Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Пиши: „Опасност днес заплашва ме голяма.

Кралице моя, друг за мене изход няма:

за да ме отървеш, при мен нощес ела…

Загубен съм без теб. Живот, сърце, дела

са в твоите нозе, що мислено целувам“…

(Усмихва се и прекъсва диктовката. Настрана.)

Опасност! Как добре и хитро се преструвам!

От опит знам това: жената неведнъж

спасява от беда любимия си мъж.

И добави: „Мини през задната вратичка,

за тайна сигурна е наредено всичко.

Ще чака мой човек в притихналия двор.“

Чудесно. Подпиши.

РУИ БЛАС

Как, вас ли, монсеньор?

ДОН САЛУСТ

Не. „Цезар“ — подпиши. Мой псевдоним това е.

РУИ БЛАС

Но кой й пише — тъй тя няма да познае.

ДОН САЛУСТ

Печатът стига, щом за мен е писал друг…

Аз тръгвам тази нощ и теб оставям тук.

Приятелски проект, Руи Блас, за тебе имам.

Ще станеш друг съвсем. Но е необходимо

да вярваш сляпо в мен. Във твоето лице

служител верен взех с най-предано сърце.

РУИ БЛАС ( покланя се )

Благодаря!

ДОН САЛУСТ ( продължава )

За теб аз много ще направя.

РУИ БЛАС ( показва току-що написаното писмо )

Адресът, монсеньор?

ДОН САЛУСТ

Аз сам ще го поставя.

(Приближава се до Руи Блас с многозначителен вид.)

Щастлив ще си чрез мен.

Пауза. Прави знак на Руи Блас да седне до масата.

Пиши: „Аз, Руи Блас,

лакей на дон Салуст, маркизът от Финлас,

се задължавам вред — и публично, и тайно —

да съм слуга добър, да служа всеотдайно.“

Руи Блас пише това, което му диктуват.

Сега се подпиши… И датата… Така.

(Сгъва и прибира в портфейла си бележката, която Руи Блас току-що е написал.)

Един чудесен меч ми падна подръка.

На оня там фотьойл…

(Посочва креслото, върху което е оставил сабята и шапката. Отива и взема сабята.)

Коланът — от коприна,

със вкус извезана, с бродерия най-фина!

(Кара го да се наслади на гъвкавата тъкан.)

Пипни го, Руи Блас. Нали чудесен плат?

А дръжката — от Жил, гравьор добре познат,

тя тъй красива е, че там спокойно може

кутийка шоколад за дами да се сложи.

(Премята през шията на Руи Блас ешарпа, на който е окачена сабята.)

Стои добре… Какво?! Недей отвръща взор.

Да, с нея имаш вид на съвършен сеньор.

(Ослушва се.)

Но някой иде… Тс… Кралицата ще мине.

Вратата в дъното на галерията се отваря. Дон Салуст откопчава наметката си и бързо я хвърля върху плещите на Руи Блас точно в момента, когато се показва маркиз Дел Басто. След това тръгва към маркиза, като повлича след себе си смаяния и объркан Руи Блас.

Маркиз Дел Басто! Да!

Дон Салуст, Дон Панфило де Авалос, Руи Блас, маркиз Дел Басто, след това маркиз Де Санта Крус, после граф Алба, после целият двор.

ДОН САЛУСТ ( на маркиз Дел Басто )

Представям ви роднина.

Мой първи братовчед, дон Цезар де Басан

Гарофа, знатен граф — от благороден сан.

РУИ БЛАС ( настрана )

О, боже!

ДОН САЛУСТ ( тихо на Руи Блас )

Шшт… Недей като жена се вайка,

а поздрави!

(Руи Блас поздравява маркиза.)

ДЕЛ БАСТО ( на Руи Блас )

Така обичах вашта майка!

(Тихо на Дон Салуст, като сочи Руи Блас.)

Със мъка го познах… Така е променен!

ДОН САЛУСТ ( тихо на маркиза )

Години десет…

ДЕЛ БАСТО ( също така тихо )

Да…

ДОН САЛУСТ

Дойде си оня ден…

А помним го дете със русички къдрици

и вие на шега му давахте жълтици…

Но възмъжа… Жени… Гуляи цели дни,

оркестри, бал-маски над морските вълни,

концерти, всякакви младежки лудории,

омаял бе Мадрид, пилеейки пари, и

след три години — край на блясък и разкош.

И в Индия ходи, но върна се без грош…

РУИ БЛАС

Сеньор…

ДОН САЛУСТ

Какъв сеньор?! Та ние сме роднини!

Родът Басан е стар. Херцози, херцогини…

Ингес д’Ивиса наш прадядо той е бил,

дон Педро му е внук. И той се задомил

за Мариана Гор. Родила Мариана

единствен син, Хуан, сеньор на океана

при Филип Втори. Той, Хуан, пък дал живот

на двама сина, все от този същи род.

Маркиз съм от Фиклас, а вие граф Гарофа,

два стиха от сонет в една и съща строфа.

По женска линия, и там един сме клон;

аз португалец съм, а вий от Арагон.

И тъй, любезни мой, най-близки сме роднини,

аз — плод, а вие — цвят от същите градини.

РУИ БЛАС ( настрана )

Какво цели с това? Къде ме тласка той?

Докато Дон Салуст говори, маркиз Де Санта Крус, Дон Алвар де Басан-и-Бенавидес, старец с бели мустаци и голяма перука, се приближава до тях.