Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

И откога?… Веднъж… Но не… Недей чака:

ти винаги си бил със мания такава —

въпрос подир въпрос, та лошо чак ми става.

Защо? Кога? Къде? Но виж, кръвта ми ври;

аз любя я без свяст, безумно, разбери!

ДОН ЦЕЗАР

Не се сърди.

РУИ БЛАС ( пада изнемощял върху едно кресло )

О, не! Аз страдам. Извини ме

или пък — най-добре върви си, остави ме!

Нещастник съм аз плах и нося със печал

под дреха на слуга страстта на влюбен крал.

ДОН ЦЕЗАР ( слага ръка върху рамото му )

Ще си вървя. Не съм изпитвал страст такава,

аз празен съм звънец, що звуци не издава,

аз — просяк на любов и на мечти бедняк,

комуто щастие подхвърлят за петак,

угаснало сърце, що вече не въздиша,

спектакъл изигран, разкъсан е афиша.

Ала за тази страст, в която тръпнеш цял,

завиждам ти, Руи Блас, и все пак ми е жал.

Няколко мига мълчание. Двамата държат крепко ръцете си и се гледат в очите с тъга и приятелско доверие.

Влиза Дон Салуст. Той пристъпва бавно и с дълбоко внимание наблюдава Дон Цезар и Руи Блас, които обаче не го виждат. Държи в едната си ръка шапка и сабя, които слага на едно кресло, а в другата — кесия, която слага на масата.

ДОН САЛУСТ ( на Дон Цезар )

Донесох ги. Вземи.

Като чува гласа на Дон Салуст, Руи Блас се сепва, сякаш събуден от сън, и се изправя с наведени очи в поза на смирено уважение.

ДОН ЦЕЗАР ( настрана, поглежда изпод вежди Дон Салуст )

Залагам си главата,

ако не е отвън подслушвал зад вратата.

Но както и да е…

(Високо на Дон Салуст.)

Благодаря ти, брат!

Отваря кесията и пръсва на масата дукатите, разбърква ги и след това ги нарежда на купчини върху кадифената покривка. Докато той ги брои, Дон Салуст отива към дъното, като се извръща и от време на време поглежда, за да не събуди подозрение у Дон Цезар. Отваря малката врата вдясно. По даден от него знак оттам излизат трима алгуасили, въоръжени със саби и облечени в черно. Дон Салуст им посочва тайнствено Дон Цезар. През това време Руи Блас стои неподвижен до масата, като статуя, без да вижда и да чува нещо.

ДОН САЛУСТ ( на алгуасилите, тихо )

Ще тръгнете без шум след тоя непознат,

що там брои пари. И вънка от палата

веднага — под арест. А с първата фрегата

към Ления 166 166 Ления — пристанище и укрепен град в кралство Валенсия. — на път! Без връщане назад!

(Дава им подпечатан пергамент.)

Това е заповед със подпис и печат…

А там във Африка — за няколко дукати

продайте го, за роб на морските пирати.

Ще ви възнаградя… Почакайте го вън.

Тримата алгуасили се покланят и излизат.

ДОН ЦЕЗАР ( продължава да си играе с жълтиците )

Какъв изящен вид, какъв приятен звън

издава винаги металът благороден!

(Разделя парите на две еднакви купчини и се обръща към Руи Блас.)

Това — за теб.

РУИ БЛАС

Какво?

ДОН ЦЕЗАР

Вземи — и си свободен.

РУИ БЛАС ( поклаща глава в знак на отказ )

Сърцето ми да бе освободил от плен!

Не, аз оставам тук до сетния си ден.

ДОН ЦЕЗАР

Кой луд е, кой — мъдрец, съвсем не ми е ясно.

(Събира парите, слага ги в кесията и я пъха в джоба си.)

ДОН САЛУСТ ( в дъното, продължава да ги наблюдава, настрана )

По ръст и по лице приличат си ужасно…

ДОН ЦЕЗАР ( на Руи Блас )

Прощавай!

РУИ БЛАС

Добър час!

Двамата си стискат ръцете. След това Дон Цезар излиза, без да погледне Дон Салуст, който стои малко встрани.

Дон Салуст, Руи Блас.

ДОН САЛУСТ

Руи Блас!

РУИ БЛАС ( обръща се живо )

Да, господарю?

ДОН САЛУСТ

Дали бе почнало навън да се зазаря,

когато тук дойде?

РУИ БЛАС

Не, още беше рано.

Показах пропуска на нощната охрана

и тихо влязох тук.

ДОН САЛУСТ

И бе загърнат с плащ?

РУИ БЛАС

Да, монсеньор.

ДОН САЛУСТ

Кажи, дали служител наш

не те е виждал тук облечен във ливрея?

РУИ БЛАС

Ни тук, ни във Мадрид.

ДОН САЛУСТ ( посочва с пръст вратата, през която е излязъл Дон Цезар )

Вратата по-добре я

притваряй… А сега ливреята свали.

Руи Блас съблича ливреята и я слага върху едно кресло.

Четливо пишеш ти и хубаво, нали?

Прави знак на Руи Блас да седне пред масата, където има пера и мастилница. Руи Блас сяда.

Стани ми секретар. Мастило тука има.

Ще съчиним писмо до моята любима,

до доня Пракседис, до моя демон зъл,

от рая тук при мен като че ли дошъл.