Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Два неми негъра слуги са в моя власт.

Не знам кои са. Те не знаят кой съм аз.

ДОН ЦЕЗАР

Изглежда, среща се с шпиони и алкади,

оттам кове сплетни, интриги и засади

и всички нишки той в ръцете си държи.

РУИ БЛАС

Да бъда тук в зори, Салуст ме задължи.

„Ще минеш — каза той — през задната алея.“

И заповяда ми да дойда в таз ливрея.

Противна ми е тя като самата смърт,

обличам я сега, повярвай, първи път.

ДОН ЦЕЗАР ( стиска ръката му )

Надявай се…

РУИ БЛАС

Какво? Ах, братко, разбери ме,

не, дрехата не е, която позори ме.

От радост съм лишен и гордост. Що от туй,

че съм безгласен роб, не жаля. Ала чуй:

не чувствам никак аз позорната ливрея,

че огнен демон зъл в гърдите ми живее

и моето сърце души, мори без жал.

Да би надникнал в мен, тогава би разбрал…

ДОН ЦЕЗАР

Какво говориш?

РУИ БЛАС

Да. Мисли, подбирай вещо,

напрягай своя ум, дано измислиш нещо,

нелепост някаква, безсмислица дори,

една фаталност, що света да изгори,

отрова измисли, разкрий във мене бездна,

по-черна от смъртта и от нощта беззвездна —

до мойта тайна пак не би се ти добрал.

Не сещаш се, нали? Та кой ли би познал?

Без лъч е пропастта, в която съм загубен…

О, чуй ме, Сафари: в кралицата съм влюбен!

ДОН ЦЕЗАР

Какво?

РУИ БЛАС

Под балдахин и кралски вензел бял,

било в Аранхуес, било в Ескуриал 164 164 Аранхуес — кралски дворец, започнат при Фелипе II близо до град Аранхуес, южно от Мадрид. Ескуриал — дворец в околностите на Мадрид, построен от Фелипе II.

или във тоз дворец — един човек царува

и името му в страх и гняв се споменува;

пред този бог жесток сме равни до един

и с поглед треперещ на колене стоим.

Със шапка на глава пред него — туй е дързост,

даде ли само знак — главите падат бързо;

прищевките му са събития в света.

Но той живее сам във горда самота,

макар че има власт във нашата родина —

на земното кълбо едната половина.

Лакей презрян съм аз, той крал е, боже мой,

но чуваш ли ме ти — съперник ми е той…

ДОН ЦЕЗАР

Съперник твой?

РУИ БЛАС

Е, да, такъв е в тоя случай,

щом влюбен съм в жена му…

ДОН ЦЕЗАР

Клетнико!

РУИ БЛАС

Послушай!

Безумен от любов, аз чакам всеки ден

със своя тъжен лик да мине тя край мен.

Ах, клетата жена е сякаш във вериги,

живее в царски двор посред лъжи, интриги,

съпругът й — глупак с корона на глава,

без време състарен, с едничка страст — лова.

Негоден като крал, като човек несръчен,

залязващ кралски род. Баща му, стар, измъчен,

същински инвалид, с треперещи ръце.

А тя — прекрасен цвят, отдала страст, сърце

на Карлос Втори. Ах, дъхът ми, вярвай, спира…

Тя ходи всеки ден насреща в манастира,

на черква след обяд. Не зная сам, уви,

как тоз безумен план у мен се появи.

Обича тя едно небесносиньо цвете,

което в Нойбург там цъфти обилно лете.

Но то цъфти и тук — в Караманчел 165 165 Караманчел — Юго греши в името. Всъщност става дума за Карабанчел — градче в околностите на Мадрид. навред.

Отивам всяка нощ, накъсвам цял букет —

признавам, братко мой, че тласка ме безпътство,

и знам, че е това същинско безразсъдство,

но в дворцовия парк, където ходи тя,

потайно вмъквам се като крадец в нощта,

цветята слагам аз на пейката, о, боже,

а тази нощ дори писмо любовно сложих.

За да отида там сред нощна тъмнина,

прескачам зид висок, градинската стена.

Тя има шипове, но мен не ме е грижа,

че може някой ден на тях да се нанижа.

Дали ще види тя писмото ми, не знам,

но, братко, аз съм луд, признавам ти го сам!

ДОН ЦЕЗАР

Тъй може, драги мой, добре да се загази.

Обича я Д’Онят и я ревниво пази,

и като майордом, и като влюбен паж.

А някой там слуга или среднощен страж,

дори и на шега могло би да се случи,

сърцето ти ведно с букета да набучи…

Това кралица е… Ти как си позволи!?

Какво безумие!

РУИ БЛАС

Безумие, нали?

На ада съм готов да си продам душата,

за да съм като тез младежи във палата,

които влизат там накичени с пера —

животът е за тях забава и игра.

На всичко съм готов да мога, без да тръпна,

да бъда с тях край таз кралица недостъпна,

но в друго облекло — да не изпитвам срам.

За мене, Сафари, ужасно е да знам,

че съм лакей за тях, лакей съм и за нея…

Смили се, господи!

(Приближава се до Дон Цезар.)

Несвестен съм, лудея…

Запита ме — защо я любя? Как така?