Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

А колкото за вас, ще кажа: от сърце

презирам аз мъже със женствено лице,

контета глупави, засукали мустачки,

красиви франтове, що дебнат с тихи крачки

наивните жени; в тях доблест не личи,

в салоните ей тъй примигват със очи,

изтягат се в кресла или под балдахина,

а губят дъх и свяст при първа драскотина.

РУИ БЛАС

Не ви разбирам, аз…

ДОН ГУРИТАН

Почакайте, поред:

увлечени сме с вас в един и същ предмет.

Ала един от нас е в повече и пречи.

Аз майордом съм тук, вий — галено човече.

С еднакви сме права. Но аз съм ощетен:

подялба има уж, но във ущърб за мен.

Аз толкоз стар не съм, но много млад сте вие,

затуй изпитвам страх от вас — защо да крия?

Там, дето тримиря, вий сядате честит

със светнали очи и страшен апетит.

Това вбесява ме: да се преборим двама

и любовния терен, за мене смисъл няма.

Във тази област аз посредствен съм и вял.

Дотолкова не съм обаче изкуфял,

че да се меря с вас пред тази Пенелопа,

където хубавец така нахално тропа.

Затуй, макар че вий за мен сте момък жив,

с изящна грация и нежен, и красив,

ще ви убия.

РУИ БЛАС

Да? Да почваме веднага.

ДОН ГУРИТАН

Не. Утре аз и вий, в ръце с кинжал и шпага,

в посочения кът да бъдем призори,

там, без свидетели и без слуги дори,

да се сразим със вас, тъй както подобава

на благородници в испанската държава.

(Протяга ръка на Руи Блас, който я поема.)

РУИ БЛАС

Туй само между нас? До утре. И така…

Графът кима с глава в знак на съгласие. Руи Блас излиза.

ДОН ГУРИТАН ( сам )

Без трепет и без страх подаде ми ръка!

Да те очаква смърт и да си тъй спокоен,

то значи — да си мъж!

Шум от завъртване на ключ в ключалката на малката врата, която води в спалнята на Кралицата. Дон Гуритан се извръща.

А?! Интересно, кой е?

Кралицата се показва и бързо тръгва към Дон Гуритан, който е изненадан и очарован, че я вижда. Кралицата държи в ръце малкото ковчеже.

Дон Гуритан, Кралицата.

КРАЛИЦАТА ( усмихната )

Ах, търся вас навред.

ДОН ГУРИТАН ( очарован )

О, щастие! Мене? Да?

КРАЛИЦАТА ( слага сандъчето на масата )

За дребна работа, не струва си труда…

(Смее се.)

Касилда ей сега препираше се с мене

(не е с ума си тя, но туй е без значение),

тя каза, че сте вий готов за мен тозчас

на всичко…

ДОН ГУРИТАН

Боже мой, разбира се…

КРАЛИЦАТА

А аз

пък казвах, че не сте.

ДОН ГУРИТАН

Госпожо, вий грешите.

КРАЛИЦАТА

Тя каза, че на смърт готов сте да вървите…

Кръвта си…

ДОН ГУРИТАН

Тъй е, да. Кълна се в свойта чест!

КРАЛИЦАТА

Но аз не вярвам пак…

ДОН ГУРИТАН

Напразно. Още днес

на всичко съм готов за вас, кралице драга.

КРАЛИЦАТА

На всичко?

ДОН ГУРИТАН

Да.

КРАЛИЦАТА

Добре. Кажете, че веднага

вий всичко зарад мен ще сторите без страх.

ДОН ГУРИТАН

В светия цар Гаспар 168 168 … светия цар Гаспар… — единият от тримата влъхви, които според Светото писание идват, напътствани от ярка звезда, да се поклонят пред новородения Христос във Витлеем. и в неговия прах

кълна се! Със кого ще трябва да се бия?

КРАЛИЦАТА

Тогава слушайте: с таз мъничка кутия

напускате Мадрид веднага през нощта

и в Нойбург стигате при моя скъп баща…

ДОН ГУРИТАН ( настрана )

Загазих.

(Високо.)

В Нойбург?

КРАЛИЦАТА

Да.

ДОН ГУРИТАН

Дотам — шестстотин мили?

КРАЛИЦАТА

Петстотин петдесет…

(Показва му копринения калъф, който обвива ковчежето.)

Обаче, графе мили…

пазете тоя дар.

ДОН ГУРИТАН

Вий казвате — нощес?

КРАЛИЦАТА

Веднага.

ДОН ГУРИТАН

Утре — да.

КРАЛИЦАТА

Не може. Още днес.

ДОН ГУРИТАН ( настрана )

Пропаднах!…

(Високо.)

Но…

КРАЛИЦАТА

Какво? Но вий ми обещахте!

ДОН ГУРИТАН

Не мога…

КРАЛИЦАТА

Зарад мен…

ДОН ГУРИТАН

Най-лош момент избрахте…

КРАЛИЦАТА

Побързайте…

ДОН ГУРИТАН ( настрана )

Но аз не ще се уловя.

(Високо.)

Не, моля ви се…

КРАЛИЦАТА

Как? Не стига ли това?

(Хвърля се на шията му и го целува.)

ДОН ГУРИТАН ( ядосан и същевременно очарован )

С това спечелихте. Напускам аз страната.

(Настрана.)

Направи бог мъжа, а дяволът — жената.

КРАЛИЦАТА ( поглежда през прозореца )

Очаква ви кола за моя роден край…

ДОН ГУРИТАН

Приготвила кола!