Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

избират за патрон светии и светци?

ДОН САЛУСТ

И ти бе там?

ДОН ЦЕЗАР

Е, да, но може да се каже,

дон Карлос де Мира не съм докосвал даже.

Съветник само бях.

ДОН САЛУСТ

На тях?! Какъв позор!

А миналата нощ на Пласа де Майор

голтаци и крадци, и някакви бродяги,

пияни до един — набили със тояги

един стражар на пост. И ти ли беше с тях?

ДОН ЦЕЗАР

Стражар да бия?! Не! Туй според мен е грях

Аз гледах отстрани, дордето те се биха,

и пътем съчиних петнайсет-двайсет стиха.

Но беше хубав бой!

ДОН САЛУСТ

Туй не е всичко…

ДОН ЦЕЗАР

Как?

ДОН САЛУСТ

Във Франция си бил извършил подвиг пак

със твоята тайфа, на всички тъй позната:

със ключ или без ключ, обрали сте хазната…

ДОН ЦЕЗАР

Възможно да е тъй. Но Франция е враг.

ДОН САЛУСТ

Във Фландрия пък — там сте срещнали монах,

на път за Монс 162 162 … на път за Монс… — Монс (нидерландски Берген), старинен търговски град във Фландрия, завладян през 1691 г. от Луи XIV. вървял с торба пари църковни,

на светите отци за дните им греховни,

и всичките пари сте вдигнали без срам.

ДОН ЦЕЗАР

Във Фландрия ли? Да. Аз често ходя там.

Туй всичко ли е?

ДОН САЛУСТ

Ах, повярвай ми, признавам,

щом спомня си за теб, от срам се изпотявам.

ДОН ЦЕЗАР

Чудесно!…

ДОН САЛУСТ

А родът?…

ДОН ЦЕЗАР

Е, имайте предвид:

че кой съм, знаете вий само във Мадрид.

Родът спасен в…

ДОН САЛУСТ

Ах, една почтена дама

ми каза оня ден, излизайки от храма:

„Какъв е оня там със вирната глава,

гърди изпъчил горд, върви едва-едва,

прикриващ бедността под своя вид победен,

по-горд и от Браганс 163 163 Браганс — точната испанска транскрипция на името е Браганса — португалски благороднически род, допринесъл много за освобождаването на страната от испанско владичество. , макар от Йов по-беден?

С достойнство ръка на меча си опрял,

а плаща му — съдран, оръфан стар парцал,

върви дворянин същ, макар че сух и слаб е,

с излезли вън пети и смъкнати чорапи.“

ДОН ЦЕЗАР

„Това е Сафари“ — отвърнахте, разбрах.

ДОН САЛУСТ

Не, аз се изчервих…

ДОН ЦЕЗАР

А тя избухна в смях?

Е, да, обичам аз да веселя жените!

ДОН САЛУСТ

Дружиш със хаймани, с негодници, с бандити.

ДОН ЦЕЗАР

И с писари дружа, по-кротки от овни…

ДОН САЛУСТ

Навред те виждат все с пропаднали жени!

ДОН ЦЕЗАР

Лусинди милички! О, сладки Изабели!

Вървят по ваш адрес ни врели, ни кипели,

обиждат ви така, а привечер чета

на вас сонетите, що пиша сутринта!

ДОН САЛУСТ

Ами Маталобос, крадецът от Галиция,

смутил Мадрид, макар че имаме полиция,

не е ли твой другар?

ДОН ЦЕЗАР

Недейте го кори.

Без него щях до днес да ходя гол дори.

През зимата веднъж го трогна мойта жалба:

без топла дреха бях. Вий знаете граф Алба,

глупака, който бе ограбен есенес…

Елекът му…

ДОН САЛУСТ

Какво?

ДОН ЦЕЗАР

Аз нося го и днес.

Дар от Маталобос.

ДОН САЛУСТ

Да носиш чужда дреха?!

Ах, как не те е срам!

ДОН ЦЕЗАР

Не, тя ми е утеха;

с галони и злато, с бродерия, с реси,

през зимата ме грей, през лятото — краси.

На, вижте — нов елек.

(Разгръща плаща си и показва великолепен елек от розов атлаз, бродиран със злато.)

А писъмца стотици

във всеки негов джоб — от дами и девици…

И често гладен, слаб и влюбен — сутринта

се спирам уморен пред кухненска врата,

отдето ми лъхти на гозби аромата.

Присядам и чета на графа писъмцата

и мамейки така сърце и глад суров,

аз вкусвам пиршества и сенки от любов.

ДОН САЛУСТ

Дон Цезар…

ДОН ЦЕЗАР

Не, недей, без укори ще мина.

Испански гранд съм аз и с тебе съм роднина.

Аз граф съм Гарофа и Цезар де Басан,

но от съдбата зла съм с лудост увенчан.

Палати имах аз, имения големи

и можех да държа любовници с хареми,

но залудо пари пилеех ден и нощ.

И ето ме сега — голтак без пукнат грош.

От целия имот или блага лъжливи,

остана ми тълпа-кредитори кресливи.

Изчезнах. След това си името смених,

на весел компаньон аз славата добих.

Кой днес е Сафари, е само вам известно,

ала от вас пари не се изтръгват лесно.

Но мога и без тях. На градския паваж

живея. Срещу мен — дворец като мираж.

Години девет тъй със радост във сърцето

заспивам с балдахин над себе си — небето.

И все пак съм щастлив. Какъв прекрасен дял:

в чужбина — за едни, за други пък — умрял.

Съседният фонтан вода ми бистра дава,