приближава се бавно към дъното; без да го забележат другите )

Маркиз Дьо Саверни! Къде ли се укри

тоя надут глупак, зазяпал се в Мари?

Ще му платя!

БУШАВАН ( на Саверни, който разговаря с Бришанто )

Маркиз Дьо Саверни!

ДИДИЕ ( настрани )

Така ли?

С бавни крачки приближава, вторачил поглед в благородниците, и се настанява на една маса под фенера, който осветява указа, на няколко крачки от Ланжели, който е все така неподвижен и безмълвен.

БУШАВАН ( към Саверни, който се обръща )

Видя ли указа?

САВЕРНИ

Кой?

БУШАВАН

Който са издали

срещу дуелите?

САВЕРНИ

Чудесно.

БРИШАНТО

Но сега

заплашва ни въже!

САВЕРНИ

Че как тъй! Никога!

Да бесят измета!

БРИШАНТО ( сочи му указа )

Иди и сам, полека

го прочети, ей там!

САВЕРНИ ( забелязва Дидие )

Не, този хапльо нека

го стори вместо мен!

(На Дидие, повишава глас.)

Хей, указ току-що

издали са…

(На Бришанто.)

Той глух е май че, Бришанто!

ДИДИЕ (без да сваля очи от него, повдига бавно глава)

На мен ли казвате?

САВЕРНИ

Да, да! Прочетете

какво са писали — над вас фенерът свети!

ДИДИЕ

Аз?

САВЕРНИ

Или буквите не знаете добре?

ДИДИЕ ( става )

За всеки дуелист — бесилка… Ще умре —

какъвто да е той.

САВЕРНИ

Как лъжете безбожно!

За нас такава смърт — това не е възможно,

защото този свят е наш за цял живот…

Да бесят, но не нас, а простия народ!

(Към благородниците.)

Нахалник!

(Към Дидие подигравателно.)

Миличък, май твърде зле четете?