Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

КРАЛИЦАТА ( улавя отчаяно главата си с две ръце, настрана )

Ще помечтая пак.

Не!

(Високо.)

Ланскенет нали да се играе може?

Елате тук при мен!

ХЕРЦОГИНЯТА ( на придворните дами )

Не мърдайте, госпожи!

(Става и дълбоко се покланя пред Кралицата.)

У нас кралицата играе ланскенет

със краля или с друг роднина — братовчед.

КРАЛИЦАТА ( гневно )

Повикайте един…

КАСИЛДА ( настрана, като поглежда Херцогинята )

Дуенята е строга…

ХЕРЦОГИНЯТА ( като се кръсти )

Роднини няма тук… По волята на бога

и майка му умря, та той сега е сам…

КРАЛИЦАТА

Тогава да ядем!

КАСИЛДА

Готова съм да ям…

КРАЛИЦАТА

Касилда, хайде с мен.

КАСИЛДА ( настрана, като поглежда Херцогинята )

Тя пак се нещо муси!

ХЕРЦОГИНЯТА ( с дълбок поклон )

Щом кралят не е тук, самичка ще закуси.

КРАЛИЦАТА ( вън от себе си )

Ни крачка вън оттук! Не бива и да ям?!

С какво да се теша, и аз сама не знам.

Умирам всеки ден, откакто съм кралица…

КАСИЛДА ( гледа я съчувствено, настрана )

Злочесто същество, затворено в тъмница!

А този стар дворец напомня ми — тъга,

заспало блато и застанал на брега —

за нейното сърце единствена победа

(поглежда Дон Гуритан, неподвижно изправен в дъното на залата)

мечтае стар глупак и влюбено я гледа!

КРАЛИЦАТА ( на Касилда )

Но някоя игра забавна измисли!

КАСИЛДА

Щом кралят не е тук, вий кралят сте, нали?

Да свикаме тогаз съвета министерски…

КРАЛИЦАТА

Какво? Да гледаме муцуни осем зверски

с брътвеж за Франция, на краля в скръб обзет

за Рим, за някакъв на архидук портрет —

разнасяли го в Бургос, сред пищни кавалкади,

под златен балдахин от някакви алкади?!

Не, друго измисли!

КАСИЛДА

На старата напук,

придружник някой млад ще ви поканя тук…

КРАЛИЦАТА ( с укор )

Касилда!

КАСИЛДА

Този ваш дворец и мен потиска,

да видя хубав мъж, ужасно ми се иска…

Аз мисля, старостта по-лесно идва в нас,

щом само старци тук се мяркат всеки час…

КРАЛИЦАТА

Ти смееш се. Но в скръб сърцето остарява,

загубваш радостта, сънят не се вестява…

(Замислена.)

Аз най-щастлива съм във парка. Само там

свободна съм.

КАСИЛДА

Защо щастлива сте, не знам:

зад всеки мрамор бди по някоя засада,

засенчва ви света високата ограда.

КРАЛИЦАТА

Как бих излязла вън!

КАСИЛДА

Добре ли ви разбрах?

Госпожо, чуйте ме, по-тихо… Не е грях,

че в този глух затвор, тъй мрачен и ужасен,

жадувате простор — свободен и прекрасен.

Ний имаме и ключ от пътната врата.

У мен е този ключ и даже през нощта

ний можем с вас да се измъкнеме чудесно

и хукнем из града.

КРАЛИЦАТА

Мълчи!

КАСИЛДА

Съвсем е лесно!

КРАЛИЦАТА

Мълчи!

(Отдалечава се за малко от Касилда и отново изпада в своята замечтаност.)

Защо не съм не в тази самота,

а там — в Германия, при майка и баща.

Там с моята сестра играехме в тревата,

селяци срещахме на работа в полята,

говорехме със тях. Чудесно бе. Уви,

един ужасен мъж във черно се яви.

Уплаших се. При мен бе моята сестрица.

Той каза: „Утре вий испанска сте кралица.“

За татко туй бе чест. За майка ми — тъга.

Аз знам, и той, и тя оплакват ме сега…

На моя мил баща ще пратя туй сандъче.

Ще е доволен той… А мен тук скръб ме мъчи…

В кафеза птичките измряха до една…

Касилда прави движение с ръце, като че извива шия и поглежда изпод вежди Херцогинята.

Аз нямам и цветя от родната страна,

не ме посрещат тук с гальовна дума родна.

Кралица съм била! Бях някога свободна.

А паркът тъй е пуст, тъй глух е през нощта,

високи зидове засенчват ми света…

Отвън долитат звуци на далечна песен.

Какъв е този шум?

КАСИЛДА

Перачките при кеят

завръщат се дома, по улиците пеят.

Песента се приближава. Различават се вече думите, Кралицата жадно слуша.

ГЛАСОВЕ ОТВЪН

Защо да надничам

за птички в леса?

Ти имаш, момиче,

на птичка гласа.

В небето се мяркат

звезди и лъчи,

звездата най-ярка

е в твоите очи.

Април иде цветен

и с ведро лице,

най-милото цвете

е в твойто сърце!

И песен, и птички,

и пролетен зов —

в сърцата на всички

се казва — любов!

Гласовете заглъхват и се отдалечават.

КРАЛИЦАТА

Любов! Да, тез жени щастливи са сега,

в мен буди песента им радост и тъга.

ХЕРЦОГИНЯТА ( към придворните )