Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Всички излизат освен Марион, която Краля не забелязва Херцог Дьо Белгард я съглежда седнала до прага на вратата и отива към нея.

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД ( тихо на Марион )

Защо стоите тук пред кралските врати

подобно статуя? Нали ще ви открият?

Вървете!

МАРИОН

Ще стоя, додето ме убият!

ЛАНЖЕЛИ ( тихо на херцога )

Не я закачайте!

(Тихо на Марион.)

Там стойте!

(Отново отива към Краля, който е седнал на един голям фотьойл, дълбоко замислен.)

Кралят, Ланжели.

КРАЛЯТ ( с дълбока въздишка )

Ела! Не съм добре, сърцето ме боли.

Не ми е и до смях. В очите чувствам влага,

а няма сълзи в тях… Нерядко ми помага

това, че си при мен… Ела, не се плаши,

с лъч на веселие в скръбта ме утеши!

ЛАНЖЕЛИ

Животът ни, кралю, и скръб, и горест крие!

КРАЛЯТ

Уви!

ЛАНЖЕЛИ

Като едно дихание сме ние.

КРАЛЯТ

И нищо повече.

ЛАНЖЕЛИ

Ако човек е крал,

би имал два пъти по-тежък жизнен дял.

КРАЛЯТ

Най-малко два пъти!

ЛАНЖЕЛИ

И в гроба по-добре е,

ако от него студ и тъмнина не вее.

КРАЛЯТ

Съгласен съм.

ЛАНЖЕЛИ

Кралю, добре е според мен

човек да е мъртвец или пък нероден.

КРАЛЯТ

Така ми говори! Това ми е приятно.

Мълчание.

ЛАНЖЕЛИ

Възкръсва ли човек от гроба?

КРАЛЯТ ( все по-печален от думите на шута )

Вероятно

след туй ще разберем. Бих искал да съм там.

Мълчание.

Нещастен съм до смърт! Разбираш ли — не знам!

ЛАНЖЕЛИ

Разбирам го, кралю, по погледа, лицето,

и траура…

КРАЛЯТ

Не ще ми просветлиш сърцето.

(Приближава се до шута.)

Защото ти чрез мен погубваш своя труд.

Що за професия! Да бъдеш кралски шут.

Палячо, който ту изхвърлят, ту прибират —

по твоето лице гримасите умират!

Защо живееш тук? Нима не е беда

такъв живот? Защо?

ЛАНЖЕЛИ

От любопитство, да!

А вие за какво? Аз искрено ви жаля.

Та вие сте жена — във вас не виждам краля.

Палячо на конец наистина съм аз —

под плаща ви с конец по-тънък дърпат вас.

Не заслужава ли наистина похвала,

че ваш палячо съм, а не на кардинала?

Мълчание.

КРАЛЯТ ( замисля се и става по-тъжен )

Глумиш се, но си прав! От ада привлетял,

самият сатана е станал кардинал.

Не ми ли е пленил завинаги душата?

Кажи де!

ЛАНЖЕЛИ

Може би така стоят нещата.

КРАЛЯТ

Е, стига за това! Напълно съм смутен,

защото ред беди кръжат около мен.

Наскоро се сдобих с испански корморани,

но риба няма тук — навсякъде поляни!

Не виждам езеро да има край Шамбор

добро за риболов, далеч от моя двор.

Поискам лов? — Море. А риболов? — Поляни…

Какъв нещастник съм!

ЛАНЖЕЛИ

Да, виждам скръб и рани

във вашето сърце.

КРАЛЯТ

Как би ме утешил?

ЛАНЖЕЛИ

Не бих могъл, кралю! Напълно във ваш стил

е да излизате със своите соколи

за яребици… Да, но умен мъж се моли

за умен соколар.

КРАЛЯТ ( живо )

Такъв човек е бог!

ЛАНЖЕЛИ

Двамина знам, но край очаква ги жесток.

КРАЛЯТ

Двамина?

ЛАНЖЕЛИ

Да.

КРАЛЯТ

Кои?

ЛАНЖЕЛИ

Известни…

КРАЛЯТ

Но кои са?

ЛАНЖЕЛИ

Младежите, кралю! Смъртта им ме стъписа.

КРАЛЯТ

Дидие и Саверни!

ЛАНЖЕЛИ

Най-откровено, да!

КРАЛЯТ

Способни ли са те? Виж ти каква беда!

Това изкуство май е тръгнало към края.

То ще се свърши с мен… И всичко друго, зная.

Но що за спречкване?

ЛАНЖЕЛИ

И аз, се чудя тук:

че някакъв сокол бил уж по-бърз от друг!

КРАЛЯТ

Несправедливо е! Не трябва им бесило!

Мълчание.

Да мръдна само с пръст — това би ги спасило,

но винаги съм мек за тоя кардинал.

Мълчание.

(Към Ланжели.)

Смъртта им иска той!

ЛАНЖЕЛИ

А вие, моят крал?

КРАЛЯТ ( замисля се и се смълчава )

Те ще умрат.

ЛАНЖЕЛИ

Но да!

КРАЛЯТ

А моят лов?

ЛАНЖЕЛИ ( отива към прозореца )

Простете,

но вижте там, кралю!

КРАЛЯТ ( обръща се внезапно )

Какво?

ЛАНЖЕЛИ

Там погледнете!

КРАЛЯТ ( пристъпва към прозореца )

Какво?

ЛАНЖЕЛИ ( показва нещо навън )

Там стражата се сменя.

КРАЛЯТ

Боже мой,

само това ли?

ЛАНЖЕЛИ

Кой е в жълтото?

КРАЛЯТ

Че кой —

капралът…

ЛАНЖЕЛИ

Някой друг на стража той поставя

и нещо му шепти…

КРАЛЯТ

Паролата предава.

Но, шуте, докъде ще стигнеш?

ЛАНЖЕЛИ

До това,

че вие сте пазач на нашите права.

Не пика, скиптърът — той ви тежи в сърцето.