Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

РУИ БЛАС ( в дъното, настрана )

Как хубава е тя! Но аз що търся тук?

КРАЛИЦАТА ( настрана )

Помогна ми сам бог!

(Високо.)

На моя скъп съпруг

благодаря.

(Към Херцогинята.)

Това писмо е отдалече?

ХЕРЦОГИНЯТА

От Аранхуес. Ловът, изглежда, там е вече.

КРАЛИЦАТА

Да, кралят всред лова навярно е разбрал,

че аз умирам тук от скука и печал.

Я дайте го…

ХЕРЦОГИНЯТА ( с дълбок поклон )

О, не! Съгласно обичая

аз трябва най-напред що пише да узная.

КРАЛИЦАТА

Добре, четете вий.

Херцогинята взема писмото и бавно го разгръща.

КАСИЛДА ( настрана, тихо )

Какъв ли поздрав мил…

ХЕРЦОГИНЯТА ( чете )

„Госпожо, вятър, дъжд… Шест вълка съм убил.

Подписал: Карлос“…

КРАЛИЦАТА

Ах!

ДОН ГУРИТАН

Това ли е?

ХЕРЦОГИНЯТА

Да, графе.

КАСИЛДА ( настрана )

Шест вълка той убил! Да се похвали, прав е.

Скучае тя до смърт по своя царствен мъж,

желае го, а той — шест вълка изведнъж!

ХЕРЦОГИНЯТА ( на Кралицата, подавайки й писмото )

Желаете ли?…

КРАЛИЦАТА ( отблъсква ръката й )

Не.

КАСИЛДА ( на Херцогинята )

Това ли е?

ХЕРЦОГИНЯТА

То стига.

Та кралят е на лов. Щом някъде пристига,

той пише за дъжда, той пише за лова…

О, но не пише сам.

(Отново се вглежда в писмото.)

Диктувал е това.

КРАЛИЦАТА ( дръпва писмото от ръцете й и на свой ред се взира )

От кралската ръка е подпис само сложен…

(Взира се още по-внимателно, поразена от изненада. Настрана.)

Възможно ли е? Ах! Но почеркът е, боже,

на онова писмо!…

(Посочва с ръка писмото, което току-що е прибрала до сърцето си.)

Що значи туй, не знам…

(Към Херцогинята.)

С писмото кой дойде?

ХЕРЦОГИНЯТА ( посочва Руи Блас )

Ей онзи момък там.

КРАЛИЦАТА ( полуобърната към Руи Блас )

Как? Този млад човек?

ХЕРЦОГИНЯТА

Той лично го донесе.

Придружник тук при вас на служба той от днес е.

От краля Санта Крус изпросил оня ден

на тази длъжност тук да бъде назначен.

КРАЛИЦАТА

И кой е?

ХЕРЦОГИНЯТА

Дьо Басан. Дон Цезар… Този момък

е граф Гарофа-син. На знатен род потомък.

По кръв аристократ най-съвършен…

КРАЛИЦАТА

Добре.

(Към Руи Блас.)

Да чуем този граф.

РУИ БЛАС

На мене взор да спре!?

Треперя, боже мой!

ХЕРЦОГИНЯТА ( на Руи Блас )

Елате по-наблизо…

ДОН ГУРИТАН ( гледа накриво Руи Блас, настрана )

При нея млад човек? Туй в сметките не влиза…

Руи Блас, бледен и развълнуван, се приближава.

КРАЛИЦАТА ( на Руи Блас )

Вий бяхте в Аранхуес?

РУИ БЛАС ( покланя се )

Да, бях.

КРАЛИЦАТА

И кралят там

набързо туй писмо е издиктувал сам?

РУИ БЛАС

Диктуваше го той, от коня без да слиза,

на свой придворен.

КРАЛИЦАТА ( настрана )

Той със поглед ме прониза!…

Да питам ли — кому?

(Високо.)

Свободен сте… Ах, не…

Руи Блас, който е направил няколко крачки, за да излезе, се връща при Кралицата.

Кои присъствуваха — пеша и на коне?

Руи Блас се покланя.

(Настрана.)

Защо треперя тъй от тръпка непозната?

(Високо.)

Кои?

РУИ БЛАС

Не бих могъл да кажа имената?

Отскоро моят крал ме с милост осени.

Напуснал съм Мадрид преди три дни…

КРАЛИЦАТА ( настрана )

Три дни?

(Спира върху Руи Блас поглед, пълен със смущение.)

РУИ БЛАС ( настрана )

О, ревност ме мори! Тя другиму жена е,

и на кого?! Ах, злост сърцето ми дълбае!

ДОН ГУРИТАН ( приближава се до Руи Блас )

Придружник в своя двор ви кралят назначи.

Каква е службата, не знаете, личи.

С кралицата съсед сте. Там! И щом на прага

се кралят появи, отваряте веднага.

РУИ БЛАС ( трепва, настрана )

Да му отварям? Аз?

(Високо.)

Той не е тук.

ДОН ГУРИТАН

Все пак,

внезапно може той да се завърне…

РУИ БЛАС ( настрана )

Как?

ДОН ГУРИТАН ( настрана, наблюдавайки Руи Блас )

Какво му е?

КРАЛИЦАТА ( която всичко чува и чийто поглед остава прикован върху Руи Блас )

О, как е бледен!

Руи Блас се олюлява и се обляга на едно кресло.

КАСИЛДА ( на Кралицата )

Прилоша му!

РУИ БЛАС ( който едва се държи на нозете си )

Не, нищо. Мина ми… преуморен съм само.

От дългата езда… От слънцето… Цял ден…

(Настрана.)

Да му отварям? Аз?

(Пада изтощен в едно кресло. Наметката му се отваря и открива лявата му ръка, превързана с кървава кърпа.)