Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Дон Салуст де Басан, Гудиел (от време на време), Руи Блас.

ДОН САЛУСТ

Прозореца, Руи Блас, широко отворете…

Руи Блас изпълнява заповедта, след това по даден знак на дон Салуст излиза през вратата в дъното. Дон Салуст отива до прозореца.

Тук всички още спят. А изток вече свети.

(Внезапно се обръща към Гудиел.)

Ах, аз съм съкрушен! Да, свършено е с мен!

Гудиел, изгонен съм, презрян, опозорен!

Загубих всичко в миг… Но вие си мълчете:

туй тайна е все пак… В интрижка ме уплете

и в мрежи на любов, макар и доста стар,

от свитата една нищожна, жалка твар.

Да, аз я съблазних. Излиза, че била е

от Нойбургския двор, с кралицата дошла е.

На краля значи тя един прекрасен ден,

със бебето в ръце, оплаква се от мен.

И — заповед за брак, или — на заточение!

Отказах брак. Сега кого изпъждат? Мене?

Аз, който четвърт век работих, мислих, бдях,

на дворцовия съд глава омразен бях,

та името ми днес със страх се споменава,

но своя род Басан покрих с нетленна слава.

Доверие и власт, това, що съм мечтал,

и моите дела, туй, що съм овладял,

власт, почести и чест — заслужена награда —

зарад една жена в единствен миг пропада.

ГУДИЕЛ

Но никой засега не знай…

ДОН САЛУСТ

Ще разберат

след ден или след два. Да тръгваме на път:

преди да ме сразят, оттук да съм далече!

(Яростно разкопчава яката си.)

Ти като някой поп ме закопчаваш вече:

яката ме души ужасно, драги мой!

(Сяда.)

Ще издълбая аз всред нощния покой

под тях подземен ход, дълбок като тъмница!

Изгонен!

(Изправя се.)

ГУДИЕЛ

От кого?

ДОН САЛУСТ

От нашата кралица!

Ще отмъстя, Гудиел, добре го запомни.

Ти мой учител бе във детските ми дни,

но и помощник скъп при трудности случайни,

тъй както инженер, до кладенеца спрял,

познава го добре, че сам го е копал.

Аз тръгвам за Финлас, в Кастилия голяма,

във моите земи… заради тази дама.

За път ме приготви, побързай, знаеш как.

Аз имам разговор със оня там чудак:

със него може би ще си опитам зара…

Да, тази вечер аз съм още господаря…

Ще отмъстя, но как? Това не знам, уви!

Ще бъде страшна мъст… Не се бави. Върви!

Багажа приготви. Побързай. Чакай горе.

Ще дойдеш с мен. Върви…

Гудиел се покланя и излиза. Дон Салуст вика.

Руи Блас!

РУИ БЛАС

Да, монсеньоре.

ДОН САЛУСТ

Понеже тази нощ не ще сме тука ний,

вратите заключи и щорите спусни.

РУИ БЛАС

Разбирам, монсеньор.

ДОН САЛУСТ

Със свита и фрейлини

по този коридор кралицата ще мине

от черква следобед, на връщане, насам —

във два часа. И ти, Руи Блас, да бъдеш там.

РУИ БЛАС

Ще бъда, монсеньор.

ДОН САЛУСТ

Ела да ти покажа,

виж оня мъж ей там — при дворцовата стража.

През вътрешния вход ти дай му знак с глава

да дойде тук при мен.

Руи Блас тръгва, но дон Салуст продължава да говори, сочейки му малката врата в дъното.

Ала преди това —

в оная стаичка обикновено има

на пост и ден, и нощ алгуасили трима.

Дали са будни, виж.

РУИ БЛАС ( отива при вратата и я полуотваря )

Те спят.

ДОН САЛУСТ

Не ги буди.

Ще ми потрябваш пак. Наоколо бъди.

Досадни гости тук не ща да ми додяват.

Влиза Дон Цезар де Басан. Шапката му е смачкана. Той носи широк окъсан плащ, под който се виждат смъкнатите му чорапи и скъсани обуща. Препасан е с голяма сабя за дуел. При влизането му той и Руи Блас разменят погледи, пълни с изненада.

ДОН САЛУСТ ( наблюдава ги, настрана )

Спогледаха се… Хм… Дали не се познават?!

Руи Блас излиза.

Дон Салуст, Дон Цезар.

ДОН САЛУСТ

Разбойнико, дойде!

ДОН ЦЕЗАР

Да, братовчеде, да.

ДОН САЛУСТ

Роднини като теб са истинска беда.

ДОН ЦЕЗАР

Благодаря.

ДОН САЛУСТ

Дочух за твоите истории.

ДОН ЦЕЗАР

Харесват ви, нали?

ДОН САЛУСТ

Как може да се спори?

Дон Карлос де Мира бил в късна нощ обран,

задигнали му меч, кесия и колан.

Това било навръх великденските нощи.

Но той е кавалер на „Свети Яков“ 161 161 … той е кавалер на „Свети Яков“… — Вж. бел. 28 към „Ернани“. още,

затуй не взели те наметката му…

ДОН ЦЕЗАР

Как?

Защо?

ДОН САЛУСТ

Извезан бил светеца с кръстен знак.

Какво ще кажеш, а?

ДОН ЦЕЗАР

Ах, дявол да го вземе,

живеем, братовчед, във най-ужасно време:

какво ще стане с нас, щом нашите крадци