Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

МАРИОН

Дидие, и сетната надеждица угасна.

ЛАФЕМА ( тихо )

Не сетната…

МАРИОН

Небе!

ЛАФЕМА ( приближава се до нея, тихо )

Познавам в тази тясна

тъмница някого… По заповед от вас

би сторил всичко той, би бил във ваша власт.

МАРИОН

Махни се!

ЛАФЕМА

И това е всичко?

МАРИОН ( надменно )

Стига вече!

ЛАФЕМА

Капризът на жена е странен, но не пречи…

Да, вие някога не бяхте херувим,

но става днес въпрос за вашия любим.

МАРИОН

О, вие сте с душа безсрамно сладострастна,

щом смятате, че аз, една жена нещастна,

да, аз, Марион Дьолорм, обикнала веднъж

най-чистия, добър и благороден мъж,

намерила покой в пречистващата сила

на любовта, душа с душата му скрепила,

ще мога от върха на този свой екстаз

да се свлека в калта, да падна чак до вас?

ЛАФЕМА

Обичате го!

МАРИОН

Звяр! Една постъпка гнусна

с порока сменя той.

ЛАФЕМА

Аз мога да ви пусна

да гледате.

МАРИОН

Какво?

ЛАФЕМА

Приятна гледка! Тя

ще ви хареса май — ще бъде вечерта.

МАРИОН ( трепери с цялото си тяло )

Как! Тази вечер?

ЛАФЕМА

Да! И както рядко става,

самият кардинал ще дойде за забава.

Марион потъва в дълбока и трескава замисленост. Изведнъж тя прокарва двете си ръце по челото и се обръща объркана към Лафема.

МАРИОН

Не биха ли могли оттук да се спасят?

ЛАФЕМА ( тихо )

Ако поискате? Тук двама ще стоят

по моя заповед — да чакат дотогава,

додето Ришельо…

(Подслушва откъм малката врата.)

Май някой приближава?

МАРИОН ( кърши ръце )

Ще се спаси ли?

ЛАФЕМА

Да!

(Тихо.)

Но нека замълчим —

гласът ми тук ехти… Ще чуят…

МАРИОН (с отчаяние)

Да вървим!

Лафема се отправя към голямата врата и й прави знак с пръст да го следва Марион пада на колене, обърната към вратичката на затвора. После става с конвулсивно движение и изчезва през голямата врата подир Лафема Вратичката се отваря, влизат Саверни и Дидие, обградени от стражи.

Дидие, Саверни.

Саверни, облечен по последна мода, влиза буйно и весело. Дидие, целият в черно, бледен, върви с бавни крачки. Придружават ги един Тъмничар и двама стражи с алебарди. Тъмничарят поставя стражите на пост до черната завеса. Дидие сяда мълчалив на каменната пейка.

САВЕРНИ ( на Тъмничаря, който току-що му е отворил вратата )

Благодаря! Охо, свеж въздух!

ТЪМНИЧАРЯТ ( тегли го настрана, тихо )

Чуйте лично

две думи…

САВЕРНИ

Даже сто!

ТЪМНИЧАРЯТ ( снишава все повече глас )

Ще бягате?

САВЕРНИ ( живо )

Отлично,

но как?

ТЪМНИЧАРЯТ

Аз знам!

САВЕРНИ

Нима?

Тъмничарят прави знак с глава.

През тази нощ на бал

ще бъда въпреки добрия кардинал.

По дяволите! Мен ме чака балът вече.

Животът е красив!

(Към Тъмничаря.)

Кога?

ТЪМНИЧАРЯТ

О, тази вечер!

САВЕРНИ ( потрива ръце )

Чудесно е това да се спасим… Кажи,

кой се притича тук на помощ?

ТЪМНИЧАРЯТ

Дьо Нанжи.

САВЕРНИ

Чудесен чичо!

(Към Тъмничаря.)

Но и двамата спокойно

ще се измъкнем!

ТЪМНИЧАРЯТ

Не!

САВЕРНИ

Заплаща ви се двойно!

ТЪМНИЧАРЯТ

Не, ще спася един!

САВЕРНИ ( клати глава )

Кого?

(Тихо, на Тъмничаря.)

Не мен сега

(посочва Дидие),

а ето този тук!

ТЪМНИЧАРЯТ

Как тъй? Що за шега?

САВЕРНИ

Не, него!

ТЪМНИЧАРЯТ

Монсеньор, не схващам мисълта ви!

Маркизът не за друг — това за вас го прави!

САВЕРНИ

Тогава искам два савана, два…

(Обръща гръб на Тъмничаря, който излиза учуден.)

Влиза Секретарят на съда.

Не знам,

но няма да съм тук и за минута сам.

СЕКРЕТАРЯТ ( поздравява затворниците )

При вас ще дойде член на кралската Палата.

След малко идва…

(Покланя се и излиза.)

САВЕРНИ

Да!

(Смее се.)

Такава е съдбата!

Двайсет години до септември доживях!

ДИДИЕ ( държи портрета в ръка, застана неподвижен напред до рампата потънал в дълбоко съзерцание )

Ела! Очи в очи ме погледни без страх!

Колко си хубава и мила! Аз не зная

родена ли си тук, или дошла от рая.

Бог ли в очите ти тъй вещо подчерта

и тази нежна страст, и тази чистота?

Устата на дете по детски още пази

невинността й.

(Хвърля гневно портрета на земята.)

О, защо така онази,

която ме спаси тогава, не разби

без жал челото ми? Защо не ме уби?