Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Не. Не съм за злато жаден,

намирам всякога, когато скитам гладен,

от извора вода, в полето — въздух благ

и дреха от крадец, когато падне сняг,

забрава на блага, отдавна безполезни.

На вашите дворни пред портите железни

да легна да поспя безгрижно, ей така,

на сянка сврял глава, на слънце свил крака…

Прощавай, вижда бог от двама ни кой прав е,

Ти тук си остани, а аз, любезний графе,

ще си остана с чест, неопетнен поне:

живея с вълци, да, ала със змии — не!

ДОН САЛУСТ

Почакай…

ДОН ЦЕЗАР

Няма що. Да свършваме по-скоро:

издайте заповед, хвърлете ме в затвора.

ДОН САЛУСТ

Аз мислех, че не си чак толкоз озлобен.

Ти изпит издържа с отличие пред мен.

Доволен съм от теб и стискам ти ръката.

ДОН ЦЕЗАР

Как?

ДОН САЛУСТ

Още ли не си отгатнал ти шегата?

Как моята шега да видиш не успя?

ДОН ЦЕЗАР

С отворени очи сънувам или спя?

Жената? Твойта мъст? И клопката?

ДОН САЛУСТ

То беше

измислица, шега, химера…

ДОН ЦЕЗАР

Нали щеше

ти мойте дългове изцяло да платиш?

Дукати петстотин не ще ли ме дариш?

ДОН САЛУСТ

Ще ти ги донеса.

(Тръгва към вратата в дъното и дава знак на Руи Блас да влезе.)

ДОН ЦЕЗАР ( изправен на авансцената, гледа изкосо Дон Салуст, настрана )

Подлец и половина!

Какво ли ми крои пак този мой роднина?

ДОН САЛУСТ ( на Руи Блас )

Руи Блас, почакай тук!

(На Дон Цезар.)

След малко съм при вас!

Излиза през малката врата вляво. Щом излиза, Дон Цезар и Руи Блас тръгват живо един към друг.

Дон Цезар, Руи Блас.

ДОН ЦЕЗАР

Не се излъгах, да! Това си ти, Руи Блас?!

РУИ БЛАС

Що търсиш, Сафари, в двореца?

ДОН ЦЕЗАР

Наминавам.

Но — волна птица — тук не мисля да оставам.

В ливрея си. Защо в ливрея си сега?

РУИ БЛАС

Защото съм лакей. Защото съм слуга.

ДОН ЦЕЗАР

Какво говориш?

РУИ БЛАС

Дай ръка, другарю верен,

като в ония дни на радост и мизерия,

когато беден бях, през ден, през два ядях,

когато мрях от глад, ала свободен бях.

В ония тежки дни аз бях човек тогава.

Чада на горд народ, това бе нашта слава.

Тъй както брат със брат приличахме си с теб

и пеехме в зори, щом лик покаже Феб.

А през нощта на бог деца и гости бяхме,

под ярките звезди един до други сияхме,

деляхме всичко ний. Но след неволи зли

съдбата най подир ни с тебе раздели.

Намирам те сега, след дългата раздяла,

засмян като дете, свободен като хала,

все тоя Сафари, и в бедността богат,

що не ламти за власт на тоя грешен свят…

Но аз се промених. В колеж един ме взеха,

защото бях сирак — по милост, за утеха,

с наука-суета накърмиха ме там,

направиха от мен мечтател тих и ням…

Познаваш ме добре. Аз хвърлях към небето

в несвестни стихове копнежа на сърцето,

отвръщах с разум горд на твоя весел смях

и бях самолюбив, самонадеян бях.

Презирах всеки труд. Към цел вървях неясна

и мислех, че светът е приказка прекрасна.

Аз вярвах в своя шанс — непоправим глупец

ленивец, що цял ден стои пред стар дворец,

преливащ от сребро, брилянти и рубини,

да гледа как сноват из него херцогини.

Но случи се така, че премалял от глад,

един ден утолих глада си със комат,

намерен в леността и в нейната поквара.

На двадесет години имах чиста вяра,

вървях окъсан, бос по своя труден път,

човешките съдби премислях всеки път

и планове кроях сред хиляди желания,

оплаквах със сълзи съдбата на Испания

и вярвах, че чрез мен зората ще изгрей.

И в резултат — какво? Ливрея на лакей!

ДОН ЦЕЗАР

О, знам това добре — гладът врата е ниска

и който като теб да я премине иска,

той трябва, ще не ще, да приведе гърба.

Но често се мени човешката съдба.

Повярвай…

РУИ БЛАС ( поклаща глава )

Дон Салуст е моят повелител…

ДОН ЦЕЗАР

И ти живееш тук? В таз дворцова обител?

РУИ БЛАС

Не, тука досега не беше моят крак

прекрачвал ни веднъж през прага…

ДОН ЦЕЗАР

Как тъй? Как?

Но твоят господар работи тука! Странно!

РУИ БЛАС

Да, в царския дворец е нужен постоянно.

Но има във Мадрид квартира той една,

където никога не влиза през деня.

Обгръща този дом тайнственост безкрайна.

И аз живея там. През портичка потайна

(ключа й той държи, не дава го на мен)

той идва през нощта, от хора придружен.

Маскирани са те и шепот ги обгръща.

Не знае даже бог що става в тази къща.