Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Всички тези страни са точни и верни, но никоя от тях не е изчерпателна. Абсолютната истина се намира само в съвкупността на творбата. Нека всеки намери онова, което търси. Тогава авторът, който впрочем не се ласкае от подобна надежда, ще е постигнал целта си. Философската тема на „Руй Блас“ е народът, който се устремява към по-висши сфери. Човешката тема е — един мъж обича една жена. Драматичната — един лакей обича една кралица. Тълпата, която всяка вечер се трупа да гледа това произведение — защото във Франция никога не е липсвало внимание от страна на обществото към творческите прояви на духа, каквито и да са те, — тълпата, повтаряме, вижда в „Руи Блас“ само последната тема, драматичната — лакея. И има право.

Това, което казахме за „Руи Блас“, струва ни се, важи и за всяко друго произведение. Големите творби на добрите майстори са забележителни именно с това, че предлагат повече страни за изучаване, отколкото другите. Тартюф кара едни да се смеят, а други да треперят, Тартюф е домашната змия; или лицемерът; или самото лицемерие. Той е ту човек, ту идея. Отело за едни е чернокож, който обича бяла жена, за други — парвеню, който се е оженил за патрицианка. За едни той е ревнивец, за други — самата ревност. И това разнообразие от нюанси на произведението съвсем не нарушава основното единство на композицията. Както сме го казали и на друго място: хиляди клони и един-единствен ствол.

Авторът на тази пиеса се спря подробно върху историческото значение на „Руи Блас“, защото в неговия замисъл тази драма е свързана с „Ернани“ само и единствено в исторически смисъл. Както в „Ернани“, така и в „Руи Блас“ могъществото на благородническото съсловие е показано редом с могъществото на кралската власт. Само че в „Ернани“, поради това, че абсолютната кралска власт все още не се е утвърдила, аристокрацията се бори срещу краля било чрез своето достойнство, било с помощта на своята шпага — полуфеодално, полунепокорно съсловие. В 1519 година аристократът живее далеч от двореца, в планината, като разбойника Ернани или като патриарха Руи Гомес. Двеста години по-късно положението се е променило. Васалите стават придворни. И ако аристократът отново усеща нужда да крие името си, то не е за да се спаси от преследванията на краля, а за да избяга от кредиторите си. Той не става разбойник, а бездомен скитник. Чувства се, че абсолютната кралска власт в течение на дълги години е тъпкала тези горди глави, като едни е преклонила, а други — пречупила.

Накрая нека ни бъде позволено да кажем още две думи. Между „Ернани“ и „Руи Блас“ за Испания са изтекли две столетия. Две дълги столетия, през които потомците на Карл V получиха възможност да властват над света: две столетия, които — странно нещо! — провидението не пожела да продължи нито с един час, тъй като император Карл V се ражда в 1500 година, а крал Карлос II умира в 1700. През 1700 година Луи XIV наследи Карл V 159 159 … Луи XIV наследи Карл V… — Карл V се споменава тук като олицетворение на миналото величие на Испания. След смъртта на Карлос II на испанския престол бил възкачен Филип д’Анжу, внук на френския крал Луи XIV. , така както през 1800 година Наполеон наследи Луи XIV. Тези велики появи на династии, които от време на време озаряват историята, са за автора на тази книга красиво и същевременно тъжно зрелище, върху което той често спира погледа си и понякога се опитва да пренесе нещо от това зрелище в произведенията си. Така той пожела да изпълни „Ернани“ със сиянието на една заря, а да покрие „Руи Блас“ със здрача на един залез. В „Ернани“ слънцето на австрийския кралски дом изгрява, в „Руи Блас“ то залязва.

Париж, 25 ноември 1838

Салонът на Даная в кралския дворец в Мадрид. Великолепна мебелировка в полуфламандски стил от времето на Филип IV. Вляво — голям прозорец е позлатена рамка на малки квадрати. От двете страни, в отрязани ъгли, ниски врати, водещи към вътрешни апартаменти. В дъното — голяма стъклена преграда, също с позлатени рамки, с широка стъклена врата, която води към дълга галерия. Тази галерия, която прекосява цялата сцена, е скрита зад грамадна завеса, която пада от горе до долу над стъклената преграда. Маса, кресло и на масата принадлежности за писане. Дон Салуст влиза през малката врата вляво, следван от Руи Блас и Гудиел, който носи кутия и пакети — сякаш подготвени за път. Дои Салуст е облечен в дреха от черно кадифе — дворцов костюм от времето на Карл II. На шията му — орденът на „Златното руно“. 160 160 … орденът на „Златното руно“… — Вж. бел. 11 към „Ернани“. Върху черното си облекло той носи великолепна наметка от светлозелено кадифе, бродирана със злато и подплатена с черен сатен; на кръста му — сабя с голяма дръжка. На главата — шапка с бели пера. Гудиел е облечен в черно. Руи Блас е в лакейска ливрея. Късите панталони и жилетката му са кафяви. Ливреята му е червена със златни галони. Той е гологлав, без сабя.