Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

(Към Марион.)

Какъв могъщ талант! И пламенни очи!

Не сте, не сте за тук — веднага си личи.

Седнете впрочем тук!

Той сяда и прави знак на Марион да седне до него. Тя се отдръпва.

МАРИОН ( тихо, към Дидие, със свито сърце )

Боя се от раздяла!

ЛАФЕМА ( усмихва се )

Но приседнете де!

Дидие отблъсква Марион, която пада уплашена на пейката до Лафема.

МАРИОН ( настрана )

Ох! Аз треперя цяла!

ЛАФЕМА ( усмихва се към Марион, с укор )

Най-после!

(Към Дидие.)

Кой сте?

Дидие прави крачка към Лафема, хвърля плаща си и нахлупва шапката върху главата си.

ДИДИЕ ( със сериозен тон )

Аз? Дидие.

МАРИОН, ЛАФЕМА, САВЕРНИ

Дидие!

Всички са слисани.

ДИДИЕ ( към Лафема, който се усмихва тържествуващ )

Сеньор,

махнете другите далеч, от тоя двор!

Държите плячката — тя към затвора гледа.

Измъчихте се зле за тази ви победа.

МАРИОН ( втурва се към него )

Дидие!

ДИДИЕ ( с леден поглед )

Съдбата ми злокобно зазвъня,

мадам!

Тя отстъпва и пада съкрушена на пейката.

(Към Лафема.)

Аз виждам как ме дебнеш, сатана,

как в твоите очи проблясва страшно адът,

как в моята душа лъчи от него падат.

Аз можех да спася живота си оплют,

но бе ми жал за теб, за черния ти труд!

Хвани ме, отмъсти, глупако вероломен!

ЛАФЕМА ( със сдържан гняв, смее се насила )

Комедията ти, Дидие, е вече спомен!

ДИДИЕ

Но ти я изигра!

ЛАФЕМА

Зле бих я изиграл,

но мой помощник бе самият кардинал —

в тази трагедия за вас ще има роля.

Марион надава вик на ужас. Дидие се обръща с презрение.

Главата си защо извръщате?… Но моля,

играта, ви, мосю, ще продължи докрай,

а вашата душа лети към своя рай.

МАРИОН

Ах!

В този момент маркиз Дьо Нанжи минава отново в дъното на сцената със своя отряд войници с алебарди. При вика на Марион той се спира и се обръща към присъстващите блед, ням и неподвижен.

ЛАФЕМА ( към маркиз Дьо Нанжи )

Господин маркиз, сега ми помогнете!

Чудесна вест! Бойци ви моля да дадете!

Палачът на Гаспар се отърва, но жив

и здрав го залових…

МАРИОН ( хвърля се в краката на Лафема )

Бъдете милостив!

ЛАФЕМА ( учтиво )

В нозете ми, мадам? Би трябвало обратно.

МАРИОН ( все така на колене, сключва длани )

Бъдете милостив, защото вероятно

друг страшен съдия, който стои над нас

и властва над света, ще се смили над вас.

ЛАФЕМА ( усмихва се )

Но що за проповед в момента ни четете?

По балове, мадам, и празници блестете,

но не съветвайте… Бих станал ваш слуга,

но този е убил…

ДИДИЕ ( на Марион )

Недей стоя така!

Марион става трепереща.

(Към Лафема.)

Ти лъжеш! На дуел!

ЛАФЕМА

Мосю!

ДИДИЕ

Лъжа! Лъжа е!

ЛАФЕМА

Мълчете!

(На Марион.)

Кръв за кръв! Законът го желае.

Той е убил, убил… Кого? Маркиз Гаспар

(посочва маркиз Дьо Нанжи)

добрия племенник на този вече стар

и побелял човек… Нима да го похваля

за тази загуба на Франция и краля?

Да беше жив… все пак… не съм жесток! За вас.

САВЕРНИ ( прави една крачка )

Убитият, мосю, е жив… Това съм аз!

Общо изумление.

ЛАФЕМА ( стреснат )

Гаспар дьо Саверни! Нима не е измама?

Там е ковчегът му…

САВЕРНИ ( отлепва фалшивите мустаци, превръзката над окото и черната си перука )

Но мене там ме няма!

Не съм ли аз?

МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ ( като пробуден от сън, извиква и се хвърля в прегръдките му )

Гаспар! Ох, племеннико мой!

Детето ми!

Стоят прегърнати, целуват се.

МАРИОН ( пада на колене, с очи към небето )

Дидие! Спасен, спасен е той!

ДИДИЕ ( студено, към Саверни )

Аз исках да умра.

МАРИОН ( все така на колене )

Пази го, мили боже!

ДИДИЕ ( продължава, без да я слуша )

Как инак би могъл верига да ми сложи?

Да, мрежа за комар! Нима не мога аз

да я разкъсам сам, със шпори, тук, пред вас.

Копнежът към смъртта изпълва ми гърдите —

отнехте ми го днес, затуй ще ми платите!

МАРИОН

Жив! Ще живее той!

ЛАФЕМА

Не, мен ме усъмни

дали пред мен стои Гаспар дьо Саверни.

МАРИОН

Да!

ЛАФЕМА

Трябва всичко туй да разясним обаче!

МАРИОН ( показва му маркиз Дьо Нанжи, който все още държи в прегръдките си Саверни )

Но вижте стареца — ту смее се, ту плаче!

ЛАФЕМА

Това ли е Гаспар, маркизът?

МАРИОН